Пет страни, сред тях България, поискаха ЕС да сложи мита или квоти за украинските храни
В писмо до ЕК на петимата министри на земеделието дори се настоява за анализ дали производствените насоки на Украйна са в съответствие със стандартите на ЕС
Източнoeвропейските държави членки на ЕС настояват Общността да наложи мита за внос на украинско зърно, като се аргументират с практиките на нелоялна конкуренция. Това съобщи в понеделни унгарското министерство на земеделието, цитирано от Ройтерс.
Още по темата
В съобщението се казва, че министрите на земеделието на България, Полша, Унгария, Румъния и Словакия са изпратили писмо до Европейската комисия с искане за налагане на мита, заявявайки, че по-евтините селскостопански продукти от Украйна изяждат техните експортни пазари.
Министерство на земеделието и храните пък съобщи, че България предлага да се въведат тарифни квоти* за повечето чувствителни земеделски продукти.
В писмото се посочва, че в резултат на увеличения внос от Украйна, производителите в държавите членки на предна линия продължават да срещат трудности при реализацията на своите продукти на традиционните си експортни пазари, където те биват заменени от евтини украински селскостопански продукти.
Петте подписали се са сред шест държави-членки на ЕС, които произвеждат значително повече пшеница и царевица, отколкото им е необходимо. И това е от ключово значение за гарантиране на европейски хранителни доставки и за стратегическия суверенитет на ЕС, отбелязват министрите.
"Ето защо Брюксел трябва да въведе мерки, които защитават пазарите на страните членки, граничещи с Украйна, като същевременно им помагат да използват пълния си експортен потенциал", се казва в писмото, подписано от министрите.
"Една от тези (мерки) може да бъде въвеждането на мита върху най-чувствителните селскостопански продукти."
По-големите размери на фермите в Украйна правят износа на зърно от страната по-евтин и това изтласква фермерите от ЕС от техните традиционни експортни пазари, заявяват петимата министри.
В писмото си те изтъкват, че фермерите в България, Полша, Унгария, Румъния и Словакия "претърпяха значителни щети", след като ЕС премахна квотите за внос и митата върху доставките на зърно от Украйна през миналата година.
ЕС премахна митата за вноса от Украйна, за да помогне на страната след като беше нападната от Русия.
Министрите също така призовават Европейската комисия да проучи и изготви становище за това дали производствените насоки на Украйна са в съответствие със стандартите на ЕС.
Съвместното писмо е адресирано до заместник-председателя по икономическите въпроси на ЕК Валдис Домбровскис и комисаря по земеделието Януш Войчеховски.
Смятаме, че е необходимо ЕК да въведе такива мерки, които защитават пазарите на държавите членки на предна линия и в същото време им предоставя възможността да използват своя експортен потенциал. Една възможност би било да се въведат тарифни квоти за повечето чувствителни земеделски продукти в рамките на преговорите за удължаване на ATM Регламента (Автономни тарифни мерки), се казва в съобщението на МЗХ.
За продуктите, които е невъзможно да се въведат отново тарифни квоти следва да бъде намерено различно решение за адресиране на проблема с нарастващия внос от Украйна, се казва още в писмото.
Износът на зърно предизвиква напрежение между Киев и неговите съседи от ЕС, докато България, Унгария, Полша, Румъния и Словакия се превърнаха в алтернативни транзитни маршрути за украински аграрни продукти при затруднения (дори блокиран) износ през черноморските пристанища на Украйна след руската инвазия през 2022 г.
Фермерите в тези страни протестираха срещу тези доставки, твърдейки, че рушат вътрешните пазари, отбелязва Ройтерс.
Полша, Словакия и Унгария обявиха ограничения върху вноса на украинско зърно миналия септември, след като Европейската комисия реши да не разширява забраната за внос в петте съседни на Украйна страни от ЕС. Трябва да се има предвид, че ограниченията не засягат транзита към други страни.
Украйна отговори с жалба до Световната търговска организация срещу трите страни, докато други страни членки на ЕС осъдиха едностранните ходове.
На 4 януари 2024 г. министърът на земеделието и храните Кирил Вътев подчерта в онлайн разговор с украинския си колега Микола Солски, че през последните седмици се наблюдава засилен внос на слънчоглед с баржи по река Дунав. Вътев предупреди Солски, че ако това темпо на внос се задържи, лимитът, необходим за нуждите на българските преработватели, ще бъде достигнат. Това респективно ще доведе до прекратяване на вноса с оглед на реализация на слънчогледа от българско производство.
Заедно с това Вътев обърна внимание на Солски, че са установени случаи на опити за заобикаляне на въведения от Киев лицензионен режим за внос на черен маслодаен слънчоглед, рапица и царевица за посев.
Миналата есен Украйна сама предложи да въведе лицензионен режим за земеделския износ, именно за да потуши напрежението с петте засегнати държави от ЕС.
В последните дни на септември 2023 г. Европейската комисия заяви, че аграрните стоки, внасяни от Украйна в ЕС, отговарят на всички европейски изисквания за качество и за тях не се правят отстъпки.
*Тарифната квота представлява преференциална тарифна мярка, изразяваща се в прилагане на намалено или нулево мито в рамките на определено количество или стойност на вноса, валидна за определен период и за определен произход, пояснява Агенция "Митници". Законодателството на Европейския съюз предвижда два режима за администриране на тарифните квоти за внос:
- управлявани от митническата администрация на принципа "пръв пристигнал-пръв обслужен"
- управлявани на базата на вносни лицензи съгласно законодателството в областта на Общата селскостопанска политика.