Успешните хора по-често приемат нови роли и отговорности

Снимка: Kerstin Claudia

Успешните хора по-често приемат нови роли и отговорности

HR Guest представя Стефка Елинчева

07:27 | 2 март 2023 | Редактор : Бисер Кунчев 0 1689 Снимка: Kerstin Claudia

"Време е за промяна на думата служител, който отдавна вече не "служи" на работодателя или потребителя, а получава работа, която осмисля, върши и споделя нататък, решавайки житейски задачи", споделя Стефка Елинчева, която е и следващият гост на Бисер Кунчев в рубриката "HR Guest".

HR Guest

Коя е тя?

Казвам се Стефка Елинчева и определям себе си като аналитик-футирист и специалист по случването на промяна. В консултантската компания - Walks&Talks, която създадохме преди четири години решихме да използваме знанията и уменията натрупани в корпоративни свят и синтезирано да ги сведем до малкия и среден бизнес - помагайки му да разбере и внедри утвърдени практики в своето ежедневие, давайки му шанс за по-бърз и целенасочен растеж по мярка и възможности на собственика.

Предишният ми опит в банковия сектор и по-специално финансиране на семеен бизнес и преструктуриране на съществуващи кредити при възникнали предизвикателства ми дава ценен поглед върху работещи през годините модели. В последните 11 години последователно съм живяла в Австрия, Латвия и Полша и консултирането на стартиращи и вече установени на пазара играчи ми дава ценни практики, които споделям и на българския пазар. Семейството и децата ми са мои постоянни учители в това как светът около нас неизменно се променя и умението да се адаптираме е от жизнено важно значение.

Има ли неудобни и задължителни въпроси по време на интервю и каква продължителност е критерии за проявен интерес към кандидата?

Доколкото всяко интервю има своята цел - за интервюиращия да намери най-подходящия според критериите си кандидат - за кандидатстващия - да успее да представи своите умения в такава светлина, че да получи най-добрата според своите критерии позиция и заплащане - разбира се, че и за двете страни може да има неудобни въпроси - част от тях са абсолютно задължителни.

Връзката работодател-служител има нужда от ясно поставяне на граници. Така всяка от страните дава възможност на отсрещната да прецени дали очакванията се припокриват или разминават - колкото по-откровени сме един с друг - толкова време и усилия ще си спестим в бъдещата ни съвместна работа.

Темата заплата и времето за изпълнение на задачите е задължително да бъде честно обсъдена. Какви са очакванията за заплащане не само в началото, а и след 6 месеца и година след назначаване. Какъв е доходът, под която служителят не би се чувствал комфортно да живее. Има хора готови да се присъединят и да помагат в проекти срещу минимални суми, но един работодател трябва да си дава сметка, че това не е устойчиво.

Повече отделено време на интервю разбира се изглежда като проявен по-сериозен интерес, но това не е задължително да доведе до получаване на желаната от кандидата позиция.

Кои са най-ценните съвети, които бихте дали на човек, който отива на интервю? Възможен ли е според вас подход, в който изпращате онлайн съветите си към кандидатите предварително за най-важното и през време на самото интервю да видите как се е подготвил наистина?

Моят съвет е кандидатът да направи своето проучване сам. Да проявиш интерес към бъдещото работно място винаги е сигнал за инициативност. Въпрос на секунди е да отвориш социалните медии и прочетеш последно споменаване или споделена статия от мястото, към което си се запътил за интервю. Да обичаш да работиш, да си готов с примери и идеи какво и как би правил е признак на инициативност, която е високо ценена на повечето от съвременните работни места.

Вижте всички актуални обяви за стаж:
https://www.idealcandidate.bg/stajove

Колко важно е първото впечатление, когато видите един кандидат, още преди да сте задали въпроси и какви кандидати предпочитате: по-настъпателни или по-спокойни в подхода? Как отчитате фактора моментно Ваше и на кандидата настроение и как това се отразява в процеса на водене на интервю и изводите от него?

Никога нямаме втори шанс да направим първо впечатление - в този смисъл - то е изключително важно. За мен започва от самото CV - снимката на него и имейл адреса, който е добре да съдържа имената, а не прозвища и любими дейности. Кандидатът отговаря само за себе си и това какво той може да направи - така че е важно да е навреме, подходящо облечен за позицията, за която кандидатства и уверен в своите умения. Хората са различни по темперамент и за различните роли в компанията са необходими балансьори - добре е това да се разбира от интервюиращия и шанс да бъде даван на всеки. Разбирането и регулирането на емоциите в днешния свят е изключително важно социално умение и владеенето му за мен е сериозен плюс за присъединяване към един екип.

Кое е надделявало досега в опита Ви при избор на кандидат - възнаграждението или желанието за развитие в компанията? Бихте ли назначили кандидат, ако не отговаря на много от условията ви, но виждате сериозен потенциал да навакса и развие липсващото?

Аз вярвам в естественото желание да учим и да се развиваме през целия ни живот и да - предимство винаги са получавали кандидати, които не само имат потенциал, но и открито заявяват, че са готови и желаят да се усъвършенстват. Те неминуемо достигат и надминават желаните възнаграждения и в една развиваща се компания и често пъти са много по-отворени за поемане на нови роли и отговорности.

Как изглежда идеалният кандидат за работа във вашите очи и разбирания? Кои са трите най-ценни качества, които биха ви впечатлили? В какви корпоративни ценности възпитавате служителите си?

Усмихнат, честен, уверен в собствената си цена и възможности. Вече споменах за желанието за научаване на нови неща - то е свързано с любопитство към света около нас, същевременно обръщаме внимание на дискретността към споделяната информация при работа с клиенти, задаваме рамка и насърчаваме учене от грешките - всички правим такива и е добре да знаем, че има кой да ни подаде ръка, за да продължим напред. Предаването на знания и умения когато са търсени - баща ми казваше "На сила можеш да вземеш, но насила не можеш да дадеш".

Кои фактори са определящи за лоялността на един служител? С какво Вие бихте опитали да задържите дългосрочно ваш служител, който пасва на културата, ценностите и очакванията на компанията?

Средата и културата в компанията определя лоялността на служителя. Когато се чувстваш част от едно цяло, често пъти и приятелския ти кръг е там е много трудно да направиш стъпка извън комфортната си зона, макар понякога това да е нужна такава. Смятам, че има моменти, в които дори дългогодишни служители следва да направят своят житейски избор за промяна и задържането им на всяка цена не е необходимо. Ако споделя културата, ценностите и очакванията на компанията - това би бил човек, който в един момент ще открие своя път и ще тръгне по него, а ние ще се радваме да го подкрепим.

Какви са впечатленията Ви от стажантските програми във вашата компания? Успявате ли да откриете достатъчно таланти, които да направят първите си кариерни крачки в нея? Какво мислите за новата вълна младежи, които идват от университетите?

Стажантските програми са един чудесен начин за въвличане на новата вълна кандидати в реалния бизнес свят. Самата аз преди 20 години попаднах в банковия сектор с такава програма. Истината е, че не всеки може да си позволи лукса да живее и да се издържа сам с подобно заплащане и затова горещо препоръчвам стажове и доброволчество още от летата, в които учат в училище и по-късно и в университета. Сред младежите има изключително талантливи попълнения - жадни за знания и умения и предизвикателството тук е да бъдат опазени да не изгорят в пламъка на собствените мечти.

Разкажете ни с няколко думи най-важните акценти от Вашите първи стъпки в кариерата. Ако се върнете назад във времето бихте ли променили нещо? Кой е най-важният момент, който предопределя Вашата кариера?

Аз работех като преводач още докато учех и когато след получаване на диплома реших да търся работа "по специалността", която е Счетоводство и Контрол - се сблъсках с реалността на пазар, в който началната ми заплата нямаше да може да покрива разходите ми дори за квартира. Реших временно да потърся по-платена работа - оказа се, че с познанията ми по английски бих била по-добре платена като офис асистент. Около проектите, по които работихме свикнах да общувам по-свободно с хора на различни нива и институции и открих, че всъщност знанията ми са приложими в много други области, а счетоводството дори не е моя страст.

Един ден изрязах обява в кариерна рубрика на известен седмичник - беше за едноседмично обучение за "младежи с висок потенциал за развитие". Кандидатствах и въпреки, че не отговарях на някои от критериите ми бе даден шанс. Обучението бе водено от международни специалисти - бе изцяло платено от спонсориращата организация, а от нас се очакваше единствено да спазваме правилата - да сме навреме, да участваме активно, да обменяме идеи и опит. Пазя добри приятелства от там до ден днешен и вдъхновение за концепцията как дори когато работиш в офис винаги имаш досег с клиенти, чиито нужди следва да удовлетворяваш. А имаш ли идеи - следва да откриеш всички заинтересовани страни и да работиш в синергия с тях.

Промениха ли се критериите ви за оценка на работата на настоящи и бъдещи служители в условията на Ковид? Какви политики водите за стиковане на колектива и позитивна работна атмосфера?

Ковид ни научи да приемаме по-нормално работата от вкъщи - за доза креативност обаче е изключително важно да общуваме и на живо. Ние го правим в разходки сред природата, конкретна и конструктивна обратна връзка, обяди и празнуване заедно на успехи.

Кой работен модел предпочита вашата компания - работа в офис, в домашни условия или в зависимост от ангажиментите на всеки един? Очаквате ли след 2-3 години стандартното работно място да изглежда по различен начин?

Аз работя от Полша, моята партньорка е в България - срещаме клиенти както на живо за разходки и стратегически срещи, така и онлайн за текущи разговори. Предпочитаме споделените работни пространства, но в голяма част от времето работим в домашни условия, което позволява да бъдем в близост и до семействата ни.

Разбира се, има сфери в които работата ще продължи да изисква да бъдеш в определен час на работното място, но светът се променя - много хора преоткриват общуването извън компаниите, професионалните умения се надграждат вече не само чрез работодателите - често служителите сами решават да поемат по нов професионален път.

Време е за промяна на думата служител, който отдавна вече не "служи" на работодателя или потребителя, а получава работа, която осмисля, върши и споделя нататък, решавайки житейски задачи.

ИЗБРАНО