Липсата на кадри в IT сектора застрашава целите на зеления и дигитален преход в Европа
В Австралия вече говорят за нови стимули при внос на работна ръка за технологичните индустрии
Европа е изправена пред недостиг на екпсерти с технически умения. Прогнозите показват, че на Стария континент може да има само 12 милиона квалифицирани специалисти, въпреки целите на ЕС са за наемане на 20 милиона специалисти по интернет и дигитални технологии до 2030 г. За този назряващ проблем предупреждават технологични компании, цитирани от Euractiv.
Те казват, че са необходими спешни съвместни усилия между публичния и частния сектор за справяне с недостига на умения, в противен случай цифровата и зелена трансформация на Европа може да бъде изложена на риск.
Световният икономически форум прогнозира, че 70% от икономическата стойност на следващото десетилетие ще произтича от цифровизацията и неуспехът да се преодолее тoзи проблем в Европа може да попречи на силата на ЕС да остане лидер в глобалната технологична надпревара. Паралелно липсата на кадри ще подкопае устойчивия растеж.
Европа може да се похвали с многобройни силни страни, включително висококачествените си образователни системи, които извличат таланти от най-високо ниво в системата STEM. Трябва да се отбележи, че в Европа се намират 43% от водещите университети в областта на науките за живота, надминавайки дела на същите в Съединените щати.
Сътрудничеството между академичните среди и индустрията доведе до новаторски напредък, като градове като Берлин, Париж, Дъблин, Стокхолм и Барселона се превърнаха в оживени технологични центрове. Източна Европа също се позиционира стратегически като глобален център за софтуерно инженерство и технически таланти.
Последните оценки подчертават потенциала на Европа да се появи като лидер в таланта при развитието на индустрията за изкуствения интелект. През последното десетилетие континентът стана свидетел на забележително десетократно увеличение на ИИ професионалистите, изпреварвайки дори Съединените щати по местни висококвалифицирани експерти по изкуствен интелект.
Въпреки това, специализацията на Европа в ИИ изостава от други развити икономики, като Китай е водещ в чист брой играчи на ИИ сектора. Въпреки това, Европа показва по-висок дял от изследователски институции, ангажирани с дейности, свързани с изкуствения интелект и новите технологии, в сравнение както с Китай, така и със САЩ.
Изграждане на стабилна екосистема за таланти
"Дигитализацията ще играе жизненоважна роля в глобалното икономическо развитие. Достатъчното развитие на таланти в ИКТ сектора е от решаващо значение и ако не се предприемат специални мерки, целта от 20 милиона ще бъде непостижима", смята Джим Лу, президент на Европейския регион и старши вицепрезидент на Huawei. Той говори по време на откриването на европейското издание на 2023-2024 Състезание за ИКТ на Huawei, в сътрудничество с ЮНЕСКО.
Компанията работи със своите партньори за постигане на плавен преход към "Европа 4.0" - дигитализиран Европейски съюз на бъдещето, в който всеки и всичко ще бъде свързано. "Нашата цел е да помогнем на Европа да постигне интелигентен растеж и да изгради по-добре свързана Европа", обясниха от компанията пред Euractiv. Huawei казва, че продължава да инвестира в достъпа до качествено образование, дигиталната инфраструктура, подобрени цифрови умения и насърчаване на STEM образованието.
Инвестиции в млади таланти
В момента Huawei работи с университети, за да прехвърли ИКТ знания и умения към младите хора. "Ще продължим да работим с европейски партньори, за да изградим по-дигитална Европа чрез култивиране на таланти и ще продължим да подкрепяме млади таланти", каза Лу пред аудиторията.
Той каза, че компанията се стреми да донесе цифрови решения във всеки дом и компания в Европа с амбициозната цел да реализира напълно свързан, интелигентен свят чрез телекомуникационни мрежи, ИКТ, смарт устройства и облачни услуги.
Huawei е в Европа от 24 години и според Copenhagen Economics е допринесла с 12,3 милиарда евро за европейската икономика и е подкрепила повече от 140 000 работни места в региона.
Тъй като Европа продължава да се радва на благоприятна индустриална среда, тя остава глобалният център на компетентност за Huawei, припомниха още от дружеството.
Сътрудничество между публичния и частния сектор
Компанията призовава за подход на сътрудничество с правителства и неправителствени организации за ефективно справяне с недостига на таланти в ИКТ индустрията.
Един пример за сътрудничество е стратегическото партньорство на ЮНЕСКО с Huawei. "Сътрудничеството с Huawei е пример за ролята на частния сектор", каза Соледад Патиньо, координатор на Академията за глобални умения (Global Skills Academy (GSA) към ЮНЕСКО, като Huawei публично се ангажира с постигането на ЦУР 4, трансформирането на образованието и насърчаването на нови образователни пътища.
Патиньо подчерта важността на инициативи като Huawei ICT Competition, които допринасят за преодоляване на дигиталното разделение и насърчаване на отделни лица и общности да процъфтяват в непрекъснато развиващ се пейзаж, където цифровите умения са незаменими.
Състезанието Huawei ICT стартира през 2015 г. и през последните осем години повече от 700 000 души са участвали в това състезание по целия свят. Повече от 700 студенти от 22 държави и над 100 университета в Европа участваха в проекта през настоящия сезон 2023-2024.
Подкрепа към "технологичните мигранти"
Липса на достатъчно експерти от ИКТ сектора се наблюдава и сред останалите развити държави. Фрапантен пример в последните дни идва от Австралия обаче. Там вече обмислят да заложат на "технологични мигранти".
И правителството, и индустрията трябва да наемат хиляди специалисти по киберсигурност, за да отговорят на търсенето на работна сила. Светът видя опустошителното въздействие на кибер кризата. Австралия се нуждае от миграция на технологични умения, тъй като с изкуствения интелект и киберсигурността, основните компоненти на нашата цифрова икономика и сигурност, австралийските организации се стремят да останат конкурентоспособни, докато нуждата от квалифицирани специалисти никога не е била по-голяма. Ангажиментът на правителството към целта на Техническия съвет на Австралия за достигане на 1,2 милиона технологични работни места до 2030 г. е силен сигнал, че като нация трябва да отговорим на това търсене. Постигането на тази цел обаче изисква не само растеж на местния набор от таланти, но и достъп до международни източници на умения.
Австралийско-индийският институт проведе диалог по отбранителните технологии още през миналата година, предоставяйки на експерти платформа за обсъждане на това как двете страни могат значително да се възползват от съвместната работа чрез споделяне и доставка на отбранителни технологии.
Както мозъчният тръст Australiaн strategic policy institute (ASPI) отбелязва в свой собствен доклад, в момента има само около 7 000 австралийски студенти, завършващи ИТ образование всяка годи. А търсенето на ИКТ специалисти се очаква да нарасне до 233 000 души през 2033 г. Препоръката на ASPI също е чрез миграция да се постигне задълбочаване на уменията и търговията с Индия, като отново се подчертава значението на пълното интегриране на квалифицирани мигранти в икономическата среда.
Това обаче поражда собствени предизвикателства. Комитетът за икономическо развитие на Австралия наскоро публикува доклад, който подчертава необходимостта участието в австралийската икономика да стане по-достъпно за квалифицираните мигранти.
"По-слабите умения по английски език и липсата на признаване на уменията ни пречат да се възползваме максимално от уменията и опита на мигрантите, като дискриминацията вероятно също оказва влияние", каза в доклада старши икономист на CEDA Андрю Баркър. "Гарантирането, че мигрантите могат да използват своите умения през първите няколко години в Австралия, е от решаващо значение за справяне с продължаващия недостиг на умения в цялата икономика", обяснява той.