Нека опазваме конкуренцията вместо да преследваме "спекула"
Няколко ключови институции са се активизирали да бранят населението от имагинерна опасност около промяната на валутата
Вече пета година не можем да избягаме от темата с потребителските цени. Отворихме я с накъсването на веригите на доставки и появилата се изневиделица продоволствена несигурност след избухването на пандемията. След това дойде 2022 г., руската война и последвалата я двуцифрена инфлация, движена от борсовите цени на храните и скъпите горива. Допреди дни месец за месец следяхме ценовите индекси, за да знаем дали България отговаря на критерия от Маастрихт. Сега, след като влизането в еврозоната се очаква от началото на 2026 г., няколко ключови институции - КЗК, КЗП, НАП - са се активизирали да бранят населението от имагинерна спекула около промяната на валутата.
Преди седмици се заговори за овластяване на тези институции с допълнителни правомощия за борба с очаквано неоправдано повишение на цените. За щастие конкретни предложения за такива все още няма, въпреки че това далеч не е изключено с приближаването на първи януари. Такава мярка ще се добави към дълга върволица екзотични решения за борба с ръста цените - от преференциална ставка на ДДС, през тавани на надценките на ключови стоки и сайтове за следене на цените на дребно до създаването на верига държавни хранителни магазини (която все още не се е материализирала, но заплашва с това), чиито ефект върху инфлацията не можем да определим по какъвто и да било друг начин, освен незначителен.
Въпреки това обсъждането на "спекулата" не спира, а на търговците се гледа като на престъпници. Нека първо дефинираме това понятие, което се хвърля доста фриволно в пространството. Спекула има тогава, когато търговците (или производителите) увеличават цените отвъд обичайния си марж на печалба, без за това да има видима пазарна причина - да речем повишения при суровините, в цената на труда или пък транспортните разходи. Важно е да отбележим, че въпреки опитите за създаване на такова определение преди година-две, в България - а и в пазарната икономика като цяло - не съществува понятие за "приемлива" и "неприемлива" печалба; продавачите са свободни да поддържат какъвто преценят марж, какъвто им позволят конкурентите и потребителите.
Спекула би могла да съществува в ситуация на прекъсване на обичайното функциониране пазара - например земетресение, което прекъсва обичайните доставки и така ограничава предлагането. В такъв случай търговците могат да увеличат цените в пъти за дни, което излиза извън параметрите на обичайната пазарна икономика (въпреки че някои икономисти биха спорили, че именно рязкото покачване на цената стимулира намаляване на потреблението, а от друга страна създава голям и незабавен стимул други предприемачи да опитат да възстановят предлагането.). Това е и причината, поради която в пандемията следяхме отблизо доставките - имаше риск от подобен сценарий, но за щастие пазарът дори под тежки рестрикции продължи да работи сравнително гладко.
Въвеждането на еврото обаче по никакъв начин не може да бъде сравнено с природно бедствие - доставките и пазарът няма по никакъв начин да се променят между 31 декември и 1 януари, няма причина да очакваме и резки промени в потребителското поведение. Това означава, че и няма как да търсим спекула в тази ситуация. Единственото, което институциите могат да постигнат с анонсите и кампаниите си е да създадат очакване и да подхранят страховете от ръст на цените.
Единствената сигурна мярка против повишаване на цените е пазарната конкуренция - когато тя работи, потребителите се насочват към онези търговци, които поддържат най-ниските цени и гарантират качеството на стоките и услугите си. Конкуренцията предполага и бърз и лесен достъп до пазара на нови участници, защото именно тази заплаха е спирачка пред стремежа на съществуващи и утвърдени играчи да повишават цените. Нека повторим - при работещ пазар спекула няма как да съществува. Именно в опазването на конкуренцията институциите имат роля - те могат (и трябва) да анализират някои сегменти на предлагането на стоки и услуги, при които има видими проблеми с цените, а пазарът не си върши докрай работата. Насочени мерки в тези сектори, вместо преследване на въображаеми спекуланти имат потенциал да направят много повече за укротяване на цените и подобряване на покупателната способност на домакинствата.
Най-лошото, което правителството може да направи е, по примера на Хърватия, да въведе контрол на цените в опит да успокои страстите; това неминуемо води със себе си дефицити, черни пазари, фалити и експлозии на цени, когато таваните се премахнат. Не по-малко щети могат да нанесат отвързани институции, овластени с широка дискреция да преследват бизнеса. Достатъчно е да оставим пазара да работи, като му помагаме където има нужда.
*Авторът Адриан Николов работи по темите за бедността и неравенството, пазара на труда, образованието и регионалното развитие. Има магистърска степен по сравнителна политология от университета в Тарту, Естония и бакалавърска степен от Софийския университет. Фокусът на академичната му дейност е върху влиянието на икономическото развитие и динамика върху изборните резултати и доверието в управляващите партии.
Статията от бюлетина на ИПИ е публикувана ТУК >>