Брутният външен дълг (по предварителни данни) в края на февруари 2024 г. възлиза на 44 417.9 млн. евро (43.9% от БВП), което е със 160.9 млн. евро (0.4%) повече в сравнение с края на февруари 2023 г. (44 257 млн. евро, 47.1% от БВП), съобщи БНБ в своя анализ.

БНБ прави уточнението, че има предвид БВП в размер на 101 249 млн. евро за 2024 г. (прогноза на националната банка) и 93 946.5 млн. евро за 2023 г. (по данни на НСИ от 08 март 2024 г.).

Брутният външен дълг на сектор Държавно управление (за държавния дълг - виж по-долу) в края на февруари 2024 г. е 10 796.5 млн. евро (10.7% от БВП). Спрямо края на февруари 2023 г. (10 015.2 млн. евро, 10.7% от БВП) той нараства със 781.3 млн. евро (7.8%). 

По матуритет

В края на февруари 2024 г. краткосрочните задължения са 7332.6 млн. евро (16.5% от брутния дълг, 7.2% от БВП) и се понижават с 803.1 млн. евро (9.9%) спрямо февруари 2023 г. (8135.8 млн. евро, 18.4% от дълга, 8.7% от БВП).

Дългосрочните задължения възлизат на 37 085.3 млн. евро (83.5% от брутния дълг, 36.6% от БВП), като се повишават с 964.1 млн. евро (2.7%) спрямо края на февруари 2023 г. (36 121.2 млн. евро, 81.6% от дълга, 38.4% от БВП).

Към края на февруари 2024 г. 28 093.3 млн. евро (63.2%) от брутните външни задължения са с остатъчен матуритет над една година.

В евро са деноминирани 81.1% от брутните външни задължения, при 80.9% година по-рано.

По институции (освен Държавно управление)

Външните задължения на Централната банка са 1917.8 млн. евро (1.9% от БВП). Те намаляват със 73.8 млн. евро (3.7%) спрямо края на февруари 2023 г. (1991.6 млн. евро, 2.1% от БВП).

Външните задължения на сектор Други парични финансови институции (банки и фондове на паричния пазар) са 6112.8 млн. евро (6% от БВП). Те се понижават с 382.5 млн. евро (5.9%) спрямо края на февруари 2023 г. (6495.3 млн. евро, 6.9% от БВП).

Външните задължения на Други сектори (фирмени дългове, но поради тримесечната отчетност на фирмите данните подлежат на ревизия) са 12 044.6 млн. евро (11.9% от БВП). Те намаляват с 216 млн. евро (1.8%) спрямо същия месец на миналата година (12 260.6 млн. евро, 13.1% от БВП).

Вътрешнофирменото кредитиране е в размер на 13 546.2 млн. евро (13.4% от БВП) в края на февруари 2024 г., което е с 51.9 млн. евро (0.4%) повече спрямо края на февруари 2023 г. (13 494.3 млн. евро, 14.4% от БВП) и запазва дела си спрямо година по-рано.

Нетният външен дълг (разликата между размера на брутния външен дълг и размера на брутните външни активи, изчислени на база тримесечните данни) в края на декември 2023 г. е отрицателен в размер на 30 875.8 млн. евро (32.9% от БВП), като увеличава отрицателната си стойност с 5569.1 млн. евро (22%) спрямо края на декември 2022 г. (отрицателна стойност от 25 306.7 млн. евро, 29.5% от БВП). Намалението се дължи на по-голямото увеличение на брутните външни активи (с 6733.9 млн. евро, 9.7%) в сравнение с това на брутния външен дълг (с 1164.8 млн. евро, 2.6%).

Държавният дълг

Дългът на сектор "Държавно управление" обхваща: 1) дълга на централното правителство, 2) дълга на местните органи на управление, 3) дълга на социално осигурителните фондове и 4) дълг на други институции с нестопанска цел, които се контролират и финансират от държавата. 

Дългът на сектора е дългосрочен и е представен по видове дългови инструменти. Основните му елементи са "Облигации" и "Заеми".

В "Заеми" се включват всички задължения на държавно управление, които не са секюритизирани с търгуеми ценни книжа. Към този раздел се отнасят също така и кредитите, отпуснати на правителството от МВФ.

В "Облигации" се отчитат задълженията на правителството по емитирани от него ценни книжа на вътрешния и на международните финансови пазари, като се спазва резидентния принцип. Тук се записва целият размер на емисията в чужбина (брейди облигации, еврооблигации и глобални облигации).