Предложението за горен праг на надценката за хляба от 15% предизвика острата реакция на големите търговци
Фиксирането на надценка не взема предвид разходите на търговците - за труд, енергия, транспорт, помещения, поддръжка, отбелязаха от Сдружението за модерна търговия
От Сдружението за модерна търговия (СМТ), което обединява водещите търговци на дребно в България, изразиха притеснение относно предложението да се фиксира на 15 процента търговската надценка при хляба. Това се посочва в становище на СМТ, подписано от изпълнителния директор на сдружението Николай Вълканов, до председателя и членовете на парламентарната Комисия по бюджет и финанси, предаде БТА.
На заседанието на бюджетната комисия днес депутатите приеха удължаване на нулевата ставка на ДДС за хляба и брашното до края на годината. Председателят на комисията Йордан Цонев предложи надценката за хляба да бъде не повече от 15 процента в магазинната мрежа.
"Говорихме с Асоциацията на хлебопроизводителите и мелничарите. При хляба цените на производител са достатъчно ниски, но надценката, която се слага във веригите и големите магазини, е между 40 и 55 на сто, затова внасяме предложението надценката за хляба да бъде не повече от 15 на сто, всички останали стоки нека си бъдат както решат по договаряне", мотивира предложението си Йордан Цонев.
Сдружението за модерна търговия обаче изтъква, че предложението за фиксиране на търговската надценка при хляба представлява грубо изкривяване на конкуренцията, заплашва специализираните търговци с фалит и представлява риск за ограничаване предлагането на хляб и хлебни изделия на потребителите, което в краен резултат ще доведе до увеличаване на цените. Според тях то противоречи и на духа на Конституцията.
От СМТ посочват, че това предложение се прави без сериозен анализ, оценка на въздействие и съгласуване със заинтересованите страни, като в становището се посочва, че това е недопустимо в правова държава. Отбелязват още, че подобно предложение би могло да има съществени последствия върху търговията на дребно с бързооборотни стоки. Фиксирането на надценка не взема предвид разходите на търговците - за труд, енергия, транспорт, помещения, поддръжка, посочват от сдружението, като добавят, че тези разходи са различни при различните типове обекти - големи, малки и специализирани магазини. Фиксиране на надценката означава изхвърляне от пазара на специализираните магазини за хляб и хлебни изделия и ограничаване предлагането на хляб от малките търговци, които предлагат ограничен стоков асортимент, пишат от СМТ. Отбелязва се и че съществуват редица становища на Комисията за защита на конкуренцията и Министерството на икономиката, които са против определянето на фиксирани надценки.
Членовете на СМТ винаги са се придържали към приложимото българско и европейско законодателство във всички сфери на своята дейност. Наш върховен интерес е поддържането на високо доверие у потребителите, като едно съществено условие за това е опазването и насърчаването на конкуренцията и принципите на пазарната икономика, пише в становището.