Народното събрание не гласува на второ четене промените в Закона за данъците върху доходите на физическите лица, с който се отменя алтернативният (патентен) данък за доходи от събиране на диворастящи гъби и плодове, включително и на лечебни растения, предаде БТА.

Депутатите не приеха наименованието на законопроекта, разглеждан на второ четене и затова не можаха да продължат с доклада на комисията по бюджет и финанси за второто разглеждане на законопроекта. Наименованието - Законопроект за изменение на Закона за данъците върху доходите на физическите лица, бе гласувано с 98 гласа "за", 102 - "против" и четирима - "въздържал се". Законопроектът за промени бе внесен от депутатите Йордан Цонев и Теменужка Петкова и приет на първо четене на 26 април, а по-рано днес мина на второ четене и в бюджетната комисия.

"За" бяха депутатите от ГЕРБ-СДС (59), ДПС (31), "Има такъв народ" (ИТН) - 8. "Против" бяха депутатите от "Продължаваме промяната - Демократична България" (53), "Възраждане" (31), "БСП за България" (18). С "въздържал се" гласуваха трима депутати от ПП-ДБ и един от БСП, предаде БТА.

В доклада на Комисията по бюджет и финанси се посочва, че този вид стопанска дейност засяга близо 30 000 регистрирани лица, за които данъкът се явява непосилен и явно несправедлив. Алтернативният данък е дължим преди реализиране на продукцията и е силно зависим от климатични условия, се отбелязва в доклада.

Освен това установеният законов ред създава допълнителна административна тежест за държавните горски предприятия, която е неоправдана, те, издавайки разрешителните за съответния месец, са задължени да удържат, декларират и внасят задължителните осигурителни вноски и алтернативен данък, се посочва в мотивите на вносителите.

В хода на разискванията Даниел Петров от "Възраждане" обясни, че с предложените промени берачите на гъби отново ще трябва да плащат 10% данък общ доход върху всеки добит килограм продукция, а това би било антисоциална мярка. В момента представителите на този бранш плащат една обща такса във всяко едно държавно горско предприятие, в което може да има около 20-30 горски или ловни стопанства. В тази такса, която заплащат те, са техните осигуровки. Това са осигуровки на най-ниския праг, ако трябва отново да внасят своите осигуровки, 80 процента от тях не биха могли да го сторят, добави депутатът. Той посочи, че в момента таксата не зависи от техните приходи, което е добре и накрая на годината те не обявяват приходи, като по този начин социално слабите успяват да вземат своите помощи. Това на първо място е една антисоциална мярка в сравнение със сегашния режим, коментира Петров.

Асен Василев от "Продължаваме промяната -Демократична България" обясни, че темата е леко специализирана и екзотична, но изключително важна. Той обясни, че след дълги разговори с Асоциацията на събирачите на гъби и трюфели, на хората, които се занимават с преработката на гъби, се е стигнало до приемането на наредба, според която това, което трябва да заплатят хората, които събират гъби и трюфели, да включва едновременно таксата за събиране, която така или иначе съществува, както и здравната и пенсионна осигуровка, която е на половин работен ден. Това означава, че едни 50 хиляди граждани, които не са осигурени, с наредбите, които приехме, стават осигурени, излизат "на светло" и техните доходи са ясни, добави Василев. Той коментира, че данъкът от 10% се заплаща от фирмата, която изкупува продукцията, и по този начин едновременно се запазват данъчните постъпления към държавата и има 50 хиляди души, които са здравно и социално осигурени.

Събирачи на трюфели и търговци на гъби от цялата страна организираха протест в центъра на София във вторник сутринта. Те се обявиха против законовите промени.

В своя позиция миналата седмица от Националният съюз на преработватели, търговци и събирачи на трюфели, гъби и горски плодове" обяви, че с въвеждането на алтернативен (патентен) данък (който отпада според предложените промени), в един пакет с горска такса, социални и здравни осигуровки, са се създали изключително благоприятни условия за дейността на сектора на добив, преработка и търговия с диворастящи гъби, посочват от браншовата организация. "Не можем да се съгласим с факта, че няма приходи след въвеждане на алтернативния данък. Точно обратното: само за месец и двадесет и пет дни приходите през годината надвишават всички приходи, реализирани през миналата година при старата система за облагане, към която искат да ни върнат", се посочва в изявлението на браншовата организация.

Председателят на асоциацията Константин Коджабашев каза днес по време на протеста, че законът от 2024 г. е най-доброто, което се е случвало на бранша и затова всички са против неговата отмяна.

Друга група производители, която протестира по-рано днес в Русе, пък настояха "да се върне миналогодишният модел до създаването на Закон за трюфелите". "Тоест когато отидем до пункта на всеки продаден трюфел ни се удържаха по 10 процента данък от изкупвачите, които бяха длъжни да го внесат към държавата", каза пред БТА Елеонора Терзиева, която е търсач на трюфели от 10 години. "Целта е да си плащаме за месеца, в който ще работим. Например през миналата година сме работили само четири месеца. Няма дъждове, сушата е голяма и ние не знаем дали ще имаме изобщо сезон."

Удължаване на нулевата ставка на ДДС за хляба и брашното до края на годината беше друго предложение, внесено от Теменужка Петкова и Йордан Цонев в същия закон. До неговото гласуване обаче не се стигна, тъй като промените бяха включени в преходни и заключителни разпоредби. До разглеждането им не се стигна след отпадането на текстовете, които засягат гъбарите.