Институцията на омбудсмана се обърна към Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) заради заличените данни в публикуваните от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) заявления на дружества-лицензианти в секторите "Електроенергетика" и "Топлоенергетика" за цените от 1 юли т.г. Главният секретар на институцията д-р Айсун Авджиев попита дали действително има търговска тайна - аргументът, с който регулаторът от години заличава числовите стойности на всички изходни данни, както и на заявените крайни цени в документите на енергийните предприятия. Това се казва в съобщение на институцията.

Съобщението припомня, че омбудсманът нееднократно e възразявал пред председателя на КЕВР за това. Последно на общественото обсъждане за цените на електрическата енергия, в сила от 1 юли 2023 г., проф. Диана Ковачева посочи, че е недопустимо в публикуваните от КЕВР предложения за цени да липсват самите крайни цени. Становището и бе, че със "засекретяването" им не се изпълнява императивното задължение по чл. 15, ал. 2 от Закона за енергетика (ЗЕ)*.

Тогава (с решение от 30 юни 2023 г.) регулаторът прие това възражение за неоснователно, като в съобщшението на омбудсмана се отбелязват аргументите: "КЕВР е публикувала заявления при заличени изходни данни на тези дружества, които са посочили наличие на търговска тайна в информацията, съдържаща се в подадените от тях заявления. Следва да се има предвид, че тези заявления съдържат факти, свързани със стопанската дейност на дружествата, техническа и финансова информация, структура на разходите, цени и др. В този смисъл изходните данни в заявленията, съдържат информация, която съставлява производствена и търговска тайна и чието разгласяване е забранено предвид разпоредбата на чл. 37 от Закона за защита на конкуренцията (ЗЗК)**. Същевременно, публикуването на изходните данни от заявленията може да доведе до нелоялна конкуренция между търговци чрез узнаване, използване или разгласяване на търговска тайна, което е форма на нелоялна конкуренция, посочена в специалните текстове на ЗЗК. В тази връзка, КЕВР не е нарушила разпоредбата на чл. 15 от ЗЕ при публикуването на заявления на дружества при заличени изходни данни".

Главният секретар Авджиев обръща внимание, че при прегледа на заявленията на енергийните предприятия за предстоящите цени прави впечатление, че в предложението си за утвърждаване на цени за пренос на електроенергия "Електроенергиен системен оператор" ЕАД заличава числови данни за цени, които вече са утвърдени и публикувани в решения на КЕВР.

Същевременно в заявленията на "ЕНЕРГО-ПРО Продажби" АД и "Електроразпределение Север" АД за утвърждаване на цени е заличен единният идентификационен код на дружествата, както и имената на представителите им - данни, които са публично достъпни в Търговския регистър.

Омбудсманът смята, че е налице субективен подход на енергийните предприятия към публикуването на числовите стойности на крайните цени, заявени от тях пред КЕВР. И дава примери. "Топлофикация София" ЕАД, "Топлофикация-Плевен" АД, "Топлофикация-Русе" АД, "Топлофикация - Враца" ЕАД предоставят стойностите за публикуване, а "ЕВН България Топлофикация" ЕАД ги заличава. "Топлофикация-Сливен-инж. Ангел Ангелов" ЕАД също ги заличават, като мотивът е: "поради техния конфиденциален и предварителен характер могат да предизвикат необосновани обществени коментари". В заявлението на "Веолия Енерджи Варна" ЕАД пък крайната цена на топлинната енергия е заличена от дружеството, но то самото е публикувало прогнозна стойност за същата цена на страницата си в интернет.

"Дружествата в сектор "Електроенергетика" и "Топлоенергетика" предоставят на битовите клиенти услуги от обществен интерес в условията на монопол. В ъв връзка с това буди недоумение становището на КЕВР, че публикуването на изходни данни в заявленията за цени може да доведе до нелоялна конкуренция", пише д-р Авджиев в писмото си до председателя на КЗК.

Той подчертава, че Законът за защита на търговската тайна (ЗЗТТ) изключва от обхвата си разкриването на търговска тайна от нейния притежател, когато съгласно българското законодателство такова разкриване е от обществен интерес и е необходимо за упражняване правомощията на държавни органи.

*Член 15, ал. 2 от Закона за енергетика: Комисията (КЕВР) публикува на интернет страницата си предложенията на енергийните предприятия и на В и К операторите за утвърждаване на цени заедно с всички изходни данни, протоколите от проведени открити и закрити заседания и обществени обсъждания, решенията на комисията, включително начина, по който са гласували членовете на комисията, и мотивите на всеки гласувал против, приетите нормативни актове, правила, методики и указания.

**Член 37 (ал.1) от ЗЗК: Забранява се узнаването, използването или разгласяването на производствена или търговска тайна в противоречие с добросъвестната търговска практика.