Това е записано в проекта на закон за преструктуриране на банки, внесен от кабинета в парламента и гласуван на 1-во четене в бюджетната комисия.

Законопроектът бе подкрепен от депутатите на ГЕРБ, ДПС и ПФ, а от БСП се въздържаха.

Румен Гечев от БСП поясни, че гласуването „въздържал се“ не означава, че партията не приема текстовете на закона, а е знак на протест, че „червените“ членове на комисията са получили текста едва вчера следобед.

Друга идея е спецфонд за преструктуриране на банки да помага, за да не се стигне до фалит. Трезорите ще го пълнят с вноски, като целта е до 10 г. натрупаните пари да покриват 2% от гарантираните влогове в цялата банкова система.

Подуправителят на БНБ Димитър Костов смята, че Фондът за банките трябва да бъде в БНБ. Въпросът е от къде ще се намерят пари за този фонд и дали той ще доведе до увеличение на банковите лихви.

Размерът на вноските ще е различен за всяка банка и ще зависи от нейния рисков профил, както и от дела на нейните задължения в общите дългове на системата. От задълженията пък вече задължително ще се изваждат гарантираните депозити.

Освен редовни вноски, БНБ може да въвежда и извънредни, които могат да са до 3 пъти по-високи.

Според Георги Търновалийски от БСП органът за преструктуриране на банки не трябва да е под крилото на централната банка, а да бъде независим, за да защитава интересите на гражданите и вложителите. По негови думи това е конфликт на интереси и следователно - този орган би трябвало да е извън БНБ.

Въвеждат се механизми за ранно справяне с банкови кризи, като затруднените трезори ще се “изолират”, за да не “заразят” цялата банкова система. Когато установи банка с проблеми, БНБ ще уведомява финансовия министър, а той има право на вето. Проектът задължава всички банки да правят план за възстановяване от кризисни ситуации. Ранната намеса включва назначаването на временен управител за 1 г., вместо квесторите, които управляват сега банки под специален надзор.

Четири инструмента за преструктуриране може да използват БНБ и финансовият министър. Те ще се намесват, ако банка е понесла загуби, изчерпали собствения капитал, активитете стават по-малко от задълженията, или банката е поискала подкрепа.

Оздравяване може да се извърши чрез продажба на стопанска дейност.

Друг инструмент е създаване на т.нар. “мостова банка”, в която да се прехвърлят активи на закъсалата. Спецфондът ще финансира създаването на мостовата банка, а тя ще работи до 2 г., след което ще бъде затворена, или продадена.

Активи могат да се прехвърлят и към специално дружество за управление. То може да бъде пълна или частично собственост на фонда за преструктуриране. Законът ще го задължи да управлява прехвърлените активи така, че да получат възможно най-много пари при тяхната евентуална продажба или ликвидация.

Преструктурирането може да включва и т.нар. споделяне на загубите на закъсалата банка - част от задълженията се отписват и кредиторите солидарно понасят загуби.

Държавата също може да се намеси, осигурявайки капиталова подкрепа, или да влезе временно като собственик в закъсалата институция. За последните два инструмента решение ще взема МС.

„Откъде накъде държавата ще осигурява ресурс на банка, чиито активи са били откраднати?“, възрази Румен Гечев. По негови думи законът трябва да определи причините за изпадане на банка в ликвидна криза и евентуално да се помага само на тези, които изпитват проблеми не заради кражба на активи.

„Защо банки да не могат да фалират, след като и те са пазарни субекти, каквито са фирмите?“, попита още той. „От текстовете се вижда, че държавата ще играе роля на кредитор от последна инстанция и няма да допусне банка да фалира. Означава ли, че държавата ще бъде длъжна автоматично да подкрепя банките?“, попита ядосано депутатът.