В средносрочен план България ще трябва да преодолее две негативни тенденции, които я нареждат на едно от "челните" места сред 30 държави в европейските статистики в областта на обществените поръчки и са индикатори за възможни злоупотреби с публични средства. Това каза в интервю за БТА изпълнителният директор на Агенцията по обществени поръчки (АОП) Георги Николов. Става дума за високия процент на процедури на договаряне без обявление (първо място), както и на такива, при които договорите са сключени при наличие само на една подадена оферта (десето място). По данни на ЕК за 2020 г. те са били съответно 29 и 26 на сто от всички обществени поръчки в страната при среден процент за държавите, участващи в статистиката на ЕК, от съответно 9 и 24 на сто. Данните са публикувани в Официалния вестник на Европейския съюз за 2020 г., напомни Николов.

Тези негативни тенденции са предпоставка за съмнения за липса на конкуренция или картелиране на пазара в определени браншове, поставяне на твърде завишени критерии, които ограничават конкуренцията, за неправомерно отстраняване на участници в процедурите или за липса на професионализъм у възложителите на обществените поръчки, коментира Николов.

Преодоляването на тези проблеми е свързано и с условията, при които страната ни да се възползва от финансиране на проекти по националния План за възстановяване и устойчивост, допълни той. Във връзка с това Николов посочи, че вече е направен анализ за пазара на обществени поръчки в страната за периода 2019-2021 г., данните от който предстои да бъдат обобщени и да послужат за законодателни промени или методически указания. Целта е била да се установят причините за високия процент на процедури на договаряне без обявление, както и на такива, при които договорите са сключени при наличие само на една подадена оферта.

Според изпълнителния директор на АОП действащият Закон за обществените поръчки не създава корупционните предпоставки, проблемът е свързан с прилагането му от участниците във възлагателния процес, както и липсата на сериозен последващ контрол. Въпреки това обаче той се нуждае от някои промени, като за целта заедно с финансовото министерство е подготвен законопроект за изменението му, коментира Николов.

С цел преодоляване на проблемите и установеното незаконосъобразно прилагане при инхаус поръчките, в проектозакона за промени в Закона за обществените поръчки се предлага да се въведе изрична забрана изпълнителят да превъзлага предмета на договора или на части от него, като ще се изисква и декларация от него, че ще може да изпълни поръчката със собствени средства и ресурси. Освен това, за да има по-голяма проследимост на средствата при инхаус поръчките, се въвежда задължението възложителят да публикува всички договори, анекси, включително и приложенията към тях и на всяко тримесечие да се публикува информация за плащанията, включително и за авансовите.

С предложенията за промени в ЗОП се предвижда да отпадне възможността за оценяване на начина на изпълнение на поръчката. Установено е, че в голяма част от случаите, съгласно методиката за оценка за такъв показател, се присъждат допълнителни точки, които обаче не водят до надграждане, а само детайлизират описанието на минималните изисквания, като това не позволява да се отчитат тези оферти, в които предложената организация за изпълнение ще доведе до по-високо качество на изпълнение на поръчката, обясни Николов.

За да се повиши конкуренцията при процедури на договаряне без обявление, се предлага за част от основанията възложителят да има право да покани един кандидат, само ако аргументирано се мотивира, че това е единствената фирма, която е в състояние да изпълни поръчката. Друго предложение за промени в ЗОП предвижда кандидатите по обществената поръчка да не се отстраняват заради формални несъответствия с поставените от възложителя изисквания. Става дума за технически грешки и други незначителни пропуски, които не биха довели до промяна в крайния резултат на изпълнението на поръчката.

Друго предложение за промени в ЗОП е свързано със застраховките, като се предлага възможността за избор на застраховката като вид гаранция да се ограничи само до случаите, при които стойността на получените аванси или на определената гаранция за изпълнение не надвишава 500 000 лева. С това целим да пазим възложителя, като се постигне намаляване на риска от процес на уреждане на застрахователни претенции, който допуска възникване на правни спорове, съответно отлагане на плащания и може пряко да засегне интереса на възложителите, съответно на държавата, мотивира предложението Николов.

Поради установените затруднения на възложителите при подготовката и одобряването на стандартизирани документи, с предложените промени в ЗОП се дава възможност и на финансовия министър да инициира тяхната разработка.