Когато арктическите нации симулираха голям нефтен разлив за виртуално учение през март край северна Норвегия, Русия също взе участие - рядък знак за сътрудничество между Москва и Запада, който подчерта специалния статут на полярния регион.

Отношенията между Русия и западните нации са дълбоко замръзнали след пълномащабното нахлуване на Москва в Украйна през февруари 2022 г., но Норвегия се стреми да поддържа известно ограничено сътрудничество живо чрез Арктическия съвет. Така започна анализът на Гладис Фуше и Глория Дики в Ройтерс (Reuters) под заглавие "Западът и Русия успяват да постигнат ограничено сътрудничество в Арктика въпреки охлаждането на отношенията им".

"Имахме добра комуникация (по време на учението за петролен разлив) с всички държави, включително Русия, и Русия също предложи помощ и ние приехме това", каза Оле Кристиан Бйеркемо, председател на работната група за предотвратяване, готовност и реагиране при извънредни ситуации на Арктическия съвет, който ръководеше тренировката.

Русия симулира изпращането на два кораба, каза той.

Арктическият съвет се състои от всичките осем арктически нации - Съединените щати, Канада, Норвегия, Финландия, Швеция, Дания, Исландия и Русия - и се занимава с въпроси, вариращи от замърсяване и икономическо развитие до мисии за издирване и спасяване.

Седемте западни нации - всички сега членове на НАТО - прекратиха връзките си с Москва след нахлуването й в Украйна, като поставиха 1/3 от 130-те проекта на Съвета на пауза поради прякото руско участие в тях, което подхрани опасенията, че форумът може напълно да се срине.

Подобна загуба би застрашила сигурността в Арктика и би подкопала усилията за справяне с изменението на климата в регион, който се затопля четири пъти по-бързо от останалия свят, подчертаха авторите, като се позоваха на мнения на дипломати.

Норвегия, която пое ротационното двегодишно председателство на Съвета през май миналата година, заяви, че иска да избегне подобен сценарий.

"Основната цел на норвежкото председателство беше да гарантира, че структурата оцелява, защото не можем да си позволим да я загубим", каза заместник-външният министър на Норвегия Мария Вартересян пред Ройтерс.

Арктическата "изключителност"

Съветът, основан през 1996 г., отдавна се възприема като ключова арена за сътрудничество между Запада и Русия чрез обвързващи споразумения за защита и опазване на околната среда.

Русия - това е приблизително 1/3 от целия арктически регион и близо 70% от икономическата активност в най-северните географски ширини.

"Знаехме, че това председателство ще бъде изключително предизвикателно и трудно", каза норвежецът Мортен Хьоглунд, ръководител на Висшите арктически правителствени служители (Senior Arctic Official (SAO) - представителите на всяка държава членка в Съвета - б.р.), който сега има задачата да балансира отношенията между западните членове на Съвета и Русия.

Посланикът на Арктическия съвет на Русия не отговори на искане за коментар за тази статия, отбелязват авторите на Ройтерс.

В началото на войната в Украйна много полярни експерти възвестиха края на арктическата "изключителност" - концепция след Студената война, която характеризира Арктика като уникално място поради своята география и история и я имунизира срещу някои геополитически напрежения и следователно е сцена за мирно сътрудничество.

Някои скорошни събития обаче засилиха песимизма на експертите.

Миналия септември Русия се оттегли от Баренцовия евроарктически съвет (Barents Euro-Arctic Council), друг регионален форум на Арктика. А през февруари Русия спря годишните си доброволни плащания към Арктическия съвет, позовавайки се на необходимостта от възобновяване на "истинската работа", включваща участието на всички страни-членки.

Въпреки това секретариатът на Арктическия съвет заяви през февруари, че ще възобнови срещите на работните групи по въпросите на околната среда и безопасността във виртуален формат, с Русия на масата, и някои анализатори видяха основания за надежда.

"Това, което виждаме по време на председателството на Норвегия, показва, че сътрудничеството все още е възможно", каза Павел Девяткин, базиран в Москва изследовател от Арктическия институт - американски мозъчен тръст .

Работната група на Съвета, посветена на мониторинга на климата и околната среда в региона, скоро ще публикува три доклада — за промените в климата на Арктика, замърсяването с микропластмаси и радиоактивността — които бяха отложени поради войната в Украйна.

Докладът за радиоактивността изисква значителен принос на Москва, тъй като има руски съавтор и включва сериозни данни от Русия, каза Ролф Родвен, изпълнителен секретар на работната група на Програмата за мониторинг и оценка на Арктика.

Норвегия и Русия имат обща арктическа граница и си сътрудничат по практически въпроси като управлението на риболова в Баренцово море - работа, която продължава и след нахлуването в Украйна.

Друг член на Съвета - Финландия, която стана 31-вата страна членка на НАНО на 4 април миналата година, има граница с Русия, дълга 1340 километра, която минава предимно през гъсти гори на юг и през пресечени местности на север в Арктика, отбеляза през април Асощиейтед прес в статия под заглавие "Приетата преди година в НАТО Финландия сега е "на фронтовата линия" на Алианса", представена от БТА.

Дрънкане на оръжия в полярни условия

В района вече се провеждат и военни учения. От 3-ти до 15 март в Арктика, на територията на Финландия, Норвегия и Швеция, се проведоха маневрите "Северен отговор", в които се включиха близо 20 000 военнослужещи от общо 13 държави. Това беше най-мащабното военно учение на НАТО от над тридесет години - от Студената война насам, отбеляза АП на 16 март. 

"Арктика става все по-достъпна, което означава, че географията вече не ни дава сигурността, която някога ни е давала." Това каза в началото на март канадският военен министър Бил Блеър, посочвайки това като един от мотивите Канада да увеличи разходите за отбрана. "Знаем, че Русия и Китай имат амбиции в Арктика и те имат големи последици за Канада в сферата на сигурността. Длъжни сме да сме на ниво в този момент", изтъкна министърът. 

Според приета през април нова доктрина най-неотложната задача на Канада е да защити своя суверенитет в Арктика, където, както се отбелязва в документа, Русия има най-силно военно присъствие от всички държави.

Съвсем наскоро - на 10 май, германският министър на отбраната Борис Писториус покани Канада да се присъедини към проект за сътрудничество, в който участва и Норвегия, насочен към защитата на инфраструктурата в Далечния север. "Нека започнем тристранно стратегическо морско партньорство с акцент върху осигуряването на морските комуникационни линии през северната част на Атлантическия океан и Арктика", заяви Писториус на среща с Бил Блеър в Отава, цитиран от ДПА и БТА. 

Тогава Блеър потвърди, че канадските територии в Арктика са изложени на нови и увеличаващи се заплахи.

Германия беше в центъра на събитията по време на учението "Северен отговор" с намерението да разшири военното си партньорство със скандинавските държави.

Нищо вече не е същото 

Прагматичното сътрудничество на техническо или научно ниво може да е правилният начин, но контактите на политическо ниво в Съвета са немислими, докато войната продължава, отбелязват официални лица.

"Трябва да се адаптираме към новата реалност", каза Хьоглунд, цитиран от двамата автори на Ройтерс. "Трябва да приемем... че това е различна реалност от тази преди четири години. Със сигурност няма да е това, което беше."