Енергийната сигурност на Европа остава крехка и зависи от сложна мрежа от международни възможности за доставки. През последните години регионът на Източното Средиземноморие, особено офшорният добив на газ в Египет и Израел, се очерта като ключов фокус за европейските компании, които се стремят да диверсифицират своите източници на природен газ. Този регион може да се похвали със значителни запаси от газ в морето, което го позиционира като стратегически доставчик на европейските пазари. Въпреки това, геополитическото напрежение и нестабилността сега представляват значителна заплаха за този жизненоважен източник на енергия, коментира изданието OilPrice.

През уикенда египетското правителство обяви спиране на целия си внос на природен газ от Израел поради продължаващите военни действия между Израел и Хамас. Едновременно с това Кайро потвърди удължаването на вече съществуващите прекъсвания на електрозахранването поради нарастващото търсене и невъзможност да се осигури нужното количество енергия.

Сега Египет се намира в несигурна ситуация, преживявайки рязко спиране на вноса в размер на приблизително 800 милиона кубични фута на ден (cfd). Това прекъсване се усложнява от скока в търсенето на електроенергия, предизвикан от по-високите температури.

Основна причина за това спиране е решението на Израел да затвори своето офшорно газово находище Тамар. Повишените заплахи за сигурността допълнително застрашават оставащото офшорно производство. Регионът на Синай също е изправен пред ескалираща нестабилност, тъй като групировката Хамас и нейните съмишленици обмислят възможни действия в района.

Изданието припомня, че Египет внасяше природен газ от Израел, главно за да отговори на нарастващото вътрешно търсене. В същото време страната се подготвяше за пълномащабен износ на LNG. Chevron, операторът на газовото находище Tamar, преди войната се бе ангажирал да доставя обеми газ за Египет.

Оптимизмът по отношение на износа на втечнен природен газ от Египет се повиши след изявленията на италианската петролна и газова компания ENI, която очаква възобновяване на износа на втечнен природен газ поради намаляващото вътрешно търсене. За съжаление, реалността се отклони от тези очаквания, което наложи пълно спиране на износа на LNG. Египет, който вече се бори с тежка икономическа ситуация, белязана от остър недостиг на чуждестранна валута, сега е изправен пред загубата на един от основните си източници на приходи.

Въпреки че прекъсванията на електрозахранването започнаха през юли 2023 г., премиерът Мостафа Мадбули увери обществеността, че захранването ще се нормализира до септември. За съжаление, това обещание не се материализира, подклаждайки опасенията, че продължителните прекъсвания на тока може да има и в следващите месеци. Въпреки оптимистичните доклади в египетските медии, търсенето нарасна, докато вътрешното производство на газ намалява. Обемите на израелския газ държаха светлините запалени през последните години. Спирането на израелското офшорно производство на газ в Tamar вече се прояви, като износът на израелски аз за Египет спадна от 800 милиона кубични фута на 650 милиона кубични фута (над 18,4 млн. куб. метра).

Понастоящем Израел дава приоритет на производството на газ за вътрешно потребление, което също се отрази леко и на добивите от новото находище Левиатан. В началото на октомври Chevron, операторът на Левиатан, най-голямото израелско газово находище, промени маршрутите си за доставка. Вместо да доставя газ директно до Египет чрез тръбопровода EMG, той пренасочи доставките през арабския газопровод, който минава през Йордания.

Източници от енергийната индустрия, цитирани от Ройтерс, съобщиха, че "количеството газ, изнесено от гигантското находище Левиатан в Израел за Египет, е леко намалено, тъй като доставките за вътрешния пазар са приоритетни". Египет разчита на природен газ за 75%-96% от производството на електроенергия, докато останалата част се произвежда основно от мазут.

Недостигът на чуждестранна валута предизвика дефицит на мазут, което изостря енергийната криза в Египет. Международната рейтингова агенция Standard & Poor's преди това понижи рейтинга на Египет, посочвайки постоянния му енергиен дефицит като допринасящ фактор.

Правителството на Египет е изправено пред трудната задача да доставя електроенергия на фона на икономическа криза, докато се бори с нарастващото обществено недоволство от високите цени и кризата в Газа. През следващите седмици Кайро трябва да се справи с тези предизвикателства, докато се подготвя за президентските избори.

Въпреки че резултатът от изборите изглежда предопределен, като се очаква президентът Сиси да продължи да бъде на поста, вътрешната стабилност остава сериозен обект на загриженост.

Анализаторите са притеснени, тъй като проблемите с енергията, храната и инфлацията исторически са били мощни дестабилизиращи фактори в египетската политика. Народната опозиция може да се появи отново, вероятно под знамето на палестинския въпрос и с подкрепата на Мюсюлманските братя и други групи.

Дестабилизиран Египет или дори насилствена реакция не само ще застраши региона, но и ще застраши енергийните доставки и морската търговия в Европа. Връщането на Близкия изток на преден план в западните медии, съчетано с липсата на египетски LNG на пазара и плановете на Украйна да прекрати транзита на руски газ до януари 2024 г., хвърля сянка върху европейската енергийна сигурност за зимата на 2023-2024 г. Подобен проблем създава и доста въпроси за доставките на газ, които ще се увеличават сериозно през предстоящите зимни месеци.

Освен това е очевидно, че европейската стратегия, подкрепяна от брюкселски политици и представители на правителството на САЩ, за изграждане на източносредиземноморския газопровод между Кипър и Гърция, вече не е жизнеспособна. Анализаторите отдавна твърдят, че разходите за дълбоководния офшорен газопровод са неосъществими от търговска гледна точка и настоящата ситуация, белязана от конфликта между Хамас и Израел и напрежението между Израел, Хизбула и Иран, засилва безполезността на това начинание. Нарастващата подкрепа на Турция за Хамас, съчетана с продължаващите спорове с Кипър и Гърция, допълнително усложнява предизвикателствата.

Европа също трябва да преразгледа своите алтернативи за внос на природен газ и LNG. Очаква се кризата между Израел и Хамас да засегне и други възможности за доставка, особено Либия, Алжир и Катар, които също са под принуда. Ескалиращата нестабилност в региона и вероятно в самия Египет може да застраши маршрутите за доставка на втечнен природен газ. Особено втечнения природен газ на Катар.

LNG от САЩ остава вариант и компаниите там са готови да се възползват от тази развиваща се ситуация, докато Москва мълчаливо наблюдава развитието. Струва си да се отбележи, че Европа продължава да внася руски втечнен природен газ, като същевременно активно насърчава доставчиците на газ от бившия Съветски съюз да поддържат своите тръбопроводи за Европа. Турция е нетърпелива да играе ключова роля като основен маршрут за доставка на тези ресурси.