17-11-2017 20-11-2018

Бюджет 2023, енергетика, околна среда: Трите кита на успеха за 48-ия парламент

Забавата при решаването на кризите ще усложни ситуацията още повече: нужни са закони и реформи, за да се отпушат Националният план, оперативни програми, да се върви към еврозоната

11:47 | 23 октомври 2022 | Автор: 3eNews 41 1911 Снимка: BulFoto

Пред държавата стоят за разрешаване няколко значими проблема, които трябва в спешен порядък да реши Народното събрание, работата на което може би ще се отпуши след неблагополучното начало. Първият е бюджетът на държавата за 2023 г.

Служебният финансов министър Росица Велкова представи визията за сравнително консервативен бюджет с малки разходи. Планиран е обаче и нов дълг, който държавата да изтегли и той е за 16 млрд. лева. Чрез него ще се покрива дефицитът и предстоящите плащания по външния ни дълг.

Три варианта на държавния бюджет е разработило министерството на финансите и те ще бъдат предоставени на редовното правителство, когато бъде избрано, а също и на Народното събрание. До 31 октомври проектозаконът за държавния бюджет за догодина трябва да бъде внесен за разглеждане в парламента. Следващата седмица МФ ще започне съгласуване в Съвета за тристранно сътрудничество.

Трите варианта най-общо залагат на: продължаване на сегашната политика и разпоредбите на базата на Бюджет 2022.; действащи политики през 2022 г.; отговор на фискалните правила за дефицита, но със значителни промени в политиките, които служебното правителство не може да направи (рязане на разходи и ограничаване на подкрепата за домакинства и фирми в условията на криза и водеща се война близо до нас).

Ще бъде предложен вторият вариант - този със запазени действащи политики през 2022 г., посочи министър Велкова. А политическите партии в консултации с правителството и бизнеса ще трябва да решат каква точно да бъде рамката на бюджета. Изминаващата 2022 г. също започна без разписан бюджет и сега има голяма вероятност това да се случи отново. Подобна политика означава запазване като цяло на параметрите на бюджета и леко покачване на разходите. Инфлацията обаче тази година достигна сериозни нива и това трябва да е сигнална лампа за политиците да седнат на масата за преговори. В бюджета досега не е коментирана и частта за отбрана, която трябва да бъде със сериозен фокус покрай военната агресия в Украйна.

Кризата в енергетиката

Тук кризата продължава вече година и е както икономическа, така и институционална. На първо време трябва да е ясно на всички, че е необходимо да бъде избран нов председател на Комисията за енергийно и водно регулиране. Последният избран такъв от депутатите бе свален от поста след съдебно решение. Това наложи връщането по спешност на Иван Иванов временно, до избора на нов председател. Тази институционална криза може да има непредвидими последици за всеки един български гражданин и фирма.

Решения тук дори до известна степен имат значение за формирането на свободния пазар, защото рамката се задава именно в КЕВР. Сега депутатите трябва да променят правилата за избор на председател на Комисията и те да бъдат съобразени с решението на Конституционния съд довели до отстраняването на Станислав Тодоров.

Що се отнася до новото правителство то трябва да проучи дали е възможно предвид настоящата енергийна криза да бъде удължена сега съществуващата система на регулирани цени на електроенергията. Тоест, дали е възможно да бъде поискана дерогация. Това обаче ще бъде в противоречие с Плана за възстановяване и устойчивост, който се ангажира с пълна либерализация на електроенергийния пазар. В крайна сметка опираме до европейско финансиране и българският ангажимент към Брюксел точно в пика на енергийната криза ние "да отвържем" цените за битовите потребители.

Паралелно с това има и институционален проблем с термина "енергийно бедни", като той не е въведен от нас. Няма разбирателство между социалното и енергийното министерство по въпроса, а без подобен термин трудно се водят политики за подкрепа на нуждаещите се. Идеята за две цени на тока също трябва да бъде разгледана в Парламента. Иначе просто ще си остане пожелание от името на служебното правителство.

Огромни предизвикателства ще има в енергетиката и заради Плана за възстановяване и устойчивост. Те касаят и бъдещето на въглищните централи, изграждането на нови ВЕИ, заводът за батерии и други проблеми. В момента на практика няма яснота как ще продължи зеленият преход у нас.

Освен това трябва да бъде решен въпросът с достъпността до изграждане на фотоволтаици за собствена употреба. Сега не се допуска подаване на неупотребената енергия в мрежата, но това е проблем, който все някога трябва да бъде решен. Тук вариант е да се използват системите за съхранение на енергия, но отново опираме до проблеми в Закона за енергетиката. Липсват и стимули за подкрепа в изграждането на електроразпределителната мрежа у нас. Те са ключови за създаване на умни мрежи, масово навлизане на електрификацията в транспорта и другите сектори. Тук може също да се използват европейските фондове и други държави го правят. Нашата страна за момента планира модернизация основно на електропреносната мрежа.

Новото правителство ще трябва да подготви и внесе в Парламента и законодателните мерки на Европейската комисия в областта на енергетиката - намаляване на потреблението на електроенергия и в частност на пиковото потребление, изземването на свръхпечалбите, както и тези за газа, които ще станат ясни може би още днес.

Освен това ще трябва законодателно да се реши въпроса и какви ще са стимулите за енергийна ефективност, така че да стимулират това намаление на потреблението на електроенергия.

Какво предстои в екологията?

Една от най-важните теми в екологията е одобряването на оперативна програма "Околна среда". Но оттук нататък започва предизвикателството, защото трябва да се планира ефективното разходване на средствата в секторите въздух, отпадъци, води.

Бюджетът на програмата е със завидните над 3,5 млрд. лв. За водите на България по европроекти се предвиждат почти 1,4 млрд. лева, като тук се включват и средства за инфраструктурни проекти по местата, където има създадени ВиК асоциации. Всъщност извън програмата все още голяма част от населените места нямат пречиствателни станции. Сериозен е проблемът с ВиК инфраструктурата и изтичането на вода, а необходимите инвестиции многократно надвишават планирания бюджет. Лошото управление на водите е изключителен проблем, а концесионните такси са твърде малки, както и таксите за водоползване.

Приоритет 2 са "Отпадъци" с бюджет от 611,49 млн. лв. и тук ще се инвестира в системи за разделно събиране и рециклиране на биоразградими отпадъци, модели за оптимизиране на процеса на управление на битовите отпадъци, рекултивация на депа, както и в системи за разделно събиране и повторна употреба.

Отделно извън програмата България предстои да плаща глоби за незатворените стари сметища и нерекултивирани депа в няколко общини в страната. Тепърва предстои да разберем какви мерки е взел служебния кабинет след като още при стъпване в длъжност служебният министър Росица Карамфилова посочи като приоритет. До края на септември трябваше да сме представили план за рекултивацията на последните 8 стари стари депа за битови отпадъци. Все още не са рекултивирани депата в седем населени места- общините Бяла (Варненско), Перник, Велинград, Дупница, Пирдоп, Бобошево, Кочериново и Кърджали по програма "Околна среда", а депото в Кърджали е общински бюджет.

Не са заседавали и работните групи за въвеждане на депозитна система, която да стимулира допълнително разделното събиране.

Приоритет 3 "Въздух" с бюджет 773,47 млн. лв. ще инвестира в подобряване на качеството на атмосферния въздух чрез безвъзмездна подмяна на топлоуреди на твърдо гориво с екологични алтернативи за домакинствата, увеличаване на зелените площи в градска среда и въвеждане на зони за ниски емисии от транспорт. Именно заради мръсния въздух се очакват солени глоби за нарушаването на показателите на фини прахови частици от 2017 г. По този въпрос няма особен напредък в последните пет години. Програмите за качеството на атмосферния въздух са само документи без ясни цели и конкретни измерители, коментират експерти. Според еколозите обаче е важно да се направи методическо ръководство за общините със задължителни елементи, които ще измерват ясно дали поставените цели се постигат, защото няма смисъл от 100 мерки, чието изпълнение няма как да се измери както е в София, твърдят специалисти.

Приоритет 4 "Биологично разнообразие" с бюджет от 259,09 млн. лв. финансира дейности за развитие на мрежата Натура 2000, за подобряване природозащитното състояние на природни местообитания и видове, за опазване/възстановяване на екосистемите извън Натура 2000.

Отделно все още голяма част от зоните и целите за тяхното опазване не са приети. След редица кадрови рокади, които не са обосновани и не би трябвало да са приоритет на едни служебен кабинет вкарват допълнително сектора в хаос и безвремие и не подпомагат решаването на натрупаните проблеми.

По отношение на опазването на природата има предвидени средства за определяне на конкретни цели за зоните от Натура 2000 по Плана за възстановяване и проектът би трябвало да е в най-голяма степен на готовност. Той трябва да се подготви от Министерството на околната среда и водите, но все още няма информация как се развиват дейностите по него.

Приоритет 5 "Риск и изменение на климата" с бюджет от 441,31 млн. лв. е насочен към мерки за повишаване готовността на населението за адекватна реакция и осигуряване на наземен капацитет за борба с горските пожари; за превенция и управление на риска от наводнения и засушаване и за изграждане на Национална система за управление на водите в реално време.

Най-после има средства за превенция и справяне с климатичните промени. Средства обаче за Национална система за управление на водите в реално време вече бяха отпускани, а система не работи, а това е още една от най-големите мистерии, която все още се пазят в екоминистерството.

Контролът е най-голямото предизвикателство, но също и запазването на качествения човешки ресурс, защото служителите в ековедомството са едни от най-ниско платените от цялата администрация. А става дума за контрол над големи компании от целия спектър на икономиката, селското стопанство и енергетиката.

Общини и държава имат още много работа да свършат по отношение опазването на водите, отпадъците и въздуха.

А оперативната програма е най-големият финансов ресурс, който влиза в екологията и много е важно как ще започне да се изпълнят всички проекти, за да не се допускат грешките и забавянията от предходните периоди.

Извън тези направления има още редица проблеми за решаване от новото правителство. Но важните трябва да се кажат сега, за да може по най-бързия и адекватен начин да се предприемат мерки, засягащи всички българи.

ИЗБРАНО