Формулата за успешна кариера на Анна Ангелова
Всеки ден трябва да има добавена стойност към нашето развитие
Първите стъпки в кариерата, които всеки трябва да извърви са изключително важни. Затова са студентските стажове, които стават все по-актуални и все по-търсени от бизнеса в България. Преди две години Dir.bg стартира своята платформа "Идеалният кандидат", която улеснява процеса на търсене и предлагане на стажове. Заедно с нейното начало, поставихме старт и на специалната ни рубрика "Формулата за успешна кариера", в която разговаряме с популярни, интересни и успешни личности, които вдъхновено разказват за своя кариерен старт.
"Еволюцията се случва, благодарение на предизвикателствата. Успехите се дължат на трудностите. Осмислените грешки са част от усъвършенстването. Вярвам в силните характери, които обичат това, което правят, изграждат себе си чрез професията, но и надграждат професията чрез себе си", споделя Анна Ангелова, следващият гост на Бисер Кунчев в рубриката "Формулата за успешна кариера".
Коя е тя?
Едно обикновено момиче, което търси необикновени гледни точки. Мисля, че това ме отведе към професията - завършила съм "Журнлистика" и "Продуцентство и креативна индустрия" в СУ "Св. Климент Охридски". Отвъд фактите - това е труден въпрос, човек се развива цял живот и всеки ден трябва да има добавена стойност, която те променя и изгражда като личност.
Разкажете ни за първите стъпки във Вашата кариера. Кога, къде и как се случиха те?
Започнах като стажант в новините на БНТ, когато бях на 19 години. Учех и работех едновременно. Още си спомням една от репликите, с които ме посрещнаха - "Ами ако можеш да плуваш, давай." И така започнах плаването в открито море - също като "Старецът и морето" минах през много красиви моменти, но и през много тежки бури. Как ще стигна до брега не знам, но ранното начало ми даде много, защото освен че калява характера и духа, носи чувство за отговорност, независимост и удовлетворение от постигнатото. Бях репортер в новините, случвало се е в един и същи ден да снимам изложба и обир на банка, три години по-късно ме поканиха и за водещ на ежедневно сутрешно предаване на живо, а в последствие станах и продуцент. Но винаги съм била автор - на идеи, теми, въпроси. За да си добър в това, което правиш, важно е да познаваш всички роли и етапи от реализацията.
Как си представяхте тогава Вашата кариера 10 години по-късно?
Не съм си представяла нищо конкретно, не съм започнала работа в телевизията с идеята непременно да бъда пред камера, просто гледах да си върша работата, както трябва. Усещах професията с лекота и до ден днешен, каквото и да правя, подхождам с интерес, любопитство и старание. Например, когато за първи път влязох в телевизионно студио - почувствах се като у дома, нулев стрес от камерите и прожекторите, даже се замислих това нормално ли е. Един колега гледаше в контролния монитор и каза - "Ама ти все едно цял живот си правила това." Отвъд това, аз просто бях много концентрирана. Отговорността е това, което винаги ме държи във форма. Възпитана съм така, че захванеш ли се с нещо, трябва да го правиш по възможно най-добрия начин - да не пропускаш детайлите, да подхождаш с чувство и мисъл, за да създаваш смисъл. Да не се оплакваш, да си самокритичен, да знаеш, че винаги може по-добре и да търсиш начините това да стане.
Успяхте ли да сбъднете мечтите си? Достигнахте или ги надминахте?
За мен мечтите не са цел, а хапчето, което те държи постоянно буден. Мечтите са адреналин. Мечтите са процес - онова, което те кара да обръщаш поглед към звездите и да си казваш "готов съм за приключението." Така че, всяка мечта е в развитие.
Има ли нещо, което бихте променила тогава, ако можеше да се върнете в тези години?
Не бих си позволила да бъда редактор на времето. Еволюцията се случва, благодарение на предизвикателствата. Успехите се дължат на трудностите. Като всеки човек, преосмисляла съм различни ситуации, реакции и решения - но щях ли да съм човекът, който съм днес, ако не бях преминала през всичко това точно по този начин? Осмислените грешки са част от усъвършенстването. Въпросът, който си задавам всеки ден е защо съм тук, какво искам да създам, какво по-добро мога да направя утре и какво ще оставя след себе си - това ме движи напред.
Какво е мнението Ви за стажовете? Колко важни са те за един млад човек?
Стажовете имат ключово значение за младите хора и стратегическо за компаниите. За студентите, стажовете са възможност да се запознаят с една професия, да преценят дали наистина искат да я практикуват, да направят първите си грешки и първите си постижения. А за компаниите - това е чудесна възможност, както да си отгледат кадри, така и да изградят имидж сред различни поколения, която помага за формирането на добри екипи. Двупосочна възможност с високо КПД.
Любознателност и отдаденост. Аз например често стоях по 12 часа в телевизията, до последното дежурство, без някой да иска това от мен. Просто смятах, че така е правилно, че трябва да си на разположение във всеки един момент. Вярвам в силните характери, които обичат това, което правят, изграждат себе си чрез професията, но и надграждат професията чрез себе си.
Какви са трудностите, които според вас срещат студентите при избора и откриването на подходящия стаж?
Взаимният интерес и комуникацията са ключови, според мен. Мисля, че средата се променя към по-добро, но много често компаниите търсят хора с опит, който студентите не притежават или въобще не обръщат внимание на студентите, защото те са там временно "само за стажа". От друга страна студентите също не трябва да подхождат към стажа мързеливо - само заради бележката или за да си сложат нещо в автобиографията. Трябва наистина да искаш да научиш нещо. Като ментор в "Акакдемия БНТ" винаги казвах - ако имаш желанието, ще си спечелиш и възможността.
Мисля, че трябва да има повече практика, както и постоянно обновяване на учебната програма, модернизиране на техническите бази и гъвкав подход към студентите. Практиката е ключова, затова за важни стажовете. Не можеш да станеш журналист без да си практикувал, както не можеш да станеш хирург, без да си оперирал. Едно е да знаеш теорията - друго е да хванеш скалпела или микрофона.
Каква е рецептата за кариерен успех на Анна Ангелова?
Желание да си вършиш работа все по-добре с всеки изминал ден. Не заради заплатата, а заради личното удовлетворение и самооценка. И никакво отпускане! Отнема години да изградиш нещо и само ден, за да го разрушиш...
Ако трябва да дефинирате Вашата кариера до момента с 3 думи, кои ще са те?
Отдаденост. Работа. Смисъл. Според мен, най-важното, с каквото и да се занимава човек, е да произвежда някакъв смисъл.
Гордост - не, удовлетворение - да. Ние често си казваме ум, сърце и "be a simple man". Каквото и да става - не губи човека в себе си.
Кариерата не е просто изкачване в йерархията, а придобиване на умения. Личностното развитие води и до кариерно. Не е важно само до къде искаш да стигнеш, а как. Бъдете готови да падате и да ставате, да печелите и да губите, да правите и да не правите компромиси. Не се надценявайте, не се и подценявайте. Отдавайте се на професията, ако искате един ден тя да се отдаде на вас.
Коя е добрата новина, която искате да прочетете един ден и се е случила с Вас и близките Ви хора?
Докато има война, не може да има добра новина. Оттам трябва да започнем. Иначе днес слушах, че населението на България е намаляло с почти 50 хиляди... Иска ми се новината да е обратната.
НАЙ
Колко внасят и получават държавите от бюджета на ЕС?
ЕК: Разследването на споразуменията с "Боташ" е приключило, няма нарушения
Със заплати от 10 000 лв. магистратите настигат най-високопроизводителните и иновативни сектори
Франция присъедини ядрен реактор към електропреносната си мрежа за пръв път от 25 г.
Колко внасят и получават държавите от бюджета на ЕС?
ЕК: Разследването на споразуменията с "Боташ" е приключило, няма нарушения
Франция присъедини ядрен реактор към електропреносната си мрежа за пръв път от 25 г.
Със заплати от 10 000 лв. магистратите настигат най-високопроизводителните и иновативни сектори