Близо 31 на сто от българите, които живеят и работят в чужбина, биха се върнали, други 21 на сто се колебаят. Това показва анкета на Българската асоциация на софтуерните компании (БАСКОМ) сред 4300 българи в над 70 държави на всички континенти, цитирана от БТА.

Една трета от анкетираните посочват, че основната им мотивация да се върнат е възможността за професионално развитие. Други причини са свързани със стандарта на живот и това да са близо до семейството и приятелите.

Данните бяха представени във вторник на пресконференция от ръководството на Асоциацията.

От организацията обявиха, че ще инициират кампания "ЗАвръщането", за да бъдат привлечени тези хора в софтуерната индустрия, където има недостиг от кадри. Близо два милиона са българите в чужбина и те трябва да чуят, че вече в България могат да имат кариера такава, каквато биха имали където и да било по света, каза председателят на УС на Асоциацията Доброслав Димитров.

През последните пет години българската софтуерна индустрия се развива с бързи темпове, като през 2017 г. е отчетен ръст на приходите на бранша от почти 20 на сто, а оперативните приходи са на стойност 2,54 млрд. лева, което е двойно увеличение спрямо 2012 г. Това показват данни от Барометъра на състоянието на софтуерната индустрия, който Асоциацията изготвя всяка година.

Към момента в бранша са заети 27 000 души, а през 2017 г. броят на новонаетите в индустрията се увеличава с 15 на сто спрямо предходната година, като в тези цифри не са включени специалистите, които работят в други отрасли като банковият, телекомуникациите и други. Всяка втора софтуерна компания планира ръст от 25 - 50 на сто на наетите през следващата година, но прогнозата за цялата индустрия е само 10 на сто ръст на наетите поради липсата на достатъчно кадри.

Същевременно близо 60 на сто от анкетираните заявяват, че биха работили в българската ИТ индустрия, но само 20 на сто имат необходимата квалификация. Според Барометъра всеки пети зает в индустрията не е ИТ специалист. Проучването на Асоциацията показва, че най-голям брой желаещи да се върнат в България са в Англия, Германия и САЩ.

Нетната месечна заплата в сектора е около 2700 лева. Истината е, че българския стандарт спрямо Германия и Англия сме го постигнали. Човек от индустрията в България е равен или е по-добре от човек, който работи в ИТ индустрията в Германия, коментира председателят на УС на Асоциацията Доброслав Димитров.

Участници в пресконференцията коментираха повишаването на максималните осигурителни прагове и отражението им върху прогнозите за сектора за 2019 и 2020 година. Според Любомир Стойчев - един от авторите на изследването, реалното повишение на данъците за софтуерната индустрия в частта осигурителни вноски ще е около 20 на сто. Председателят на УС на Асоциацията Доброслав Димитров заяви, че вдигането на осигурителния праг ще "удари" 148 000 българи не само от ИТ сектора, но и от други браншове и това, по думите му, са хората, които създават огромна добавена стойност. Този данък е данък "успех", заяви Димитров.

Стойчев посочи, че от тези 148 000 по груби разчети през 2019 г. 25 000 ще бъдат от тази индустрия или по-малко от един процент от работната сила в България. Същевременно 3,13 на сто от осигуровките в България идват от тези 25 000 човека, допълни Стойчев и отбеляза, че за 2011 г. те са били 1,69 на сто, което означава, че за пет - шест години тази индустрия почти е удвоила прихода си.