17-11-2017 20-11-2018

2018 г.- трудни решения за Централните банки

Трите големи централни банки в света имаха заседание преди седмица - и пазарите почти не реагираха.

2018 г.- трудни решения за Централните банки

Трите големи централни банки в света имаха заседание преди седмица - и пазарите почти не реагираха.

12:35 | 18 декември 2017 0 131

Управлението за федерален резерв (УФР) на САЩ повиши лихвените проценти за трети път тази година и положи основите за по-нататъшно затягане на паричната политика. Европейската централна банка (ЕЦБ) запази политиката си за стимулиране на икономиката, но потвърди плановете да намали купуването на активи от следващия месец. Банк ъв Ингланд направи пауза след повишаването на лихвите през ноември, но даде сигнал, че ще ги вдигне отново догодина. Това се казва в статия на "Файнейшъл таймс".

Липсата на реакция на, както изглежда, предстоящото в близко бъдеще затягане на паричната политика, е повод за празнуване. Инвеститорите вече не чакат с трепет всяка дума на централните банкери, тъй като след най-големите спасителни операции от поколения повечето от водещите икономики са в прилично здраве и паричната им политика стана в последно време по-предсказуема.

В САЩ при мандата на президента на федералния резерв Джанет Йелън, която скоро напуска поста, икономиката се върна към пълна заетост, придружена, най-накрая, от повишаване на трудовите възнаграждения. Тя, освен това, се показа по-умела от своя предшественик при прекратяването на едромащабната програма на американската централна банка за количествено облекчаване, без да предизвика трусове на пазарите.

В Европа Марио Драги заслужава огромно уважение за това, че преодоля съпротивата срещу радикалните политики, които сега започват да дават плодове: безработицата намалява в цялата еврозона и най-новите данни навеждат на мисълта, че блокът регистрира най-бързия си икономически растеж от седем години. Периферни икономики като Испания, Португалия и дори Гърция се възстановяват. Исландия - ранна жертва на световната финансова криза от 2008 година - затегна капиталовия контрол и възвръща позициите си на международните пазари.

Перспективите пред Великобритания са по-малко благоприятни, заради несигурността около Брекзит. Глобалното възстановяване обаче поне омекотява удара и Марк Карни, управителят на Централната банка, може да твърди, че неговата институция сега играе поддържаща, а не главна роля в драмата.

Централните банкери обаче не могат да почиват на лаврите си. Решенията, които те трябва да вземат догодина, за темповете и мащаба на затягането, ще бъдат бурно оспорвани и ще бъдат усложнени от неравномерните темпове на възстановяването, особено в еврозоната.

Междувременно посоката на паричната политика по всяка вероятност ще стане по-малко предсказуема за инвеститорите, с вълна от нови назначения във Фед и вече започващи спекулации кой може да наследи Драги начело на ЕЦБ през 2019 година.

От една страна има безпокойство, че прекалено ранното прекратяване на стимулирането, в името на "нормализацията", ще задуши икономическия растеж или ще предизвика големи падове на цените на активи и нови дългови проблеми.

От друга - тревога е, че един продължителен период на свръхсмекчена политика ще доведе до натрупване на рискове във финансовата система, което пък може да причини следващата криза - и централните банки могат да се окажат без достатъчни инструменти за реагиране, когато тя удари.

За хората, които определят паричната политика, прекалено бързото затягане изглежда по-големия риск, предвид упоритата липса на инфлационен натиск. Фед избра да започне цикъл на затягане, с надеждата че подобряването на заетостта и икономическия растеж ще доведе и до по-висока инфлация. Все още няма особени признаци за това. Последните прогнози на ЕЦБ показват, че инфлацията все още ще е под целевото равнище през 2020 година, дори лихвените проценти да останат на исторически минимум.

Това обаче е още по-основателна причина за централните банки да използват инструментите за намаляване на системния риск, които имат на свое разположение, за да ограничат финансовите рискове и да не допуснат прегряване на цените на активи. Джером Пауел, следващият президент на федералния резерв и Рандъл Куорлс, новият заместник-председател на управителния съвет на американската централна банка, отговарящ за надзора, не бива да дерегулират прекалено бързо. ЕЦБ има за задача да принуди банките да се справят с лошите кредити, които имат в наследство от кризата: тя трябва да упорства по въпроса.

Централните банки, за които се злословеше много през последните години, сега могат да претендират, че техните неконвенционални политики са се увенчали с успех. Работата им обаче съвсем няма да стане по-лесна.

Превод:БТА

ИЗБРАНО