България и еврото: Хронологията на едно дълго пътуване
От валутния борд до чакалнята на еврозоната - и финалната права към общата европейска валута
Пътят на България към приемането на еврото е един от най-дългите и предизвикателни процеси в най-новата ѝ икономическа и политическа история. От първите дни на валутния борд през 1997 г. до официалното влизане в ERM II ("чакалнята на еврозоната") през 2020 г., страната премина през множество кризи, икономически реформи и политически колебания. Днес, когато България се готви за финалната крачка към присъединяване към еврозоната, е и ден, в който трябва да си припомним как стигнахме дотук.
Валутният борд - началото на стабилността
След хиперинфлацията и тежката финансова криза в средата на 90-те години, България прие валутен борд през юли 1997 г. Левът беше фиксиран първоначално към германската марка, а по-късно — към еврото, когато общата валута замени националните валути на страните от еврозоната през 1999 г.
Валутният борд донесе бърза макроикономическа стабилност — овладя инфлацията, възстанови доверието в банковата система и наложи финансова дисциплина, но ограничи възможностите на централната банка за водене на самостоятелна парична политика.
На 25 ноември 2004 г. министърът на финансите Милен Велчев и управителят на Българската народна банка (БНБ) Иван Искров подписват споразумение за съвместни действия за ускореното присъединяване на България към Икономическия и валутен съюз (ИВС) и успешното въвеждане на еврото в България през 2009/2010 година. По-рано същия ден проектът на споразумение е одобрен на заседание на кабинета.
Споразумението се подписва в съответствие с официално заявената преговорна позиция по Глава 11 "Икономически и валутен съюз", както и в съответствие с Предприсъединителната икономическа програма на Република България 2004-2007 година, че от датата на членството си в Европейския съюз България се присъединява и към Икономическия и валутен съюз, като поема неотменим ангажимент да стане член на еврозоната и да въведе единната европейска валута - еврото. Това трябва да стане при спазване на процедурите, предвидени в Договора за създаване на Европейската общност, както и в съответствие с позицията на Управителния съвет на Европейската централна банка от 18 декември 2003 г, пише БТА.
Кандидатстване за членство в еврозоната: първи опити
Още при присъединяването си към Европейския съюз през 2007 г. България заявява, че възнамерява да приеме еврото възможно най-скоро. Страната е изпълнила почти всички количествени критерии от Маастрихт — бюджетен дефицит под 3% от БВП, нисък държавен дълг и стабилна инфлация.
Въпреки това, редица вътрешни и външни фактори — включително проблемите с върховенството на закона, съмненията около банковата стабилност (кризата с КТБ през 2014 г.) и по-слабият институционален капацитет — забавиха пътя към еврозоната.
На 25 април 2005 г. България и Румъния подписват в Люксембург договора за присъединяване към ЕС.
На 1 януари 2007 г. България и Румъния официално се присъединяват в ЕС, като стават съответно 26-ата и 27-ата страна членка на Европейския съюз. По този начин завършва неговото пето разширяване. В Глава 6 "Финанси" в Програмата за управление на правителството на Република България за периода 2017- 2021 г., одобрена на 17 август 2017 г., е изведено присъединяването на България към Валутния механизъм ІІ и еврозоната.
Началото на практическата подготовка
Началото на практическата подготовка за въвеждане на еврото в България е поставено със създаването на Координационен съвет за подготовка на Република България за членство в еврозоната с Постановление 168 на Министерския съвет от 3 юли 2015 година. Координационният съвет се съпредседателства от министъра на финансите и управителя на Българската народна банка и основната му задача е да организира и координира практическата подготовка на страната за членство в еврозоната.
На 7 март 2018 г. Министерският съвет упълномощава министъра на финансите да проведе преговори по бъдещото присъединяване на България към Валутен механизъм ІІ.
На 29 юни 2018 г. от страна на министъра на финансите на България и управителя на БНБ е изпратено съвместно писмо до държавите от еврозоната, Европейската комисия и Европейската централна банка за намеренията на българските власти за участие на Република България в Единния надзорен механизъм чрез установяване на тясно сътрудничество с Европейската централна банка по смисъла на Регламент (ЕС) № 1024/2013 и за намеренията на страната за кандидатстване във Валутния механизъм II.
В писмото са посочени мерките, които българските власти ще изпълнят и които са от значение за гладкото присъединяване и участие във Валутния механизъм II. Тези мерки са в следните шест области на политики: банков надзор, макропруденциалната рамка, надзора над небанковия финансов сектор, рамката за предотвратяване на пране на пари, рамката за несъстоятелност и управлението на държавните предприятия.
На 12 юли 2018 г. на заседание в Брюксел, Белгия, министрите на страните от еврозоната обявяват готовност за приемането на България в т. нар. чакалня на общата валута след около година след обсъждане, в присъствието на министъра на финансите на България Владислав Горанов и управителя на БНБ Димитър Радев, на изпратеното от тях на 29 юни 2018 г. съвместно писмо за намеренията на българските власти за присъединяване към ERM II и Банковия съюз. Еврогрупата единодушно подкрепя изразените намерения на България в областта на банковия надзор, финансовия сектор и качеството на институциите и управлението.
ERM II и Банковият съюз: решаващата стъпка
През юли 2020 г. България заедно с Хърватия влезе в т.нар. "чакалня на еврозоната" (ERM II) — валутният механизъм, в който държавите-кандидати поддържат стабилен валутен курс към еврото, докато се подготвят за пълноправно членство.
Успоредно с това страната стана част от Банковия съюз на ЕС, което означава, че Европейската централна банка (ЕЦБ) започна пряк надзор над българските системно значими банки. Това беше ключово условие за влизането в ERM II и важна гаранция за финансовата стабилност.
Преди това на 22 август 2018 г. Министерският съвет одобрява План за действие, включващ мерки в отговор на намеренията на Република България за присъединяване към Валутния механизъм II (ERM II) и към Банковия съюз до юли 2019 година. В Плана за действие са включени мерки, които следва да се изпълнят до края на юни 2019 година.
През декември 2019 г. Министерството на финансите на България публикува доклад "България по пътя на валутно-банковия механизъм II и към Банковия съюз", в който е посочено, че България е изпълнила критериите от Маастрихт според последните три доклада за сближаване.
Решението на Европейската централна банка за влизането ни в чакалнята на Еврозоната проправя пътя към първото присъединяване на нова страна членка към валутния съюз от 2015 година, когато Литва става 19-ата страна в него. Най-краткият срок за престой в т. нар. чакалня за еврозоната е две години, преди страните да започнат практическата подготовка за присъединяване към еврозоната, като този процес отнема приблизително още една година.
Централният обменен курс на българския лев спрямо еврото е определен на 1,95583 лева. Обменният курс на лева беше фиксиран спрямо еврото при условията на съществуващия валутен борд, като ЕЦБ и БНБ договориха курс на задължителна интервенция. Така България запази режима си на валутен борд като едностранен ангажимент, без допълнителни изисквания от страна на ЕЦБ - важна стъпка по пътя към членството в еврозоната.
На 27 октомври 2022 г. Народното събрание приема решение, с което се задължава Министерският съвет, в координация с Българската народна банка, да ускори консултациите и преговорите с европейските институции и да ускорят техническата подготовка за въвеждане на еврото, за да се спази целевата дата за приемане на еврото от 1 януари 2024 година.
През ноември 2022 г. е приета Комуникационна стратегия за информация и публичност на присъединяването на България към еврозоната от Координационния съвет за подготовка на Република България за членство в еврозоната. Стратегията се основава на приетия от Министерския съвет на 22 май 2022 г. Национален план за въвеждане на еврото в Република България и описва принципите и задачите на цялостна информационна и комуникационна кампания; отговорните институции, които ще изпълняват отделните дейности в рамките на цялостната кампания; етапите за изпълнение на дейностите; целевите групи; каналите за разпространение на информацията и др.
На 6 декември 2022 г. в Брюксел е подписан Меморандум за разбирателство за производството на евромонети между България, Европейската комисия и председателя на Еврогрупата. Той очертава практическите стъпки, които ще позволят на България да започне да произвежда монети евро, когато получи одобрение за присъединяване към еврозоната.
Към еврото: срокове и предизвикателства
Първоначално България си постави амбициозната цел да приеме еврото на 1 януари 2024 г., но политическата нестабилност в страната — серия от избори, служебни правителства и липсата на стабилно мнозинство в парламента — забави реформите. Инфлацията също се оказа сериозно препятствие след енергийната криза в Европа през 2022-2023 г., която доведе до свръхинфлация в повечето европейски страни
Въпреки това България продължава да отговаря на основните макроикономически критерии и през 2024 г. постигна напредък по пътя към изпълнение на всички условия.
На 12 април 2024 г. заместник министър-председателят и министър на финансите Людмила Петкова, изпълнителният заместник-председател на Европейската комисия Валдис Домбровскис и европейският комисар по икономика Паоло Джентилони подписаха в Люксембург Споразумение за партньорство между Европейската комисия и Република България за организиране на информационни и комуникационни кампании относно въвеждането на еврото в страната.
На 26 юли 2024 г. със 118 гласа "за", 44 против и 13 "въздържал се" парламентът приема решение за ускоряване и завършване на процеса по практическата подготовка за приемане на еврото в Република България.
На 7 август 2024 г. Народното събрание приема окончателно Закона за въвеждане на еврото в България. С него се уреждат принципите, правилата и процедурите за въвеждане на еврото като парична единица на България, определят се ключови за преминаването към единната европейска валута правила, въвеждат се преходни периоди, които ще позволят на гражданите да се адаптират към новата валута. Приетият законопроект регламентира и правилата във връзка с адаптирането на информационните системи за работа с евро, както и адаптирането на регистри, счетоводни документи и други документи към еврото.
Финалните стъпки
На 25 февруари 2025 г. министърът на финансите Теменужка Петкова и управителят на Българската народна банка Димитър Радев подписват съвместно писмо, съдържащо искане за изготвяне на извънредни доклади за конвергенцията, и го изпращат до председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен и до президента на Европейската централна банка Кристин Лагард.
Писмото е изготвено и изпратено в изпълнение на Решение на Народното събрание от 26 юли 2024 г. за ускоряване и завършване на процеса по подготовка за приемане на еврото в Република България, в съответствие с чл. 140 от Договора за функциониране на Европейския съюз, както и в съответствие с Решение на Министерския съвет на Република България № 92 от 24 февруари 2025 г. за отправяне на искане до Европейската комисия и Европейската централна банка за изготвяне на извънредни доклади за конвергенцията за Република България.
Решението е вследствие на публикуваните на 24 февруари 2025 г. данни на Евростат за инфлацията в страните от Европейския съюз, според които референтната стойност на критерия за ценова стабилност с данни за януари 2025 г. се изчислява на 2,6 на сто. Инфлацията в България по това време също е 2,6 на сто, което означава, че с данните към януари 2025 г. България покрива и последния критерий за членство в еврозоната.
На 13 май 2025 г. министър-председателят Росен Желязков и управителят на Българската народна банка Димитър Радев подписват позиция в подкрепа на въвеждане на еврото в Република България от 1 януари 2026 г. Позицията потвърждава всички предприети действия както от изпълнителната власт, така и от БНБ въз основа на решенията на Народното събрание през изминалите години в подкрепа на мерките за постигане на условията за конвергенция, както и за ефективното въвеждане на еврото с всички защитни механизми за българското общество, считано от 1 януари 2026 г.
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
Вашето дарение от всякакъв размер и по всяко време означава много за нас.
Скъпи читатели,
Днес, повече от всякога, независимата журналистика има нужда от вас.В мисията си да предоставяме обективни, достоверни и навременни новини разчитаме на вашата подкрепа.
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
Вашето дарение от всякакъв размер и по всяко време означава много за нас.
Скъпи читатели,
Днес, повече от всякога, независимата журналистика има нужда от вас.В мисията си да предоставяме обективни, достоверни и навременни новини разчитаме на вашата подкрепа.
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}