Извеждането на домакинствата от сегашния модел на регулиран пазар на електроенергия ще започне на групи, в зависимост от тяхното потребление. Очаква се първи да бъдат изведени битовите потребители с най-високо месечно потребление на ток. Процесът трябва да стартира през 2023-та и да приключи до края на 2025-та година. Заедно с това у нас трябва да се изработи методика, която да определи кои са енергийно уязвимите битови потребители, на които ще се предоставя социална защита. На този етап обаче, все още няма яснота как ще се случи всичко това, което България вече е поела като ангажимент към Брюксел в изпратения и утвърден от ЕК Национален план за възстановяване и устойчивост, каза Антон Иванов, експерт от Българския енергиен и минен форум.

Иванов уточни, че либерализацията на пазара на ток у нас не е замислена като "наказание" за битовите потребители. Идеята е, че когато домакинствата излязат на свободния пазар ще имат възможност да избират услуга от повече доставчици, която съответства по най-добрия начин на тяхното потребление. Предполага се, че при наличие на свободен пазар на електроенергия, битовите потребители, които контролират своите сметки, ще получат конкурентни цени за ток спрямо сегашните. Когато започне да се случва това, цената на тока за битовите потребители ще зависи от три фактора - избор на доставчик, управление на потреблението на ток и въвеждане на мерки за намаляване на загубите на ток в домакинството, обясни Антон Иванов.

  • Кой домакинства ще бъдат енергийно бедни?
  • Колко кВтч ток месечно правят домакинството голям потребител?
  • Каква е цената на тока на регулирания и на нерегулирания пазар сега?
  • Освен дневна и нощна, какви други тарифи се очаква да ни предложат?
  • Защо ще се наложи да сменим старите домакински електроуреди?

Отговорите на Антон Иванов гледайте в бизнес подкаста "Какво могат парите?" със Стефан Кунчев.

Визитка:

Антон Иванов е машинен инженер, завършил "Топло и ядрена енергетика". Има над 35 години опит в енергийния сектор на България, включващ работа в Техническия университет в София, в специализирана проектантска организация и звено за управление на проекти в областта на ядрената и конвенционалната енергетика. Има опит при разработване на системни анализи по безопасност, анализи по енергийната ефективност и възобновяемата енергия. Заемал е ръководни позиции администрацията и в основни държавни предприятия в сектора на ядрената енергетика, както и в частния сектор. Автор е на редица публикации в сектор енергетика и участва в редица аналитични колективи при разработване на планове и стратегии за развитие на сектора. Зам. председател на УС на Български енергиен и минен форум и енергиен съветник на Президента на КНСБ.