Брутният ни външен дълг надхвърли 48,6 млрд. евро
Ръст от 8,5% на годишна база, дългът вече представлява 44,5% от прогнозния БВП
Външната задлъжнялост на страната продължава да расте, макар и с умерени темпове, показват най-новите предварителни данни на Българската народна банка, оповестени днес.
Според тях брутният външен дълг на България — включващ задълженията на държавата, бизнеса и финансовите институции към чужбина — възлиза на 48,675 млрд. евро към края на март 2025 г. Това представлява увеличение с 3,806 млрд. евро или 8,5% спрямо същия период на предходната година.
Размерът на дълга се равнява на 44,5% от прогнозния брутен вътрешен продукт (БВП) на страната.
В края на март 2025 г. краткосрочните задължения (с матуритет до една година) достигат 9,317 млрд. евро, което представлява 19,1% от общия външен дълг и 8,5% от БВП. Те се увеличават с 855,9 млн. евро (10,1%) спрямо март 2024 г. Дългосрочните задължения възлизат на 39,358 млрд. евро (80,9% от дълга и 36% от БВП), нараствайки с 2,950 млрд. евро (8,1%) на годишна база.
Към края на март 2025 г., 61,3% от всички външни задължения са с матуритет над една година, а 78,9% от дълга е деноминиран в евро, при 80,5% година по-рано.
Външен дълг по сектори
-
Държавно управление: 12,501 млрд. евро (11,4% от БВП) — ръст от 16,2% спрямо март 2024 г.
-
Централна банка: 1,938 млрд. евро (1,8% от БВП) — спад от 3,7%
-
Други парично-финансови институции: 8,968 млрд. евро (8,2% от БВП) — ръст от 25,3%
-
Други сектори (бизнес и домакинства): 12,319 млрд. евро (11,3% от БВП) — увеличение от 1,7%
Вътрешнофирмено кредитиране
Особено съществен компонент остава вътрешнофирменото кредитиране (задължения между компании с общ собственик), което към края на март 2025 г. възлиза на 12,948 млрд. евро (11,8% от БВП). Това представлява увеличение от 124 млн. евро (1%) спрямо година по-рано. Делът му в структурата на външния дълг обаче леко се свива — от 28,6% през март 2024 г. до 26,6% през март 2025 г. Данните на БНБ показват, че основният натиск идва от сектора на държавното управление и финансовите институции, а вътрешнофирменото кредитиране остава стабилен, но все по-скромен дял в общата структура на външния дълг.
Увеличението на дългосрочните задължения и превесът на евро в структурата на външния дълг са показатели за известна финансова предвидимост, но продължаващият ръст на задълженията спрямо БВП остава фактор, който изисква внимателен мониторинг.