В момента продължава т.нар. "кредитен туризъм", защото клиентите с добри кредитни досиета могат да си позволят да потърсят заеми на по-ниски лихви. От друга страна, все повече хора предпочитат да оставят парите си на влог с по-ниска доходност, но в голяма и стабилна банка.

За втора поредна година банковата система отбелязва ръст на печалбата, коментира доцент Григор Сарийски.

"Въпросът е, от какво все пак банките успяват да печелят, при положение че картината, която обрисувах, далеч не е розова. Много просто – от понижаването на лихвите по депозитите. Увеличават се за сметка на това приходите от такси и комисионни. Те нарастват с близо 12 процента", отбеляза Сарийски, цитиран от БНР.

По думите на експерта неблагоприятното в случая е, че тези тенденции са съсредоточени в няколко големи банки, тези, които стоят добре на пазара. Във всички останали има проблем с понижението на лихвите, тъй като агресивното понижение на лихвите би означавало изтегляне на депозитите в тях. Хората са склонни да влагат пари при под 1 процент лихва, само и само да бъдат в една стабилна банка.

От средна лихва от 3,8 процента в началото на 2014 г. лихвите са се понижили до около до 2,6 процента през миналата година, а в края на април тази година средната лихва е вече под 1,6 процента по левовите депозити, обобщи Сарийски.

Бизнес клиентите са готови да платят малко по-високи лихви по заемите, но да ги разсрочат за по-дълъг период.

"От друга страна пък, банките са склонни да имат пропуснат доход, тоест те да задържат кредитирането, само и само да имат известна гаранция, че предприятията, които теглят кредити от тях, ще могат да ги върнат в уговорения срок", заяви Григор Сарийски.

Стрес-тестовете няма да са проблем

В момента капиталовата база на търговските банки у нас е значително над тази, която се изисква по закон и не очаквам да има проблем с предстоящите стрес-тестове на банковия сектор, коментира за БТА Сарийски.

Той обаче подчерта, че с тестовете не бива да се избързва. Провеждането на стрес-тестовете на банките е сложна материя, не бива да имаме и кой знае какви очаквания от тях, в крайна сметка това е като ходенето на профилактичен преглед - отиваш, за да ти кажат, че всичко е наред или че трябва да спреш цигарите, даде пример финансистът.

Сарийски не изключи преструктуриране на банки до края на годината. Има банки, които изпитват затруднения с рентабилността си, те не са толкова печеливши, колкото би им се искало и това оказва натиск за сливането и изкупуването им, очаквам до края на тази година да има поне една сделка в банковия сектор, прогнозира финансистът.

Казусът "КТБ"

Тепърва ефектът от кризата с КТБ ще се усеща, тъй като Фондът за гарантиране на влоговете изплаща пари с кредитен ресурс, смята Сарийски. Според него работата на Временната комисия в парламента ще доведе до нулев резултат.

Покрай КТБ се избистриха много негативи в българската финансова система като на преден план излизат три проблема - институционален проблем с регулаторния орган, проблем с регулаторната рамка и чисто поведенчески проблем, коментира Сарийски.

В един момент БНБ казва, че всичко е наред, банките са стабилни, допуска дори сливане на КТБ с още една банка, а няколко месеца по-късно се оказва, че КТБ има отрицателен капитал; абсурд е да се твърди, че БНБ не е имало как да знае за това, коментира финансистът.

При поставянето на КТБ под специален надзор се оказа, че българското законодателство в частта за гарантиране на депозитите не е синхронизирано с европейското и така вложители нямаха достъп с месеци до защитените си по закон депозити, отбеляза още Сарийски.
Този закон се синхронизира, но има други, които също спешно трябва да бъдат променени - като този за преструктуриране на кредитните институции, припомни той.

Поведенческият проблем пък според Сарийски се крие в преобладаващата реакция след случилото се с КТБ, че вложителите там са търсили високи лихви и затова са заслужили това, което им се случва. Този вид реакция доведе до допълнително недоверие към банковата система, смята експертът.