Работата на 48-ото Народно събрание започна с безпрецедентно забавяне и необходимост от тридневно заседание с 11 гласувания за избор на председател. Изпращане на оръжие за Украйна, обръщение от президента Володимир Зеленски, отпушване на европарите по Плана за възстановяване или приемане на Бюджет 2023 - коя е първата и най-спешна задача, с която трябва да се заемат сега депутатите? За отговора на този и други наболели въпроси разговаряме с Васил Велев, изпълнителен директор на "Стара Планина Холд" АД и председател на Управителния съвет на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ).

Г-н Велев, какви са според вас най-важните въпроси, които стоят пред новото Народно събрание? В какъв порядък трябва да се случват нещата?

Най-важните проблеми са да се формира отговорно управление. Защото в зависимост от това се променят задачите и приоритетите. Ако има отговорно управление, тогава следващата важна задача е да се разработи и приеме бюджет за следващата година. Ако обаче няма отговорно управление, то по-добре това да не се прави. Защото просто "ще се счупи държавата" - тя ще фалира. Виждате, че в резултат на безотговорни и популистки действия на предишното Народно събрание, където всички гледаха напред към предстоящите избори, направиха такъв бюджет и взеха такива решения, които за догодина носят проблеми. Ако нищо не променим, през следващата година ще имаме около 12 млрд. лв. дефицит и ще трябва да изтеглим 16 млрд. лева кредити от пазарите, за да се разплатим по падежиращия дълг, който предстои, и да покрием дефицита.

Това е силно притеснително, защото виждате, че от финансовите пазари в момента и 200 млн. лв. не можем да вземем с приемлива лихва. А какво остава за 16 млрд. лв...

Има ли вариант тази бюджетна прогноза да се промени? Или зависи само от народните ни представители сега?

Ако няма формирано отговорно управление и широко мнозинство, което да не гледа към избори след няколко месеца, всъщност няма да е нужно да се прави бюджет, защото той ще повтори направеното вече и всички ще наддават за народната любов. Това ще доведе до гръцки сценарий и фалит на страната. В такава ситуация ще сме, че няма да има пари, за да се посрещнат разходите. В момента държавата взима заеми, за да плаща пенсии. Взимаме заеми, за да раздаваме социални помощи на всички, а не таргетирано на най-нуждаещите се. И то защото всички са гласоподаватели, а политическите сили, гледайки към избори, взимат такива популистки решения и щедро пилеят чужди пари. Пари, които не са техни и които не са спечелени.

Това е най-важното сега: ако няма формирано отговорно управление, по-добре, гледайки към следващите избори, да се удължи сегашният бюджет. И нека да се приемат разходни тавани за първите три месеца на 2023 г., а след следващите избори ново отговорно управление да направи бюджета за следващата година. Това може да се случи след март или дори април месец.

А нагласата на бизнеса каква е - управляващите да постъпят разумно и отговорно или тази агония да не продължава дълго?

Да, точно така. При всички случаи този Парламент трябва да приеме подготвените изменения и допълнения на закони във връзка с Националния план за възстановяване и устойчивост. Голяма част от промените са готови и по тях има консенсус. Но това в светлината на останалите проблеми е малко или много по-скоро рутинна задача. Непременно новото Народно събрание, на най-преден план, трябва да работи за въвеждането на европейския регламент за справяне с високите цени на енергията. От началото на октомври Съветът на Европа прие такъв регламент и въпреки че този нормативен акт действа директно, без нужда от имплементиране в законодателството ни, този регламент има много допуски и неопределености. А те трябва да бъдат въведени в действие с местен нормативен акт. Това означава промени в закони у нас. Тук говоря за облагането на свръхпечалбите в частния сектор - те не могат с постановление на Министерски съвет да се обложат, а трябва да е на база на закон.

Има ли предложение на бизнеса как да се въведе този регламент?

Имаме и го обсъждаме, но засега нямаме съвпадение с мнението на Министерство на енергетиката. Праговете, които се предлагат от ведомството, са на практика такива, че те няма да доведат до облагане на свръхпечалбите. Дискусията с тях продължава.

Програмата за компенсиране на свръхвисоките цени се видя, че вече няма алтернатива, защото и регламентът това повелява. Тези откровени глупости, че бизнесът трябвало да свикне с високите цени и да се адаптира, виждате че не намират основание и в законодателството на Европейския съюз. Регламентът не е за приспособяване към свръхвисоките цени, а е за справяне с тях. Глупавите призиви за адаптиране, за приспособяване към такива цени означава бизнесът да напусне Европейския съюз. Защото ако остане тук, е обречен, особено базовата, енергоинтензивна индустрия - тя просто няма как да се конкурира на световните пазари, с другите континенти, където цените на енергията са в пъти по-ниски. А те съставляват голяма част от себестойността на произвежданите продукти. Така че именно този проблем според нас трябва да е първостепенна задача на парламента.

В момента до края на годината има действаща програма за компенсиране на свръхвисоките цени на електроенергията - над 250 лв./мвтч. Тя трябва да бъде удължена поне до края на юни 2023 г. и подобрена, а не влошена. Така повелява регламентът. И това е една конкретна много важна задача, за да се съхрани конкурентоспособността на българската икономика и тя да се справи по-добре при идващата рецесия в ЕС.

Само така можем да преминем през нея по-бързо и с по-малко сътресения. И така да се възползваме от пренареждането и скъсяването на веригите на доставки. За тази цел ние трябва да имаме, ако не конкурентни предимства от гледна точка на цени на енергията, то поне цени, равни на средните в ЕС. А те в момента, дори след компенсациите, са по-високи от средните в Европейския съюз.

Предполагам, че другата важна задача е и изборът на председател на КЕВР?

Да, предстои и избор на председател. Но това не е най-спешната задача, защото действащият стар председател е добре подготвен, отговорен и независим човек. Неговото председателстване не създава проблеми, а по-скоро реши проблема с предишния председател. Това бе добро решение.

Но има да се правят много реформи. Заради това е нужно да има функциониращ парламент и отговорно управление. Тези реформи са свързани с по-добрия бизнес климат, с националните приоритети за Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, Еврозоната и приемането ни в Шенген. Тези въпроси са свързани с възстановяване на макроикономическата и финансова стабилност, която е силно разклатена сега.

А има ли план Б бизнесът, ако утре депутатите решат "да разваляме седянката"? Или да очакваме предприятията да започнат да се изнасят навън?

Ако се разтури Парламентът, без да е въвел регламента в действие, остават половинчатите възможности на служебното правителство. То да продължава докъдето може, без подкрепа от законодателя. А това далеч не е най-доброто решение. Ако ние нямаме сравними, конкурентни цени на енергоресурсите, много предприятия ще затворят. Изнасянето на индустрията от Европа не е спирало, а в последната една година се ускори. Ние се деиндустриализираме и без базови предприятия не виждам как ще реализираме и Зелената сделка. Все пак без метали, без химия, без строителни материали и строителство няма как да се случи това.

Какво бихте посъветвали народните представители сега?

Не говорихме и за правната сигурност, а това си остава непроменена задача. За жалост там не напреднахме в последно време. Няма усещане за върховенство на закона и сигурност на собствеността. Там не напреднахме много, защото с незаконни средства да се търси правна сигурност, върховенство на правото и борба с корупцията, то е мисия невъзможна. Усещането за корупция не намаля през тези месеци на борба с корупцията. В това време станахме свидетели на много скандални сделки, назначения и спорни решения. Този проблем също стои като задача.

Но най-приоритетната задача, преди всички останали, е да се предпази България от въвличане във война. Защото всичко друго губи значение, ако това се допусне.

Тук не трябва ли да се мисли и какви средства са предвидени за отбрана в бюджета?

Това е също важно да се знае. Но трябва да водим такава политика, която не въвлича България във война. А не да се въоръжаваме, хранейки чуждите индустрии, за да спечелим чужда война.

Анонсите на някои политически сили са доста спорни в това отношение. Първата грижа и първото решение на Народното събрание бе едва ли не да се изпраща оръжие в Украйна. Решили сме проблема с цените на енергията, решили сме проблема с инфлацията, с доходите на хората през зимата, цените на комуналните услуги и започваме да решаваме световните проблеми. Това е напълно безотговорно и няма как да бъде толерирано.

Депутатите просто трябва да си повтарят клетвата преди всяко гласуване или инициатива: "Във всяко свое действие да се ръководя от интересите на народа". Става дума за българския народ, да го имат предвид.