"Газпром" спря доставките на природен газ за Полша и България в сряда, като предупреждение за Европа, че трябва да вземе насериозно новото правило за разплащане в рубли. Формално - заради неплащане навреме в руска валута по обявения с президентски указ начин.

И двете страни обявиха категорично, че няма да плащат в рубли за газ.

Ройтерс описа начина, по който двете страни са подготвени да реагират. Към прегледа добавяме някои интересни възможности и заключения.

Прегледът започва с Полша като по-голяма икономика, съответно по-голям консуматор. Както се вижда - и по-напред с решаването на проблема. Но България има шансове да покрие възможен дефицит с алтернативни решения.

Трябва да е ясно, газ има, стига да има инфраструктура, по която да се транспортира надеждно. 

Как доставят Полша и България

"Газпром" осигурява почти половината от годишните нужди на Полша - 10 милиарда кубически метра, при общо потребление от над 20 милиарда кубически метра. По-малко от 8% от газа се използва за производство на електроенергия - близо 80% идва от въглищата. Водещите промишлени потребители на газ не бяха засегнати от спирането на доставките. 

Полша покрива останалата част от нуждите с 6,2 млрд. м3 втечнен природен газ (LNG), през своя терминал, около 4 млрд. м3 с местно производство и до 3 млрд. м3, доставяни от Чехия и Германия.

България консумира около 3 млрд. куб. м газ годишно, като около 90% от нуждите се покриват с внос от "Газпром" през Турция. Страната получава и малки количества газ от Азербайджан.

Министър-председателят на Полша Матеуш Моравецки говори пред медиите при посещение в компресорна станция на компанията Gaz System в Рембелшчизна, близо до Варшава в сряда, 27 април 2022 г.

Снимка: AP/БТА

Газовото хранилище в Полша с капацитет от 3,5 милиарда кубически метра е запълнено на 76%, което е двойно по-високо от преди година, показват данните на оператора, което осигурява удобен буфер, за да продължи да снабдява клиентите, след като отоплителният сезон приключи и потреблението обикновено намалява до около 1 милиард кубически метра на месец през топлия сезон.

Газопроводи за Европа от Русия, Норвегия, Северна Африка, Азербайджан

Снимка: AP/БТА

Българското газово хранилище в Чирен е с капацитет от 550 милиона кубически метра и е запълнено само със 17,6% по данни на оператора.

В ход е проект на националния газов оператор "Булгартрансгаз" за разширяване на газовия склад до 1 млрд. куб. метра активен газ, за който е получено европейско финансиране.

Откъде могат да се снабдят Полша и България

Полша може да набавя газ чрез две връзки с Германия, включително обратни (реверсивни) потоци по тръбопровода "Ямал-Европа", докато интерконектор с Чешката република може да доставя до 1,5 млрд. куб. м годишно.

Три допълнителни връзки предстои да бъдат отворени тази година - връзка с Литва с годишен капацитет от 2,5 милиарда кубически метра на 1 май, една със Словакия с капацитет от 5-6 милиарда кубически метра по-късно през годината и 10 милиарда кубически тръбопровод с Норвегия през октомври.

Варшава залага много именно на последния проект - "Балтийски тръбопровод" - проект за газопровод, който ще свърже полетата на норвежкия шелф в Северно море с Полша през Дания. 

"Полша е подготвена, построихме терминал за втечнен газ, за да компенсираме недостига. Нашият Балтийски газопровод от Норвегия също е почти готов. Няма да бъдем изнудвани! И няма да плащаме с рубли за руски газ. Русия показва, че нейната икономическа и договорна надеждност е нулева", заяви в интервю пред германския вестник "Билд" полският премиер Матеуш Моравецки. 

България ще заложи на изпитания внос на газ от Гърция и Турция, който може да се допълва с внос от LNG терминали в тези страни.

Вицепремиерът Асен Василев разкри, че са резервирани количества по действащите връзки с двете страни. Можем да осигурим преминаването на около 20 милиарда кубически метра природен газ през страната. Можем да получим 2 милиарда куб. метра през връзката Кулата-Сидирокастро от Гърция и останалите - през Турция. 

Експерти потвърдиха пред Dir.bg, че от Гърция през реверсивни връзки могат да се доставят 2-3 млрд. куб. метра на година, а от Турция - 10-15 млрд. куб. метра. И по двете направления газ вече е доставян в България.

Връзката с Румъния е също реверсивна по съществуващия Трансбалкански газопровод, а капацитетът за вход е увеличен до 4,3 млн. куб. метра на ден.

България трябваше да сключи споразумения с Гърция и Румъния за солидарност и тези споразумения да се използват като пътна карта за разпределение на алтернативни количества природен газ, коментира пред ТВ "България он Еър" експертът от Центъра за изследване на демокрацията Мартин Владимиров. 

В този смисъл се изказа и председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, че най-напред на двете потърпевши от спирането на доставките с руски газ ще помогнат съседните държави, членки на ЕС. 

До 1 юли трябва да е готов интерконекторът с Гърция, което ще позволи доставки на 3,5 милиарда кубически метри годишно (на практика каквото е вътрешното потребление), 1 млрд. куб. м азерски газ е договорен. В момента България внася около една трета от предвидените по договора си количества азерски газ.

Проектът ще свърже страната ни с Южния газов коридор - с големи енергийни проекти като ТАП, ТАНАП, EastMed и терминала за втечнен природен газ при Александруполис.

Директорът от българска страна на проектната компания ICGB Теодора Георгиева каза в четвъртък по БНТ, че връзката ще влезе в експлоатация до началото на отоплителния сезон. Половината капацитет вече е резервиран. 

Важни са поне две ключови възможности - увеличаване на капацитета на интерконектора до 5 млрд. куб. метра на година и връзката със строящия се терминал в Александруполис; в проектната компания "Газтрейд" С.А "Булгартрансгаз" държи 20 на сто.

 

По-големият капацитет на интерконектора ще позволи на страната ни и да транзитира газ на Балканите. От друга страна капацитетът на терминала за втечнен газ ще бъде около 5,5 млрд. куб. метра годишно, който е предназначен за целия регион. Предвижда се да бъде въведен в експлоатация до 1 януари 2024 г., каза в четвъртък по време на конференция Никола Делев от "Булгартрансгаз".   

Във връзка с това България трябва спешно да обмисля и договаря доставки на втечнен природен газ от Катар, Алжир и САЩ, както и на допълнителни обеми тръбопроводен от Азербайджан.

Колко могат да издържат двете страни

Настоящите и предстоящите алтернативни маршрути за доставка на Полша предполагат, че Варшава е в безопасност без доставките на "Газпром" в продължение на няколко месеца, каза министърът, отговарящ за енергийната сигурност Пьотр Наимски.

България на свой ред има спокойствие за един месец, обявиха властите в сряда.