По-голямата част от българските банки са нови, ако сравняваме периода от първото събитие Банка на годината през 1992 г. с тазгодишното. Всички минаха през различни трансформации - окрупняване, присъединяване към големи европейски банкови групи, създаване на съвсем нови банки и т.н. Това, което се промени, е, че в началото на демократичните промени банкирането отговаряше на състоянието на обществото - след командно-административна система, но все още неизградена демокрация и пазарни икономически отношения. Това обяви Валентин Панайотов, председател на асоциация Банка на годината, цитиран от в. "Класа".

Според него днес имаме добре структурирана и функционираща съвременна банкова система, добре регулирана и направлявана от централната банка. По думите на Панайотов еуфорията на непрестанния и практически неконтролиран растеж, опиянението от правенето на пари от въздуха, квази пари, като че ли отстъпва място на един доста ясен поглед към действителността. И ясно се вижда, че банките като фабрики за пари не могат да бъдат генератор на растежа сами по себе си, обяснява той. Но пък могат да направят растежа по-устойчив и да го обслужат в нужните моменти, уточнява Панайотов.

Според него финансовата криза, с рухването на огромни банкови гиганти, е показала, че банките могат да бъдат катализатор на икономическото сриване. Според него сега предизвикателствата са в новите пазари, които станаха изключително актуални. Ръстът на световната икономика се дължи на тях и ще продължи още немалко време да се дължи на тях, допълва Панайотов.

За България му се струва, че дилемата в момента е между стабилността на банките и огромното количество пари, които те акумулират, и необходимостта от икономически растеж в държавата. За него е парадоксално - има много пари в банките, но няма в какво да бъдат инвестирани. Струва му се, че това положение започва вече да се нажежава и в обозримо късо време очаква пробив тази посока - парите да започнат да работят.

На въпрос дали родните банки са готови да посрещнат евентуално напускане на Гърция от еврозоната, Валентин Панайотов отговаря, че това е сложен въпрос. Той не е сигурен дали напускането на Гърция от еврозоната означава и излизане на гръцките банки от българските им инвестиции. Панайотов знае, че подобни сценарии се обсъждат в заинтересованите институции у нас, но не е запознат с нивата на взаимно проникване между българските и гръцките банки, колкото и условно да ги делим на такива, защото в България те са български банки по смисъла на закона. Друг е въпросът с гръцките инвестиции у нас в други бизнеси. Според него никой сериозно не е анализирал и изчислявал конкретния ефект при различни негативни гръцки сценарии.

Панайотов смята, че е възможно по-малки банки да бъдат погълнати от по-големи играчи на нашия пазар или пък чужди играчи да влязат на пазара чрез тях. Но консолидацията е сложен инструмент, започваш процеса в едни условия, развиваш го в други, финализираш го в трети. Но логически погледнато, като че ли има място за консолидация на нашия пазар, уточнява той.