17-11-2017 20-11-2018

3% дефицит - невъзможен, 6,6% - опасен: Велкова предупреди да се внимава с минималната заплата

Затягане на фискалната политика, т.е. оптимизиране на разходите, препоръча на депутатите финансовият министър

16:30 | 25 октомври 2022 | Редактор : Виктор Стефанов 58 4557 Снимка: БТА

Служебният финансов министър Росица Велкова поднесе на депутатите втора порция информация, този път по искане на ГЕРБ-СДС - за състоянието бюджетния дефицит и неговото финансиране. Изслушването на министърката започна с питане на БСП за изпълнението на бюджета за тази година и за проекта на служебното правителство за бюджета за 2023 г.

Парламентът

Министерството на финансите заложи в един от вариантите си на дефицит от 6,6 на сто от БВП за 2023 г. - с непроменени помощи към бизнеса и домакинствата. От набъбналите за идната година разходи до 11 млрд. лева 1,9 млрд. лева са увеличени разходите за персонал, 3,7 млрд. лева за пенсии, включително с увеличението на пенсиите от първи юли. Възможен нов дълг до 16 млрд. лева.

Впоследствие Велкова каза, че МФ би внесло друг вариант - т.нар. удължителен закон, какъвто имаше и миналата година, който запазва действието на всички политики и помощи за домакинствата, за бизнеса, размера на пенсиите, докато бъде избрано редовно правителство.

Към 19 октомври 2022 г. номиналният размер на държавния дълг възлиза на 35,3 млрд. лв., което е 21,8% от брутния вътрешен продукт при максимално допустим размер от 38,5 млрд. лв. Необходимостта от нов дълг е обоснована от два основни фактора - от размера на бюджетния дефицит и на нужните средства за рефинансиране на дълга.

Защо трябва да се внимава с ръста на МРЗ

Росица Велкова подчерта, че евентуално увеличение на минималната работна заплата влошава дефицита.

Правени са били разчети за увеличаване на минималната работна заплата - при вариант 760 лева, 800 лева и 860 лева. "По принцип увеличение с 10 лева на минималната работна заплата влошава дефицита от 50 млн. лева", отбеляза Велкова. "Разходите, които следва да извърши бюджетът за това, са в по-голям размер от приходите, които ще генерира бюджетът от увеличаване на минималната работна заплата, тъй като има разходи, които са обвързани с размера на минималната работна заплата. Правени са разчети, имаме ги в три варианта, по принцип не е трудно да се направят разчети и в четвърти, и в пети вариант, но това влошава дефицита."

Защо не бил възможен вариант с 3 на сто дефицит

Вариантът с 3% дефицит наистина предвижда затягане на фискалната дисциплина, много разходи следва да се намалят и такъв бюджет не бихме внесли, заяви служебният финансов министър в отговор на въпрос на левицата кои разходи ще бъдат орязани и за сметка на кои социални групи.

Виж още Васил Велев пред Dir.bg: Застрашени сме от бюджет на народната любов, гръцки сценарий и фалит

По темата Росица Велкова коментира, че политиката на Федералния резерв и ЕЦБ за покачване на лихвите най-вероятно ще продължи и в резултат повечето от държавите в ЕС и в еврозоната предприемат действия за намаляване на дефицита по бюджетите си, т.е. затягат фискалната политика. Дългосрочно едно редовно правителство с парламентарно мнозинство би следвало да види как може да се оптимизират разходите, за да може да приведе дефицитите в по-ниски нива и да се предприеме консолидация, тъй като финансирането на дълговите пазари ще бъде скъпо и трудно, каза Велкова.

Виж още Росица Велкова: Ако продължим да надуваме заплати и пенсии, ще увеличим и дълга

Но и защо е опасен дефицитът от 6,6 на сто

Ако наистина се стигне до дефицит от 6,6% догодина, това отдалечава страната ни от приемането в еврозоната, подчерта Росица Велкова. Това усложнява поемането на дълг, следователно - осигуряването на ликвидност в държавата, категорична бе министърката. Тя отбеляза вчерашния неуспешен опит на държавата да поеме още 200 милиона лева дълг, провалил се (канцелирана емуисия) заради неизгодни за държавата условия - инвеститорите поискали твърде голяма доходност за себе си (съвсем нормално при ситуацията с обявен висок дефицит за 2023 г.). "...В крайна сметка ни е необходима ликвидност, но не на вяска цена."

Препоръки и упреци от залата

Всички тези страхове, които се насаждат за 11 млрд. лв. дефицит и 16 млрд. лв. дълг, са безпочвени, категоричен бе Асен Василев от "Продължаваме Промяната". Той отбеляза, че след като служебният кабинет смята, че текущият бюджет може да се използва и за догодина, това означава, че и текущият дефицит (очаква се годината да приключи с дефицит от 3,4 процента от БВП по думите на Велкова) би стигнал за догодина.

Свиването на дефицита от 6 на сто от БВП (както го прогнозира МФ) до 3 на сто от БВП (какъвто е Маастрихтският критерий и този от Пакта за стабилност) изисква веднага да се каже на българските граждани какво ще им бъде орязано, каза от трибуната (още в първата част на дебатите) Йордан Цонев от ДПС. Той предупреди, че когато имаме инфлация, която най-вероятно ще се превърне в стагфлация (стагнация плюс инфлация), трябва много внимателно да кажем на хората какво преследваме, какви са ползите и каква ще бъде цената, която ще платим всички заедно.

Виж още Асен Василев: Поднася ни се бюджет - "постна пица" за пенсионерите и "пържола" за строителите

"Демократична България" в лицето на Владислав Панев призова за "мъдър" и "реформаторски" бюджет с минимален бюджетен дефицит в рамките на възможностите.

"Да не сме по-католици от папата" при спазването на фискалните правила, посъветва проф. Румен Гечев от БСП. Той отбеляза, че фискалните правила са оттеглени от ЕК още при избухването на пандемията от COVID-19 и избухването на войната в Украйна. Единствено Дания и Люксембург имат положителен бюджетен баланс. Всички страни от ЕС надхвърлят значително размера на допустимия (по-горе посочен като критерий) бюджетен дефицит за 2020 и 2021 г. И най-развитите страни решиха, че няма да провеждат политика на крайно затягане на коланите, тъй като се оказа по-важно да си спасяват бизнеса и домакинствата, посочи проф. Гечев. Според него стремежът да се стигне бюджетен дефицит от 3 процента от БВП ще е за сметка на социални разходи.

Виж още Заложиха 6,6% бюджетен дефицит зa 2023 г., и нов 16 млрд. лв. дълг, който да го покрие

На базата на по-голяма събираемост страната ни може да постигне намаляване на бюджетния дефицит с около 1,2 процента, така че следващата година да влезем в изискванията на Пакта за стабилност, каза на свой ред Кирил Ананиев от ГЕРБ-СДС.

Погашенията по държавния дълг са 3 млрд. лв. или общо необходимият ресурс е 9,2 млрд. лв. Одобреният размер на нов държавен дълг е 10,3 млрд. лв., като остатъкът от 1,1 млрд. лв. в края на годината осигурява ресурс за осъществяване на плащания главно за пенсиите в началото на януари догодина.

До встъпването в длъжност на служебния кабинет е емитиран дълг от 1,8 млрд. лева на вътрешния пазар. Към момента държавата е поела дълг за 7 млрд. лева, посочи финансовият министър.

ИЗБРАНО