Доклад: Американски LNG доставчици използват войната в Украйна, за да "заключат" ЕС с дългосрочни договори
Цените вече се стабилизират, а доставките на синьо гориво по новите контракти ще започнат от 2026 година
Американските петролни и газови компании настояват да решат краткосрочните проблеми с ограничените европейски доставки на газ, предизвикан от руската инвазия в Украйна, с дългосрочни договори за втечнен природен газ. Това е записано в нов доклад, цитиран от британския вестник Guardian.
Индустрията за изкопаеми горива в САЩ е сключила 45 дългосрочни договора и разширения на договори от началото на войната, според проучване на Friends of the Earth, Public Citizen и BailoutWatch. Това е значително увеличение спрямо едва 14-те такива договора, подписани през 2021 г.
Въпреки че нестабилността на цените на газа в Европа вече намалява, повечето от новите договори няма да доставят газ до 2026 г. или дори по-късно, след което ще блокират покупките за 20 или повече години напред.
"LNG терминалите са изключително скъпи инвестиции за няколко десетилетия", каза Лукас Рос, съавтор на доклада и програмен мениджър за Friends of the Earth.
"За да може една банка или друг инвеститор да се чувства комфортно да напише чек за нещо подобно, те се нуждаят от пазарна сигурност. И начинът, по който се осигурява сигурност, е чрез дългосрочни договори. Но краткосрочната криза в доставките не трябва да се решава с дългосрочна инфраструктура."
И тук идва въпросът за климата. Взети заедно, договорите за LNG за 2022 г. възлизат на общо 58,1 милиона метрични тона LNG всяка година - това е повече от половината газ, изгорен за готвене и отопление в домовете в САЩ през 2021 г.
Тези договори представляват 351 милиона метрични тона емисии на въглероден диоксид годишно, еквивалентни на годишните емисии на 94 въглищни централи или една трета от всички домакинства в САЩ.
"Колко от тези проекти са построени - и колко години на добив и емисии остават заключени чрез тях - е може би най-неотложният въпрос за климатичната политика в САЩ днес", смята Рос.
Тъй като търсенето в Европа вече намалява и лидерите на ЕС се колебаят да подпишат дългосрочни газови сделки, които са в противоречие с ангажиментите на техните страни за климата, някои компании сега търсят да увеличат износа към азиатските пазари вместо това.
"Тук има нещо като примамка и превключване", каза Алън Зибел, изследователски директор на Public Citizen. "На обществеността беше казано, че тези терминали и този износ са в помощ на Европа, но в действителност по-голямата част от договорения обем все още отива в Азия."
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}