17-11-2017 20-11-2018

Две в едно: 1 млрд. куб. мeтра LNG и петрол за България от Александруполис

От 2024 г. ще получаваме 1/3 от нужния за година обем природен газ от терминала за LNG край гръцкото пристанище. Започна работата и по нефтопровода към Бургас

Снимка: БТА

Две в едно: 1 млрд. куб. мeтра LNG и петрол за България от Александруполис

13:17 | 24 март 2023 175 7301 Снимка: БТА

Инспекция на напредъка в строителството на терминала за втечнен природен газ край Александруполис и дадено начало на работата на двустранната работна група на високо равнище за петролопровода Александруполис-Бургас. В двете събитоия се включи слъжебният министър на енергетиката Росен Христов.

Газови потоци

2024 г. - България вече ще получава LNG на частично "своя земя"

Очаква се от следващата година да се разтоварват 10 танкера с втечнен газ - общо около 1 млрд. куб. метра, които ще бъдат насочвани към България. Това каза служебният министър на енергетиката Росен Христов, който заедно с изпълнителния директор на "Булгатрансгаз" Владимир Малинов инспектира напредъка по изграждането на терминала за втечнен природен газ (LNG) край пристанището в Александруполис, Гърция. В инспекцията ще участват и представители на ръководството на гръцката фирма, изпълнител на проекта.

Министърът уточни, че това е около една трета от количествата, необходими за България. Общият капацитет на съоръжението е около 5 млрд. куб. метра на година.

Стартът на строителството на терминала бе даден на 3 май 2022 г.

"Срокът за завършване на терминала е в края на тази година, така че от следващата година да влезе в търговска експлоатация", добави Росен Христов, цитиран от БТА.

Българският газов оператор "Булгатрансгаз" притежава 20% дял в проектната компания оператор на новоизграждащия се LNG терминал "Газтрейд". В края на август миналата година бе договорено капацитетът, който е резервиран първоначално от страна на България, да бъде увеличен от 500 милиона на 1 милиард кубични метра на година.

Терминалът ще осигури нови количества газ за снабдяване на регионалните пазари в Югоизточна Европа. Очаква се компании от САЩ, Катар, Израел да бъдат основните доставчици. Проектът бе разработен от консорциума "Газтрейд" (Gastrade) с участието на групата Копелузос (Copelouzos), "Газлог инвестмънт" (Gaslog Investment), ДЕПА Къмършъл (DEPA Commercial), оператора на газопреносната мрежа ДЕСФА (DESFA) и българската "Булгартрансгаз" ЕАД - с дялове от по 20 на сто.

Карта на терминала за втечнен природен газ край Александруполис и посоки на планирания пренос

Два месеца напред от графика

В такова темпо се движат всички наземни работи, съобщи министър Христов. Той информира, че е изградена дигата, с помощта на която ще бъде изкопана траншеята за полагането на тръбите. След това остава да се направят два тунела под магистралата и железопътната линия. Общо 4 км е наземното трасе, което ще свърже плаващата част с газопреносната мрежа на Гърция, след което през интерконектора с България страната ни ще може да доставя газ от терминала за втечнен природен газ.

Инспекция на изграждането на терминала за втечнен природен газ край Александруполис, Гърция. Изпълнителният директор на „Булгартрансгаз“ ЕАД Владимир Малинов (в средата) и изпълнителният директор на „Газтрейд” Костис Сифнеос (ляво)

Снимка: БТА

Остава да се изгради и плаващата платформа, която в момента се доработва в Сингапур, след което ще бъде транспортирана до Александруполис. Очаква се да се направи и анализ за съществуването на стари подводни мини в района, който ще бъде извършен от военните в Гърция. След това ще бъде направена и морската част от терминала, уточни министърът.

Купувачът "Булгаргаз"

Част от търговете, които "Булгаргаз" организира за доставчици на втечнен газ, ще бъдат реализирани именно на терминала край Александруполис. Друга част - през договорените вече терминали в Турция. "Преговаряме с американската компания "Шение" (Cheniere). Преговаряме и с всички големи европейски производители и търговци, така че да обезпечим напълно и дългосрочно доставките на газ за България и да осигурим необходимата ни сигурност", заяви Росен Христов.

Министърът на енергетиката Росен Христов на инспекция по напредъка на изграждането на терминала за втечнен природен газ край пристанището в Александруполис

Снимка: БТА

Миналата година (юли-август) с Cheniere беше постигната предварителна договореност (ангажираща оферта) за седем танкера с втечнен газ (3 до края на 2022 г. и 4 за 2023 г.). Но сделката пропадна.

Изпълнителният директор на "Булгартрансгаз" Владимир Малинов обясни, че е подписан договор с изпълнител на съществуващ танкер, който в момента се преоборудва, за да бъде използван впоследствие като терминал за регазификация. В момента строителните дейности по танкера се извършват в Сингапур. Корабът се очаква да дебаркира във водите на Александруполис до края на ноември. Тогава трябва да започнат окончателните дейности по свързването на терминала и от 1 януари 2024 г. да бъде възможно първите количества втечнен природен газ да бъдат регазифицирани, посочи Малинов. Той уточни, че проектът е на няколко етапа. Сухопътната част, на която протече днешната инспекция, е с дължина 4 км. Има и подводна газопроводна част, която е с дължина около 20 км. с цел спазване на екологични изисквания и изискванията за сигурност. Тя ще бъде свързана с кораба.

Изпълнителният директор на „Булгартрансгаз“ ЕАД Владимир Малинов

Снимка: БТА

Петрол за България също от Александруполис

Междувременно министрите на енергетиката на България и Гърция Росен Христов и Костас Скрекас дадоха началото на първото заседание на двустранната междуведомствена работна група на високо равнище за петролопровода Александруполис-Бургас.

Срещата, която се проведе в Атина, е в изпълнение на Меморандума за сътрудничество в проучването на възможността за изграждане на петролопровод Александруполис-Бургас, подписан от двамата министри през февруари тази година по време на работното посещение на президента Румен Радев в Гърция, съобщи Министерството на енергетиката.

Министрите на енергетиката на България и Гърция Росен Христов и Костас Скрекас

Снимка: Министерство на енергетиката

Христов и Скрекас отбелязаха важността на стратегическия проект за двете държави и енергийната сигурност на региона. Набелязани бяха редица конкретни стъпки за постигане целите на меморандума в най-кратки срокове и бяха разпределени задачи с отговорници от екипите на българските и гръцките институции, които ще изследват възможностите за структуриране на проект за изграждане на нефтопровода.

"Това е също друг стратегически обект, който възнамеряваме да започнем, който пък е насочен към диверсификация и сигурност на доставките на петрол за рафинерията в България", изтъкна по-късно пред журналисти Росен Христов. Той обясни, че чрез този проект страната ни ще получи достъп до световния петролен пазар, така че да избираме източниците си на доставка, отново с дългосрочни договори.

ИЗБРАНО