17-11-2017 20-11-2018

Увеличаването на дигиталните разплащания свива дела на сивата икономика

Проучване на Visa и Kearney разкрива ясно изразена концентрация на неформална икономическа дейност в шест ключови сектора, посочва Красимира Райчева, изпълнителен директор на Visa България

Снимка: Visa България

Увеличаването на дигиталните разплащания свива дела на сивата икономика

09:42 | 2 юни 2025 | Редактор: Нина Рачкова 0 6229 Снимка: Visa България

Според скорошно регионално проучване България заема водеща позиция в Европейския съюз по дял на сивата икономика, достигайки 34.6% от БВП през 2023 г. За да разберем по-добре причините за това и какви са възможните решения, предстои да чуем повече от г-жа Красимира Райчева, изпълнителен директор на Visa България.

Г-жо Райчева, според последното регионално проучване сивата икономика в България е най-високата в Европейския съюз. Какви са причините за това?

Действително, според анализа, изготвен съвместно от Visa, Kearney и проф. д-р Фридрих Шнайдер, делът на неформалната икономика в България достига 34.6% от БВП за 2023 г. Това е най-високият регистриран дял в рамките на ЕС, където средното равнище е 18.9%, а за Централна и Източна Европа е 25.2%. Основните причини са обвързани с устойчиви структурни фактори - широко разпространено използване на кешови разплащания, ограничен достъп до електронни платежни системи, сравнително ниски нива на доверие в институциите и определени икономически стимули за участие в неформалния сектор.

Тези фактори не са уникални за България, но тук тяхното комбинирано въздействие е по-силно изразено. В допълнение анализът отчита, че през последните няколко години кризисни събития като пандемията и икономическите ефекти от войната в Украйна са довели до завръщане на значителна част от икономическата активност в сивия сектор.

Как се позиционира България в сравнение със съседни държави от Централна и Източна Европа?

България има най-висок дял на неформалната икономика в региона. През 2023 г. делът е 34.6% от БВП. За сравнение в Румъния този показател е 32.4%, в Хърватия - 32.5%, в Унгария - 27.1%, в Словения и Полша - по 23.5%, в Словакия - 14.3%, а в Чехия - 13.8%. Наблюдава се също, че в периода от 2012 до 2023 г. делът на неформалната икономика в България е нараснал с 2.7 процентни пункта (пп). Това увеличение е по-ниско от това в Унгария (4.6 пп) и Хърватия (3.5 пп), но въпреки това остава показател за устойчивостта на проблема.

Какво показва проучването за структурата на сивата икономика по сектори?

Секторният анализ разкрива ясно изразена концентрация на неформална икономическа дейност в шест ключови сектора. В хотелиерството и ресторантьорството около 70% от добавената стойност не се отчита официално. В селското, горското и рибното стопанство този дял е 66%. При изкуствата и развлеченията се изчислява на 58%, при строителството - 56%, при търговията - 53%, а в индустриалното производство - 49%.

По обем двата най-големи сектора по неформална дейност са търговията на дребно и едро (около 14.2 милиарда лева) и производството (13.6 милиарда лева). Те заедно съставляват близо половината от цялата неформална икономика в страната. Това е важно, защото показва, че намаляването на неформалността в тези два сектора може да има значителен ефект на макроикономическо равнище.

Каква роля играят дигиталните плащания в тази среда?

Проучването установява силна обратна връзка между броя на дигиталните плащания на човек и дела на неформалната икономика. Корелационният коефициент е -0.72. Това означава, че при увеличение на дигиталните разплащания делът на сивата икономика намалява със значима степен.

В България през 2023 г. средният брой дигитални плащания на човек е 124 годишно, което е най-ниският показател в Европейския съюз. За сравнение средното ниво в ЕС надвишава 360 трансакции на човек. Шестдесет и четири процента от трансакциите у нас се извършват в брой, като 39% от потребителите съобщават, че в обектите, които посещават, не се предлага възможност за картово плащане. Петдесет и четири процента от анкетираните посочват, че предпочитат да плащат в брой при покупки на място. Това подчертава нуждата от едновременно развитие на инфраструктура и промяна в потребителските навици.

Какъв би бил ефектът, ако България увеличи обема на дигиталните плащания?

Симулационният модел на проф. Шнайдер показва, че ако дигиталните плащания в България нарастват с 5% годишно в продължение на пет години, брутният вътрешен продукт може да се увеличава с приблизително 1.9 милиарда лева годишно, а данъчните приходи - с около 600 милиона лева годишно. Освен това, делът на сивата икономика би се понижавал с около 1 процентен пункт всяка година, без да се налагат допълнителни фискални или регулаторни мерки. Тези ефекти са изчислени при допускане, че 70% от неформалната дейност се прехвърли към реалната икономика.

Какви конкретни мерки вече се прилагат в България?

През последните години в България са въведени редица инициативи, насочени към насърчаване на дигиталните плащания. Програмата "България БезБрой" на Visa, която започна през 2022 г., подпомага малките и средни предприятия да въвеждат дигитални разплащания чрез намалени такси за трансакции, отстъпки за POS терминали и безплатни SIM карти. Програмата обхваща големи градове и известни курорти, като около 70% от всички нови търговци с POS терминали през 2024 г. са дигитализирали плащанията си благодарение на участието си в нея.

Кои международни практики биха могли да бъдат приложими и у нас?

В проучването са включени над 700 политически мерки, прилагани в различни държави от ЕС. Най-ефективните от тях са свързани със стимулиране на дигиталните плащания - данъчни отстъпки, касови лотарии, задължително приемане на картови плащания и намаляване на лимитите за плащане в брой. Например след въвеждане на задължително дигитално плащане в Унгария през 2021 г., броят на POS терминалите се увеличава с 26% в рамките на две години. Подобна мярка в Румъния води до 38% ръст между 2021 и 2023 г.

Какъв е изводът от това изследване?

Данните ясно показват, че дигиталните разплащания са не само технологичен напредък, но и инструмент с реален икономически ефект. Те увеличават прозрачността, подобряват отчетността и създават условия за по-устойчив икономически растеж. България има потенциал за напредък чрез насърчаване на електронните разплащания, особено сред малкия бизнес и в секторите с висока неформална икономическа активност.

ИЗБРАНО