Анализаторската компания IDEAglobal предупреждава, че порочният коктейл от фискалните строги мерки на икономии, повишаваща се безработица и продължаваща рецесия вероятно ще причинят повишение на социалното напрежение в еврозоната през настоящата година. Компанията вижда около 25% вероятност за ескалация на тези социални вълнения през лятото до точка, която да принуди поне едно от правителствата в еврозоната да обмисли рязка промяна (отказ) от досегашните строги мерки на икономии. Страната в най-голям риск остава Испания, където евентуална рязка промяна в досегашната политика може да постави под въпрос условията на Европейската централна банка да бъде кредитор от последна инстанция според програма на банката за подкрепа на държавните облигации на вторичния дългов пазар (т.нар. “OMT програма“). Засега финансовите пазари изглеждат незаинтересовани относно перспективите за по-голямо социално напрежение, но историческият опит предполага, че може да има много рязко придвижване към негативни за европейските пазари събития, имайки предвид “горчивия опит“ от Франция през 1968-а година. Според компанията IDEAglobal подобни опасения има и сред представителите на Европейската централна банка, като дори президентът на банката Марио Драги изрази преди време опасение относно негативното влияние от високата младежка безработица в региона. Германският финансов министър Шойбле и съветникът на френския президент Оланд - Атали изразиха подобни съвместни страхове през последните няколко дни, като предупредиха за рискове от социално недоволство и дори опасност от революция. Не само Испания е в риск, но дори Франция може да бъде подложена на повишаващо се напрежение с оглед спада на потребителско доверие, което е противоположно на надеждите, че финансовите пазари ще повишат потребителското доверие в еврозоната. Въпреки огромния проблем с европейската младежка безработица Европейският съюз планира да изхарчи едва 6 млрд. евро между 2014-а и 2020-а година за директна помощ при справяне с проблема. Основният въпрос е, че макрополитиката остава прекалено затегната, за да позволи постигането на номинален растеж на БВП от 4%, който би довел до трайно решаване на проблема с високата безработица и би помогнал за европейската структурна промяна. Това може да се постигне главно чрез прекалено стимулираща парична и лихвена политика на ЕЦБ в противовес на продължаващата фискална политика на строги икономии. Кризата е единственият начин, при който ЕЦБ настина ще капитулира и ще проведе още по-агресивни стимулиращи мерки, като финансовите пазари трябва да бъдат наясно с нежеланите последици от подобни събития, се посочва в анализа на компанията IDEAglobal.