За българския бизнес през 2018 година е налице влошаване на оценката за бизнес климата, а самооценката за състоянието на предприятията е "застой" и "слаб растеж" спрямо миналата година. Това показва традиционното проучване "Годината през погледа на бизнеса"*, представено от Българската стопанска камара (БСК).

Проучването отчита умерен песимизъм сред мениджърите за 2019 г., който в голяма степен се дължи на неудовлетвореност от работата на институциите, притеснения за ръст на цени, данъчна и регулаторна тежест, както и дефицит на качествена работна ръка.

Ръст на енергийните цени, цените на суровините, фискалната и регулаторната тежест през 2019 г. очакват над 75% от участниците в проучването. На този фон, изглежда повече като добро желание, отколкото като реална перспектива прогнозата на 36% от анкетираните за ръст на работните места.

За поредна година сред ключовите приоритети на фирмите е именно работната сила, която е проблем и в количествено, и в качествено отношение. Най-голямо търсене има за тесни специалисти и изпълнителския състав, а в по-малка степен - за административен и помощен персонал. Проблем е попълването и на мениджърските позиции.

Преобладаващата част от работодателите изразяват готовност да инвестират в обучение на персонала и в увеличение на трудовите възнаграждения, но на база постигнати задоволителни нива на умения и компетенции.

Положителен момент в тазгодишното проучване на БСК е сериозният ръст на планиращите да инвестират в иновации, марки и патенти - 28% от запитаните при 11% през предходната година.

Намеренията за инвестиции в човешки ресурси се запазват на почти същото ниво като през предходната година (38% при 39% през 2017 г.). 42% от анкетираните планират провеждането на специализирани обучения на персонала, 7% поставят акцент върху обученията в т.нар. меки умения, а за 16% приоритет са и двата типа обучения. 35% не планират такива дейности.

 

Слабо подобрение спрямо 2017 г. се отчита и по отношение на просрочените несъбрани вземания от контрагенти, като през миналата година ръст на тези вземания е бил отчетен от 32% от анкетираните, а през настоящата процентът е 11. Повишение се наблюдава при несъбраните вземания от държавни/общински администрации и предприятия, които през 2017 г. са нараснали с около 5%, а през настоящата година - със 7-10%.

Общият размер на просрочените вземания леко се повишава спрямо предходната година - от 79,7 на 82,4%. Положителен е фактът, че делът на просрочията за период над една година намалява почти двойно - от 41% през 2017 г. на 23% през 2018 г. Сред просрочията над една година най-много са в сектора на услугите, а най-малки са просрочията (1-3 месеца) в преработващата промишленост.

Мнозинството от анкетираните са за въвеждане на диференцирани ставки по ДДС, премахване на класовете за прослужено време и на минималните осигурителни прагове, облекчаване на задължителния одит на годишните финансови отчети на малките фирми и на процедурите за привличане на работници от страни извън ЕС. Бизнесът е притеснен и не одобрява промените в наредбата за касовите апарати и настоява за удължаване на сроковете за въвеждане на изискванията.

 

Анкетата е проведена в периода 1 ноември - 1 декември 2018 г. и обединява отговорите на 740 участници, по-голямата част от които собственици и управители на предприятия (92%), а 8% са служители, упълномощени да попълнят онлайн анкетата.