17-11-2017 20-11-2018

"Тракторите сбъдват 80% от исканията ни": Фермерите се готвят да го покажат

Браншовите организации очакват среща с премиера и финансовия министър, на които да изложат исканията си

Снимка: БТА

"Тракторите сбъдват 80% от исканията ни": Фермерите се готвят да го покажат

Браншовите организации очакват среща с премиера и финансовия министър, на които да изложат исканията си

10:20 | 16 януари 2024 | Редактор : Виктор Стефанов 14 5398 Снимка: БТА

И българските земеделски производители, конкретно от зърнопроизводството, се вдъхновиха от мащабните тракторни протести в Германия, Румъния, Гърция и обявиха готовност да ги демонстрират по същия начин и у нас. Протестите с машини, разбира се, не са нито германски или румънски патент, провеждат се редовно по света и у нас. В края на миналия септември земеделските производители в цялата страна протестираха и повече от 40 важни пътни точки и гранични пунктове бяха блокирани.

Още по темата

Какво са замислили пък сега фермерите

"Ако (служителите и директорите в МЗХ) не работят, ние ще ги накараме. Барикадите, знаете ли как хубаво действат. Барикадите са инструмент, сега ще видите как администрацията бързо работи. Ако другиден излезем, до дни ще имаме решение. Докарахме тракторите и подписаха исканията - 80% се сбъднаха и пак тракторите ще докараме, за да се сбъднат и другите 80%. Всеки кабинет си избира начина, по който иска да се сбъдва процесът." Това са предупреждения от съоснователят на Българската аграрна камара Симеон Караколев, изречени тази сутрин по БНР. Той е и съпредседател на Националната овцевъдна и козевъдна асоциация.

Зърнопроизводителите са в протестна готовност първа степен, съобщи преди няколко дни председателят на Националната асоциация на зърнопроизводителите (НАЗ) Илия Проданов, след проведено заседание на Управителния съвет на асоциацията. От там излязоха и с декларация, в която са посочени пет основни искания (виж по-долу).

"Ние продължаваме да сме в един отбор с министъра на земеделието, защото не искаме средства за туризма, а за МЗХ. Започваме да работим по структуриране на протести следващата седмица. Засега е тайна дали в София или по места", предупреди Симеон Караколев.

Става дума за много пари

Нужни са 426 млн. лв. за т. нар. украинска помощ, тя сега е 0, а парите трябва да станат 800 млн. защото и зърнопроизводителите от две години не взимат. Казват ни "няма да се продължи тази криза, ще се намери решение", но две години няма нищо и започват фалити, каза Караколев.

"Какво беше обещано? Тези 442 млн. лв., които поискахме от украинската помощ бяха за всички чувствителни сектори, изключващи зърнопроизводството. На Управителен съвет на Националната асоциация (на зърнопроизводителите) се прие декларация и зърнопроизводителите да бъдат включени, защото те не са получили досега нищо през годините." Това каза по БНТ Костадин Костадинов, председател Българската аграрна камара.

"Средствата за земеделските производители бяха обещани от всички политически сили. Те бяха обявили готовност да ги внесат между първо и второ четене на Закона за държавния бюджет, но по време на гласуването стана някакво разминаване, направи се политическа игра и средствата не бяха гласувани", добави Костадинов.

Предстои либерализиране за всички стоки от Украйна и това ще засегне не само България, но и всички европейски страни, като в момента вървят стачки в Германия, Полша, Гърция, Литва, Румъния, отбеляза Костадинов. Той смята, че в основата на тези протести е провалът на Зелената сделка и невъзможността на Европейската комисия да се разплати за поставените задачи. С изискванията, които поставиха на всички европейски производители, и свободата, която имат украинските производители, на тези цени ние не можем да издържим", подчерта Костадинов.

Именно заради "тези цени" министрите на земеделието на България, Полша, Унгария, Румъния и Словакия написаха писмо до Европейската комисия, в което посочват, че в резултат на увеличения внос от Украйна, производителите в държавите членки на предна линия (тези, до които украинските стоки стигат най-напред) продължават да срещат трудности при реализацията на своите продукти на традиционните си експортни пазари, където те биват заменени от евтини украински селскостопански продукти. Петимата министри предлагат въвеждане на тарифни ограничения за вноса от Украйна за чувствителни земеделски продукти.

Декларацията от 13 януари

Управата на НАЗ прие документ, в който подчертава тежката ситуация, в която се намира сектор "Зърнопроизводство" - направо в колапс, заради неблагоприятни икономически и климатични събития, като всяка следваща година кризата в зърнопроизводството става все по-остра. Основни критични обстоятелства за жизнеността на сектора са:

последиците от войната в Украйна, които неминуемо оказват сътресения на пазара на българската продукция;
големият скок в себестойността на зърнените и маслодайни култури, дължащ се на постоянно повишаващите се производствени разходи, високите рентни плащания, както и на многобройните екологични европейски изисквания, които земеделските производители са задължени да изпълняват;
огромният натиск от налаганите изисквания спрямо селското стопанство по линия на Зелената сделка, която следва да се изпълнява от всички европейски фермери и води до все по-влошаваща се конкурентоспособност на европейското производство спрямо производството на трети страни;
продажните цени на местните и международните пазари през последните години, които не покриват високата себестойност на продукцията.

НАЗ изразява страховете си от унищожението на българските зърнопроизводители; фалитът на едно земеделско стопанство води до сътресения във всички доставчици по веригата, партньори и дългогодишни сътрудници. Загубата на един земеделец е загуба на работни места, на регионална стабилност и местна икономика. Сектор "Зърнопроизводство" е най-големият платец на рентни плащания, съответно е най-големият поддръжник на социален мир в селските райони. Всяко сътресение в сектора рефлектира върху продоволствената сигурност на България, предупредиха от НАЗ.

Министърът на земеделието и храните Кирил Вътев се срещна вчера с представители на 10 браншови организации, пред които каза, че е е наясно с напрежението сред земеделците, каквото в момента се наблюдава и в други европейски страни. Той пое ангажимент да съдейства за провеждане на среща на браншовите организации с министър-председателя акад. Николай Денков и министъра на финансите Асен Василев, на която да бъдат разгледани проблемите и обсъдените мерки.

Позицията на Кирил Вътев отдавна е известна: не е добре просто да се раздават субсидии, без някой да носи отговорност.

Големият проблем, казва той, че "не обичаме да се сдружаваме". Според него именно кооперативите ще помогнат да се намалят разходите на българските производители и те да станат по-конкурентни на пазара (известно в теорията и практиката като икономия от мащаба - б.р.). Министърът отбеляза, че се търсят възможности за данъчни насърчения, чрез които производители да излязат "на светло". Една от идеите е механизъм за връщане на ДДС. Трябва да обединяваме усилията си, за да се намалят разходите по веригата от полето до трапезата, каза Вътев на 13 януари пред журналисти в пазарджишкото село Мало Конаре.

Какви са исканията на фермерите

Описани в декларацията им, водещо е включването на основните пет култури в сектор "Зърнопроизводство" (пшеница, ечемик, царевица, слънчоглед, рапица) в държавната помощ "Помощ в подкрепа на ликвидността на земеделски стопани за преодоляване на негативното икономическо въздействие на руската агресия срещу Украйна" за 2024 г., без това да повлияе върху подпомагането за другите сектори.

Зърнопроизводителите настояват също за изпълнение на законодателни инициативи:

промени в Закона за собствеността и ползването на земеделски земи (ЗСПЗЗ), които да улеснят процеса на доброволно споразумяване за комасирано ползване на земеделските земи (по смисъла на закона за комасацията става дума за уедряване чрез групиране на земеделските земи на собствениците с цел тяхното рационално и ефективно стопанисване, благоустрояване и устойчиво развитие);
промени в Закона за арендата, с които да се регламентира сключването на дългосрочни договори при наемане/арендоване на земеделска земя;
приемане на държавен механизъм за регулация на рентните плащания в страната, основан на добив и продажни цени;
създаване и приемане на Закон за браншовите организации в земеделието, Закон за аграрната камара и Закон за селскостопанските кооперативи;
определяне на напояването като стратегически национален приоритет.
отстояването на твърда позиция за защита на българското производство при предоговарянето на регламента за либерализирана търговия с Украйна, т. нар. Регламент за автономни търговски мерки (АТМ - такива за либерализиране на търговията с Украйна са в сила от 4 юни 2022 г. - б.р.), като се предотврати повторна заплаха за родното производство на зърнени и маслодайни култури, чрез включване в регламента на защитни мерки, лицензионни режими и квоти за вносните суровини.
зърнопроизводителите държат българската страна да отстоява и изисква на европейско ниво облекчаване на зелените правила в Стратегическите планове за развитие на земеделието и селските райони, както и да отстоява на европейско ниво позицията за реално изравняване на субсидиите и подпомагането за европейските производители.

ИЗБРАНО