Служебното правителство не планира да внесе нов проект за макрорамката за 2023 г., а само промени в закона, които да удължат действието на сегашния бюджет. Това съобщи финансовият министър Росица Велкова в пленарната зала, където депутатите я изслушваха за изпълнението на бюджета и тригодишната бюджетна прогноза по искане на БСП.

Предвиждаме да внесем така наречения "удължителен закон", тъй като не би следвало служебният кабинет да прави политика без мнозинство и без да е излъчен от партии, обясни Велкова в отговор на Корнелия Нинова.

Велкова обясни, че министерството е разработило 3 варианта за бюджета за следващата година с различни параметри на дефицита. И анонсира, че служебният кабинет не би предложил в проекта си нито 3% дефицит, нито 6,6% дефицит заради рисковете и при двата варианта.

Ако бъде приет 6,6% дефицит или по-висок размер, това би попречило на целевата дата на страната за влизане в Еврозоната, подчерта финансовата министърка.

"Вариантът от 3% е затягане на фискалната дисциплина, ние такъв бюджет не бихме внесли", каза тя, като посочи, че тогава няма да има средства за социални разходи. "Също не бихме внесли и бюджет с дефицит с 6,6%", каза Росица Велкова, като обясни, че той пък е прекомерно висок. "Ние бихме внесли удължителен закон, който запазва действието на всички помощи", обясни тя на депутатите, предвид продължаването на досегашните социални политики, докато бъде избрано ново правителство, което да си коригира числата.

При хипотезата, че няма избрано редовно правителство, няма проблем едно служебно да изпълнява бюджета с тъй наречения удължителен закон на съществуващия бюджет, обясни Велкова.

989 милиона лева е преизпълнението в хазната към момента, съобщи министърът на финансите, но по думите ѝ това число "не е повод за оптимизъм", защото винаги към тази дата от годината бюджетът е на излишък.

"Планираният дефицит за 2022 година на касова основа, както знаете, е 4,1% от брутния вътрешен продукт (БВП). На базата на преизпълнението в приходната част, която очакваме, и реализираната икономия в размер на 1 милиард лева в разходната част, очакваният дефицит е 3,4% от БВП на касова основа. На начислена основа планираният дефицит е 6% от БВП, а очакваният е 5,4% от БВП".

За 2023 година дефицитът е 11,5 млиарда, което представлява на касова основа 6,6% от БВП. И съответно очакваният дефицит за 2024 е 11,8 млиарда, а за 2025 г. дългът възлиза на 11,9 млрд., което е 6% от БВП. Емитираме дълг, защото 2022 следваще рефинансиране през март около 3 милиарда, а дефицитът е над 6 милиарда, обясни министърът на финансите. 

Фискалният резерв на страната е 12,1 милиарда към 30 септември. Към 31 декември фискалният резерв би бил около 5,6 милиарда, което е крайно недостатъчно. И това е при условие, че не емитираме повече дълг, обясни още служебният финансов министър. 

В резултат на емисиите към 19 октомври номиналният дълг на България е 35,3 милиарда лева при законов таван от 38,5 млиарда лева, съобщи Велкова.

През декември България очаква първите 2,6 млрд. лв. по Плана за възстановяване и устойчивост, каза още министърът на финансите. Росица Велкова отчете, че към 30 септември се очаква преизпълнение на данъчните приходи в размер на 250 млн. лв., което идва основно от увеличение на заплатите в обществения и частния сектор. Прогнозира се още 1 милиард да бъдат спестении от капиталови разходи.

Осигурено е финансиране на програмите за енергийно подпомагане до края на годината. Към 30 септември са изплатени 3,7 милиарда лева за енергийно подпомагане, а по програмите за украинските бежанци са похарчени 540 млн. лева.

В тригодишната бюджетна прогноза за парите на МО е спазен планът за достигане на разходите за отбрана в размер на 2% от БВП. Така за следващата година процентът на средства за отбрана е 1,75, като в тях влизат проектите за покупка на нови изтребители, поясни Росица Велкова в отговор на БСП, след като Корнелия Ниинова изрази подозрение, че допълнителни 8 самолета ще завишат разходите.

От ДПС пък похвалиха Росица Велкова за управлението на финансите на страната през последните няколко месеца, защото е било открито и публично, без да се спестява какво е реалното положениие с финанситие на държавата. 

От ПП изказаха пртеснение от занижения ръст на БВП, а финансовата министърка заяви, че няма занижаване и средната стойност му стойност е 2,8%.

От "Възраждане" констатираха, че нещата с финансите са доста по-плашещи, на фона на обясненията за "цветя и рози" от предишните управляващи.