Сигурно мнозина си спомнят холивудския филм "Перфектната буря" от 2000 година с множество награди за звукови и визуални ефекти, който разказва за най-опасния ураган в историята на метеорологията през 1991 година. Тогава в Атлантическия океан се срещат три студени фронта, срещу които се изправя екипажът на малкия кораб "Андреа Гейл", който не успява да достигне брега, заради огромните вълни над 30 метра. По-късно метеоролозите кръщават водния ад отпреди 30 години "Перфектната буря".

Нещо подобно се случва и със световната икономика в момента, когато започва да се възстановява от миналогодишния пандемичен ураган, заради който някои икономики на развитите индустриални държави изпаднаха дори и в рецесия.

Цените на стоманата, дървения материал, пластмасата и горивата, царевицата, соята, захарта и слънчогледовото олио, къщите, колите, памперсите и тоалетната хартия и още и още други стоки и услуги се покачват навсякъде.

"От миналата пролет за мен беше ясно, че рецесията, причинена от пандемията, ще бъде последвана от бързо и силно икономическо възстановяване благодарение на масираните фискални и парични мерки от западните власти, както и поради голямата вероятност ефективните ваксини срещу COVID-19 да се появят скоро, което се случи", пише за Project Syndicate бившият министър на икономиката на Великобритания Джим О"Нийл. Той предупреждава, че трябва да бъде изолиран вирусът, а това означава масовото ваксиниране да приключи, което в Европа с изключение на Великобритания изостава от това в САЩ. "При такива обстоятелства все още е твърде рано да се каже, че продължаващото икономическо възстановяване почива на солидна основа, а парите, които се дават за борбата със заразата, ще бъдат полезни, но ще генерират и инфлация. И въпреки че тези политики са оправдани, те ще трябва да бъдат внимателно планирани, за да насърчават растеж на производителността в света. В противен случай тези мерки допълнително ще изострят опасенията на финансовите пазари, където вече са се настанили притесненията относно нарастването на държавните разходи и повишената задлъжнялост", предупреждава О"Нийл.

В същото време бързо нарастващото търсене е изправено пред ограничено предлагане, което означава, че правителствата ще трябва да се справят със следващия проблем, който също е свързан с инфлацията, и се отнася до веригите за доставка от целия свят. Недостигът, заради пандемичните ограничения, засегна всичко - от дървeсина до полупроводниците. Разходите за доставка на стоки от Китай до САЩ са се утроили. Компаниите съобщават, че толкова сериозно забавяне на доставките не е имало от десетилетия. Много компании намалиха своите логистични инвестиции по време на пандемичните ограничения и ще им отнеме време да се възстановят и най-вече на притежателите на контейнерните кораби. А докато това стане цените за транспорт ще продължат да нарастват.

В момента глобалната икономика е връхлетяна от инфлацията, която е

окото на "перфектната буря"

както определи ситуацията икономическият екип на CNN по повод обявеното от Министерството на труда на САЩ рекордно поскъпване с 5% на потребителските стоки и услуги за последните 13 години. Да припомним, че инфлацията в САЩ за април беше 4.2 на сто.

Годишната инфлация в страните-членки на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР - най-богатите страни), се увеличи до 3.3% през април, най-високият процент от октомври 2008 г. Когато се изключат променливите цени на храните и енергията, през април инфлацията в ОИСР е нараснала до 2.4%.

Малко по-добре в сравнение със САЩ изглежда положението в Европа, но си остава притеснително. Предварителните данни на "Евростат" за май (окончателните ще бъдат обявени на 17 юни) показват, че инфлацията в еврозоната се очаква да бъде 2%, докато за целия ЕС-27 не се посочват прогнозни данни, но като се има предвид, че напоследък инфлацията в еврозоната е по-ниска отколкото за целия ЕС-27 и за април в ЕС-27 беше 2%, а в еврозоната 1.6 на сто, най-вероятно инфлацията в целия ЕС ще се повиши до 2.4 на сто през май, при целева годишна инфлация от 1.8 на сто.

Да припомним, че инфлацията в България за април беше 2%, колкото средната за ЕС-27, и най-вероятно майската инфлация у нас ще достигне също 2.4 на сто.

И както през 1991 година в Атлантическия океан се срещат студени фронтове за да създадат "перфектната буря", така и сега срещу икономическото възстановяване се противопоставят

основни инфлационни фактори

предизвикани от коронавирусната зараза, която като ураган повали световната икономика. На първо място са нарастващите бюджетни дефицити и държавен дълг, което се дължи на правителствените мерки за стимулиране на икономиката и социално подпомагане на гражданите, които пък от своя страна водят до нарастване на инфлацията, която ще намалява по-бавно, отколкото се очаква не само от американското правителство, но и от европейските, прогнозира британското списание "Икономист".

Според изданието, вече има признаци, че недостатъчното предлагане може да доведе до неприятни изненади, които могат да нарушат възстановяването от пандемията. "Икономист" посочва, че полученият дефицит в момента никъде по света не се усеща толкова рязко, както в САЩ, които преживяват икономически бум. Там потребителските разходи нарастват с повече от 10% годишно. В същото време към 31 март държавният дълг достига рекордните 28.299 трилиона долара, сочат данните на базираната в Ню Йорк консултантска компания Statista със сътрудници в над 80 страни по света. За една година държавният дълг на САЩ е нараснал с 2.453 трилиона долара от 25.746 трилиона долара или ръст от 9.01%. В номинално изражение държавният дълг на САЩ е по-голям от брутния вътрешен продукт (БВП), който за 2020 година възлиза на 20.934 трилиона долара или 135.18% от БВП.

В края на 2020 г. дългът на ЕС възлиза на 12.078 трлн. евро, или 90.7% от БВП (13.319 трилиона евро). България остава една от малкото държави-членки на ЕС с нисък държавен дълг спрямо БВП. По данни на "Евростат" БВП на страната ни за 2020 година възлиза на 118.605 млрд. лева, а правителствения дълг е 29.703 млрд. лева или 25% от БВП.

През миналата година всички държави-членки на ЕС отчитат дефицит, като общият за ЕС-27 е 924.883 млрд. евро, което представлява 6.9% дефицит от БВП. България е с 4.056 млрд. лева дефицит или 3.4% дефицит от БВП.

Следващият инфлационен фактор са

огромните спестявания на гражданите

част от които са и от държавните помощи заради пандемията. Потребителите в целия свят имат огромни спестявания от над 5.4 трилиона долара, които според Moody's Analytics се равняват на 6% от световния БВП, към края на март. Те са натрупани през последната година, а стимулиращите плащания все още продължават,което предполага продължаващо нарастване на спестяванията. Най-голям дял на свръх спестяванията, възлизащи на 2.6 трилиона долара, или 12% от БВП, са в САЩ, следвана от Великобритания с 10% от БВП. Като цяло свръх спестяванията са най-високи в Северна Америка и Европа, където социалните и икономическите ограничения и държавната подкрепа за домакинствата директно и индиректно са били най-значими.

Техните пари вече излизат на капиталовите и стоковите пазари, които преживяват бум, но за пазарните участници лошите новини за инфлацията означават натискане на спирачката, докато не се потвърдят успокоенията на Федералния резерв на САЩ (централната банка на страната), както и на Европейската централна банка, че покачващата се инфлация е временно явление.

Безработицата

Третият инфлационен проблем, според експерти, са пазарите на труда и съответно безработицата. През април САЩ създаде само 266 000 нови работни места, много под прогнозирания минимум от един милион. И в същото време, броят на свободните работни места е най-висок за всички времена, което кара компаниите да полагат сериозни усилия, за да ги закрият поради липса на кандидати. Вече се заформят и спорове дали щедрите обезщетения за безработица се превръщат в оправдание да не се търси работа.

Безработните през април в ЕС-27 са били 15.380 милиона, което представлява 7.3% от работоспособното население на Съюза, като се запазва до нивото от март, докато в еврозоната техният брой е 13.030 милиона или 8.1 на сто, като се увеличава минимално от 8.0% през март. Това показват обявените от "Евростат" данни, според които средната безработица в нашата страна е по-ниска както спрямо ЕС-27, така и спрямо 19-те страни от еврозоната. През април безработните в България са намалели до 154 000 души от 169 000 през март или понижение до 4.7% от 5.1 на сто през третия месец на настоящата година.

Горивата

Година по-рано, само месец след обявеното начало на COVID пандемията, през април 2020 година основната суровина за горивата - петролът, за кратко падна под 20 долара за барел, тъй като блокирането заради коронавируса ограничи търсенето на горива от въздушни, автомобилни и корабни компании, както и от производители и търговци. Оттогава европейският вид Brent се изстреля до над 70 долара за барел поради драматичен обрат в търсенето, след като страните започнаха постепенно да премахват ограниченията от февруари на настоящата година. А в момента котировките на фючърсите на суровината са над 73 долара за барел.

Това се отрази и на цените на горивата, показват данните на специализираната платформа globalpetrolprices.com, като бензинът в САЩ е поскъпнал за месец май със 17.24% от 2.9 долара за галон (3.8 литра) на 1 май до 3.4 долара за галон на 31 май и за една година с колосалните 122.6% от 1.37 долара за галон към 31 май 2020 година.

В България, според fuelo.net, разликите не са толкова драстични - през май най-популярният бензин А-95 е поскъпнал с 0.9% от 2.09 лв./литъра до 2.11 лв./литъра, а на годишна база спрямо 31 май 2020 година нарастването на цените е с 18.5% от 1.78 лв./литъра към 31 май 2020 година.

Промяната на цените на горивата са важен показател за инфлацията, защото те задължително се калкулират в цените на всички стоки и услуги, не само на потребителските.

Храните

Цените на храните в глобален мащаб отбелязват най-високия си месечен ръст през май от десетилетие, сочат обявените данни от Организацията на ООН по прехрана и земеделие (FAO), която поддържа индекса FPI за цените всеки месец (FAO Food Price Index). През май индексът на FAO e на ниво от 127.1 пункта, което е с 4.8% повече от април, когато са отчетени 121.3 пункта и с 39.7% повече спрямо май 2020 година, когато FAO обяви 91.0 пункта. Това е най-голямото месечно повишение като процент от октомври 2010 година насам, а измерителят е нараствал за 12-и пореден месец.

Рязкото увеличение, отчетено през май, се дължи на скока на цените на маслата, захарта и зърнените култури на фона на леко покачване на цените на месото и млечните продукти: месните продукти, в които са включени 4 групи храни, са поскъпнали с 2.24% спрямо април и с 10.06% спрямо май 2020 година; млечните продукти, в които са включени 4 групи храни, са поскъпнали с 1.43% спрямо април и с 27.97% спрямо май 2020 година; зърнените храни, в които за включени 5 групи селскостопански култури, са поскъпнали с 5.97% спрямо април и с 36.51% на годишна база; растителните масла, в които са включени 10 групи храни, са поскъпнали със 7.84% спрямо април и със 124.5% спрямо май 2020 година; захарта е поскъпнала с 6.7% спрямо април и с 57.37% на годишна база.

За България най-достоверен показател за динамиката на цените на храните са бюлетините на Държавната комисия по стоковите борси и тържища (ДКСБТ), които отчитат всяка седмица цените на едро на 35 основни местни, млечни и други храни със селскостопански произход, зеленчуци и плодове. Данните на ДКСБТ показва, че през май спрямо април 2021 година храните на едро на месечна база са поевтинели с 0.59%, докато на годишна база, спрямо май 2020 година спадът е още по-голям с 5.06%.

Какво предстои

Въпреки уверенията на Фед и ЕЦБ, че сегашното състояние на инфлацията е временно явление и не са необходими кардинали промени в тази посока, тъй като икономическият растеж ще се ускорява, ЕЦБ промени прогнозата си както за икономическия растеж, така и за инфлацията, а какво ще реши Фед ще стане ясно в сряда, когато ще приключи юнското заседание на централната банка на САЩ. Очакванията са, че промяна на паричната политика няма да има и дори на програмата за изкупуване на активи в подкрепа на икономиката ще се запази със същите темпова да се изкупуват облигации до 120 млрд. долара на месец.

Миналата седмица ЕЦБ повиши прогнозата си за икономическия растеж на еврозоната, според която БВП се очаква да нарасне през настоящата година с 4.6% спрямо мартенската прогноза за повишение с 4.0%. За 2022 г. се очаква икономически ръст от 4.7%, докато през март прогнозата беше за повишение с 4.1%). Очакванията за 2023 г. не се променят и остават на ниво от 2.1 на сто.

В същото време ЕЦБ повиши инфлационните си очаквания за 2021 г. до 1.9% от 1.3% през март, за 2022 г. спад на ръст до 1.5% от 1.2% през март и запази прогнозата си за индекса на потребителските цени (CPI) на ниво от 1.4 на сто. Това означава, че ЕЦБ допуска инфлация над определената цел от 1.8 на сто през настоящата година.