Успешните хора по-често приемат нови роли и отговорности
HR Guest представя Стефка Елинчева
"Време е за промяна на думата служител, който отдавна вече не "служи" на работодателя или потребителя, а получава работа, която осмисля, върши и споделя нататък, решавайки житейски задачи", споделя Стефка Елинчева, която е и следващият гост на Бисер Кунчев в рубриката "HR Guest".
Коя е тя?
Казвам се Стефка Елинчева и определям себе си като аналитик-футирист и специалист по случването на промяна. В консултантската компания - Walks&Talks, която създадохме преди четири години решихме да използваме знанията и уменията натрупани в корпоративни свят и синтезирано да ги сведем до малкия и среден бизнес - помагайки му да разбере и внедри утвърдени практики в своето ежедневие, давайки му шанс за по-бърз и целенасочен растеж по мярка и възможности на собственика.
Предишният ми опит в банковия сектор и по-специално финансиране на семеен бизнес и преструктуриране на съществуващи кредити при възникнали предизвикателства ми дава ценен поглед върху работещи през годините модели. В последните 11 години последователно съм живяла в Австрия, Латвия и Полша и консултирането на стартиращи и вече установени на пазара играчи ми дава ценни практики, които споделям и на българския пазар. Семейството и децата ми са мои постоянни учители в това как светът около нас неизменно се променя и умението да се адаптираме е от жизнено важно значение.
Доколкото всяко интервю има своята цел - за интервюиращия да намери най-подходящия според критериите си кандидат - за кандидатстващия - да успее да представи своите умения в такава светлина, че да получи най-добрата според своите критерии позиция и заплащане - разбира се, че и за двете страни може да има неудобни въпроси - част от тях са абсолютно задължителни.
Връзката работодател-служител има нужда от ясно поставяне на граници. Така всяка от страните дава възможност на отсрещната да прецени дали очакванията се припокриват или разминават - колкото по-откровени сме един с друг - толкова време и усилия ще си спестим в бъдещата ни съвместна работа.
Темата заплата и времето за изпълнение на задачите е задължително да бъде честно обсъдена. Какви са очакванията за заплащане не само в началото, а и след 6 месеца и година след назначаване. Какъв е доходът, под която служителят не би се чувствал комфортно да живее. Има хора готови да се присъединят и да помагат в проекти срещу минимални суми, но един работодател трябва да си дава сметка, че това не е устойчиво.
Повече отделено време на интервю разбира се изглежда като проявен по-сериозен интерес, но това не е задължително да доведе до получаване на желаната от кандидата позиция.
Моят съвет е кандидатът да направи своето проучване сам. Да проявиш интерес към бъдещото работно място винаги е сигнал за инициативност. Въпрос на секунди е да отвориш социалните медии и прочетеш последно споменаване или споделена статия от мястото, към което си се запътил за интервю. Да обичаш да работиш, да си готов с примери и идеи какво и как би правил е признак на инициативност, която е високо ценена на повечето от съвременните работни места.
Никога нямаме втори шанс да направим първо впечатление - в този смисъл - то е изключително важно. За мен започва от самото CV - снимката на него и имейл адреса, който е добре да съдържа имената, а не прозвища и любими дейности. Кандидатът отговаря само за себе си и това какво той може да направи - така че е важно да е навреме, подходящо облечен за позицията, за която кандидатства и уверен в своите умения. Хората са различни по темперамент и за различните роли в компанията са необходими балансьори - добре е това да се разбира от интервюиращия и шанс да бъде даван на всеки. Разбирането и регулирането на емоциите в днешния свят е изключително важно социално умение и владеенето му за мен е сериозен плюс за присъединяване към един екип.
Аз вярвам в естественото желание да учим и да се развиваме през целия ни живот и да - предимство винаги са получавали кандидати, които не само имат потенциал, но и открито заявяват, че са готови и желаят да се усъвършенстват. Те неминуемо достигат и надминават желаните възнаграждения и в една развиваща се компания и често пъти са много по-отворени за поемане на нови роли и отговорности.
Усмихнат, честен, уверен в собствената си цена и възможности. Вече споменах за желанието за научаване на нови неща - то е свързано с любопитство към света около нас, същевременно обръщаме внимание на дискретността към споделяната информация при работа с клиенти, задаваме рамка и насърчаваме учене от грешките - всички правим такива и е добре да знаем, че има кой да ни подаде ръка, за да продължим напред. Предаването на знания и умения когато са търсени - баща ми казваше "На сила можеш да вземеш, но насила не можеш да дадеш".
Средата и културата в компанията определя лоялността на служителя. Когато се чувстваш част от едно цяло, често пъти и приятелския ти кръг е там е много трудно да направиш стъпка извън комфортната си зона, макар понякога това да е нужна такава. Смятам, че има моменти, в които дори дългогодишни служители следва да направят своят житейски избор за промяна и задържането им на всяка цена не е необходимо. Ако споделя културата, ценностите и очакванията на компанията - това би бил човек, който в един момент ще открие своя път и ще тръгне по него, а ние ще се радваме да го подкрепим.
Стажантските програми са един чудесен начин за въвличане на новата вълна кандидати в реалния бизнес свят. Самата аз преди 20 години попаднах в банковия сектор с такава програма. Истината е, че не всеки може да си позволи лукса да живее и да се издържа сам с подобно заплащане и затова горещо препоръчвам стажове и доброволчество още от летата, в които учат в училище и по-късно и в университета. Сред младежите има изключително талантливи попълнения - жадни за знания и умения и предизвикателството тук е да бъдат опазени да не изгорят в пламъка на собствените мечти.
Аз работех като преводач още докато учех и когато след получаване на диплома реших да търся работа "по специалността", която е Счетоводство и Контрол - се сблъсках с реалността на пазар, в който началната ми заплата нямаше да може да покрива разходите ми дори за квартира. Реших временно да потърся по-платена работа - оказа се, че с познанията ми по английски бих била по-добре платена като офис асистент. Около проектите, по които работихме свикнах да общувам по-свободно с хора на различни нива и институции и открих, че всъщност знанията ми са приложими в много други области, а счетоводството дори не е моя страст.
Един ден изрязах обява в кариерна рубрика на известен седмичник - беше за едноседмично обучение за "младежи с висок потенциал за развитие". Кандидатствах и въпреки, че не отговарях на някои от критериите ми бе даден шанс. Обучението бе водено от международни специалисти - бе изцяло платено от спонсориращата организация, а от нас се очакваше единствено да спазваме правилата - да сме навреме, да участваме активно, да обменяме идеи и опит. Пазя добри приятелства от там до ден днешен и вдъхновение за концепцията как дори когато работиш в офис винаги имаш досег с клиенти, чиито нужди следва да удовлетворяваш. А имаш ли идеи - следва да откриеш всички заинтересовани страни и да работиш в синергия с тях.
Ковид ни научи да приемаме по-нормално работата от вкъщи - за доза креативност обаче е изключително важно да общуваме и на живо. Ние го правим в разходки сред природата, конкретна и конструктивна обратна връзка, обяди и празнуване заедно на успехи.
Аз работя от Полша, моята партньорка е в България - срещаме клиенти както на живо за разходки и стратегически срещи, така и онлайн за текущи разговори. Предпочитаме споделените работни пространства, но в голяма част от времето работим в домашни условия, което позволява да бъдем в близост и до семействата ни.
Разбира се, има сфери в които работата ще продължи да изисква да бъдеш в определен час на работното място, но светът се променя - много хора преоткриват общуването извън компаниите, професионалните умения се надграждат вече не само чрез работодателите - често служителите сами решават да поемат по нов професионален път.
Време е за промяна на думата служител, който отдавна вече не "служи" на работодателя или потребителя, а получава работа, която осмисля, върши и споделя нататък, решавайки житейски задачи.
НАЙ
С мечтаната работна виза внесените работници може бързо да избягат от България
Как изглежда изкуственият интелект в очите на студентите
Green Transition 4.0: Пътят към устойчиво и справедливо бъдеще
България единствена в ЕС не е въвела всички облекчения от глобалния 15-процентен данък
Green Transition 4.0: Пътят към устойчиво и справедливо бъдеще
С мечтаната работна виза внесените работници може бързо да избягат от България
Бюджетната комисия прие на първо четене забраната за реклама на хазарт
Парламентът улесни наемането на граждани от трети страни за сезонна работа у нас