Google Добавете ни като предпочитан източник в Google

Какъв е отговорът на България на въпроса на Европа за 2 трилиона евро, обсъдиха членове на правителството, представители на Европейската комисия, банкери и експерти в панелна дискусия на Green Transition Forum 6.0 - най-голямата платформа в Централна и Източна Европа за дискусии по устойчиво развитие и икономическа трансформация.

Green Transition

GTF 6.0 е организиран от Dir.bg и се провежда от 1 до 5 юни в София. Dir.bg е автор и на поредицата "ЕП на фокус", в която обръщаме внимание на важните тема за Европа, които са част от дневния ред и на Европейския парламент.

"Следващият бюджет на Европа след 2027 г., ако трябва да се опитам да го кажа в по-телевизионен формат - "Стани богат" - въпросът за 2 трилиона евро. Какво ще финансираме, как ще го финансираме и откъде ще дойдат средствата? Кои са нашите приоритети и как можем да постигнем всичко това", постави начало на дискусията модераторът Лиляна Павлова, вицепрезидент на Европейската инвестиционна банка (2019 - 2023), министър на регионалното развитие (2011 - 2013, 2014 - 2017).

Илияна Цанова, главен директор по риска в Генерална дирекция "Бюджет" на Европейската комисия, посочи, че вместо 52 програми за финансиране, в следващия бюджет ще има 16 и вместо 7 разходни пера - 4. "Има по-намалена административна тежест за бенефициентите и достъп до европейски ресурси", изтъкна тя.

Предложението на ЕК на стойност близо 2 трилиона евро представлява около 1.26% от брутния национален доход на ЕС и е организирано в три основни направления. Първото е подкрепата за страните членки, където обединени така наречените национални и регионални планове за партньорство и познатите програми за кохезионна политика и обща селскостопанска политика. Общият бюджет е 865 милиарда евро.

Доходите за земеделските производители и фермерите са гарантирани - бюджетът е фиксиран на 305 милиарда, както и парите за по-слабо развитите региони на стойност 218 милиарда. 

"Тези пари са обвързани с постигане на цели и реформи. Заложен е преглед по средата на програмата, за да може, ако се налага преразглеждане, преразпределение, това да се случи. Много по-голяма свобода е дадена на страните членки как да планират и как да ги изпълняват. Друг основен елемент е тясното обвързване с върховенството на закона. Това беше условие и по плановете за възстановяване и устойчивост сега и ще остане и за в бъдеще", обясни Цанова.

Общините и областните администрации ще участват във всяка фаза - от планиране до програмиране, изпълнение и мониторинг.

Снимка: Булфото

Второто основно направление са парите за бизнеса, където централен елемент е Европейският фонд за конкурентоспособност на стойност 451 милиарда евро.

"В тази сума са включени парите за най-голямата програма в света за научни иновации - "Хоризонт", там бюджетът е удвоен и в момента е около 185 милиарда евро. Има четири основни направления този фонд: чист преход, отбрана и космос, цифрови технологии и здравеопазване. Това са основните пера, в които ние трябва да намалим нашите стратегически зависимости - те са така добре засегнати в докладите на Марио Драги и Енрико Лета", подчерта Цанова.

Фондът ще действа по една наредба, с едно гише за кандидатстване. "Надяваме се това да опрости финансирането и да ускори, разбира се, парите да стигнат по-бързо до бизнеса, до частния сектор. Това ще бъде и основен инструмент, който ще мобилизира допълнителен ресурс от частния сектор и публичния сектор за тези стратегически инвестиции", посочи тя.

Третият елемент е инструментът за "Глобална Европа", който е основен за външната политика на ЕС. "Тук са заложени парите за всички страни кандидатки за членство, парите за Украйна, за нашите основни партньори извън ЕС от Латинска Америка, Азия и т.н.", обясни Цанова.

Ключов елемент е резервът от 400 милиарда евро, който е заложен за реакция при кризи. "Тези кризи не са дефинирани, защото ние не знаем какво ще се случи, но трябва да бъдем готови да реагираме бързо", заяви тя и подчерта, че парите ще се заемат от капиталовите пазари и този инструмент може да се активира с квалифицирано мнозинство, а не с единодушно решение.

Предложението на ЕК включва още пакет от пет нови ресурса на собствени приходи за ЕС, както и премахване на всички корекции от отстъпки, които някои държави членки в миналото са използвали. "Ясно е, че бюджетът няма как да инвестира в новите приоритети - отбрана, конкурентоспособност - същевременно да осигури силна подкрепа за традиционните политики и да не натоварва допълнително страните членки. Това, за съжаление, няма как да се получи. Ако не успеем да договорим този пакет за нови ресурси, това ще остави една дупка от 460 милиарда", обяви Илияна Цанова.

Вноската на България в бюджета на ЕС може да скочи над два пъти
Виж още Вноската на България в бюджета на ЕС може да скочи над два пъти

"Благодаря на организаторите за тази важна дискусия. Green Transition Forum за поредна година ни дава възможност да обсъдим темите на бъдещето", каза Атанас Пеканов, заместник министър-председател по европейските фондове.

Снимка: Булфото

Той посочи, че само 7% от Фонда за справедлив преход в България е използван до момента и съобщи, че днес в МС е проведена среща с местната власт от трите региона, които са засегнати от въглищния преход - Стара Загора, Перник и Кюстендил.

"Разговаряхме с тях как по най-бърз начин да се използва този ресурс за създаването на нови работни места, за нови индустриални зони. Въпрос, който премиерът повдигна и миналата седмица при срещата с председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, за което имаме разбиране, че България ще приеме и трябва да приеме много бързи стъпки в спешен порядък, за да спаси всички пари и да ги използва по най-добрия възможен начин", каза Пеканов.

Той поздрави ЕК за предложението за следващ многогодишен бюджет, като специално изтъкна опростяването.

"За това да нямаме десетки различни фондове, всеки с различно наименование, различни абревиатури - хората вече не могат да проследят кое, как, какво е. Дори в медиите понякога е трудно да обясниш къде има забавяне, къде се случват нещата именно заради това", каза още Пеканов.

Той разказа, че е харесал огромен плакат, който е видял на летището в Брюксел. Посланието, отправено в рамките на кампания на Европейския парламент, гласи: "The next EU budget: Realities we can't ignore" ("Следващият бюджет на ЕС: Реалности, които не можем да игнорираме"). "Истината е, че светът се променя с всеки ден, много се измени в последните години и европейският бюджет трябва също да се промени", заяви Пеканов.

По думите му България ще отстоява позицията, че кохезионната политика - по регионите, по сближаването, дава конкретни решения и даде пример с новите метровлакове, които посрещнахме миналата седмица.

"Предложението, което беше представено от ЕК през миналата година, по една или друга линия планира намаляване на разходите за кохезионна политика. Това е нещо, което България не намира за уместно. Ние сме в един алианс и ще бъдем активни в този алианс - 16 страни, така наречените "Приятели на кохезията", съобщи вицепремиерът.

Пеканов нарече новия Фонд за конкурентоспособност "нещо хубаво", но изрази и резерви. "Трябва да си дадем сметка, че този централизиран фонд трябва да има някакви гаранции, че няма да бъде изключително фокусиран върху това само няколко отделни държави всъщност да спечелят от него", предупреди той.

По думите му България е конкурентоспособна на европейско ниво в в сектора на компаниите, които предоставят сателити в космоса, в изкуствения интелект има водещ институт в Европа - INSAIT. "И когато има централизирани конкурси за тези средства, България ще може да се пребори за част от тези средства. Но не във всички сектори това е така и затова в новия Фонд за конкурентоспособност трябва да внимаваме все пак да има някаква и географска локация, за да можем да защитим и интереса на България", обясни той.

Пеканов добави, че този фонд има риск "да изяде от ресурса" за кохезионната политика.

"Да, това е най-амбициозният бюджет, който е представен до момента. От друга страна трябва да кажа, че той не е чак толкова голям, колкото често се разбира. Да, разбира се, когато кажем 2 трилиона, това може да звучи стряскащо, в крайна сметка спрямо размера на европейската икономика той продължава да бъде относително малък. Нараства от 1.13% от БНД в миналия програмен период до 1.26%. Това не е някакво невероятно голямо нарастване, като голяма част, между другото, от това нарастване е и за погасяване на стария дълг по механизма за възстановяване и устойчивост", обобщи Атанас Пеканов.

Снимка: БТА

Зам.-министър на финансите Методи Методиев заяви традиционните политики са част от Европа и трябва да бъдат част и от следващия бюджет на ЕС, защото са доказали, че носят икономически растеж.

Снимка: Булфото

Следващият бюджет трябва да позволи на Европа да действа с още по-голям мащаб - повече инвестиции, по-бързо изпълнение, по-улеснени инструменти, така че да можем да привлечем и още повече частен ресурс, призова Теодор Радонов, ръководител на офиса на Групата на Европейската инвестиционна банка в България. "Защото светът няма да чака Европа и само разчитайки на публични средства, няма как да се получи", добави той.

Радонов даде пример с инструмента InvestEU, чрез който към днешна дата благодарение на бюджетните гаранции е мобилизиран ресурс от над 300 милиарда евро. "И най-важното е, че всяко едно публично евро е успяло да привлече 15 евро допълнителни инвестиции. И 70% от тези 15 евро идват от частния сектор", изтъкна той.

"Има доста повече апетит, който ще се опитаме да задоволим и в следващия програмен период, така че ще търсим стремително удвояване на нашия бюджет, с който оперираме към момента. Това са близо 40 милиарда - от 20 на 40 милиарда", съобщи шефът на Групата на ЕЦБ за България.

Снимка: Булфото

"Благодаря на организаторите за поканата и искам да ги поздравя за това как всяка поредна година успяват да надграждат това събитие и то все повече и повече се превръща, даже вече се е превърнало в една платформа, на която се изразява мнението на целия регион", каза Цанко Арабаджиев, член на Управителния съвет и изпълнителен директор на Българската банка за развитие.

Според него твърде често разговорът за европейския бюджет се превръща в разговор за преразпределение - кой колко получава, кой сектор печели повече, коя държава колко усвоява.

"Но всъщност бъдещето на Европа няма да бъде определено от това как разпределяме 2 трилиона евро, а то ще бъде определено от това колко сме амбициозни и какво искаме да изградим с тях. Истинският въпрос не е как да изхарчим 2 трилиона евро, истинският въпрос е как да превърнем тези 2 трилиона евро в 10 или 12 трилиона евро инвестиции", заяви Арабаджиев.

Той посочи, че Европа няма проблем с липсата на капитал, защото е един от най-богатите региони в света.

"Проблемът е да накараме парите, които имаме, да работят. Да създадем повече доверие, да създадем инвестиционни проекти, да създадем партньорства. И именно тук банките за развитие имат ключова роля. Защото нашата мисия не е просто отпускане на финансиране, а да превръщаме публичните приоритети в инвестиционни възможности", призова шефът на ББР.

Арабаджиев посочи, че в продължение на много години България разчита основно на двата мотора на растеж - европейските средства и банковото кредитиране. "И двете са важни, обаче нито едно от тях не е достатъчно за следващия етап от развитието на страната. И тук се появява и един парадокс. Ние постоянно говорим за недостиг на средства - в момента в бюджета, за енергийна инфраструктура, воден сектор, модернизация, дигитализация и какво ли още не - а в същото време огромни обеми капитал остават извън тези процеси", изтъкна той.

Шефът на държавната банка посочи, че банковата система има над 50 милиарда евро, "които са буквално спящи". "Пенсионните фондове управляват още 30 милиарда евро. Разполагаме със Сребърен фонд, който години наред остана по-скоро пасивен притежател на средства, отколкото стратегически инвеститор", изреди Арабаджиев.

Българският опит е оценен в инициативата "Три морета"
Виж още Българският опит е оценен в инициативата "Три морета"

Той даде пример с инвестиционния фонд на инициативата "Три морета". "България инвестира 10 милиона евро в този фонд - една относително малка публична инвестиция. Благодарение на тази инвестиция над 200 милиона евро бяха привлечени в страната. Преди десет дни излезе доклад за въздействието на инвестиционния фонд в икономиката на България. И в този доклад ясно е изведено, че нетният ефект за БВП на България е в размер на 2.6 милиарда евро от инвестицията на фонда в страната. Подкрепени са над 4100 работни места. Нетният фискален ефект за държавата се оценява на 620 милиона евро за период от 15 години", съобщи Арабаджиев.

Снимка: Булфото

Аделина Дабу, директор "ЕС и международни отношения" в Конфедерация на работодателите "Конкордия", заяви, че от гледна точка на бизнеса, "ние сме щастливи да видим, че нашият призив за повече фокус върху конкурентоспособността беше чут".

"Имаме Европейски фонд за конкурентоспособност, който получава около 25% от общия бюджет. Достатъчно ли е това? Опасявам се, че не. Но разбира се, има и други начини за подсилване - чухме за финансовите инструменти, за съюза на капиталовите пазари, можем да обсъждаме общия дълг и собствените ресурси", посочи тя.

Според Дабу, ако искаме да намалим зависимостите, да укрепим веригите за доставки, да се справим с устойчивостта и енергийната сигурност, това няма да е достатъчно.

"Трябва да опитаме да придвижим това напред към целия ЕС, да дадем повече достъп на малките и средните предприятия, на компании, които по принцип не биха се осмелили да кандидатстват за такива фондове, защото смятат, че е твърде сложно и е само за големите", призова тя.

Според нея вариантите за това са насърчаване на трансгранични консорциуми, подкрепа с консултации за фирмите, за да станат готови да кандидатстват и насърчаване на изграждането на екосистеми, а не само подход на принципа "една компания - един проект".

"Трябва да избягваме фрагментацията на пазара чрез прекалена централизация. Нуждаем се от шампиони, но не само шампионите ще решат всичките ни проблеми", заяви Аделина Дабу.

Снимка: Булфото

"Новият бюджет е важен и неотложен. Успехът му ще измерим през това дали сме успели да превърнем амбициите в инвестиции, реформите - в реални резултати, и най-важното - приоритетите в полза за гражданите и бизнеса", обобщи модераторът на дискусията Лиляна Павлова.

Снимка: Булфото

Google Добавете ни като предпочитан източник в Google
ИЗБРАНО
Йотова: Отказах да поема отговорност за помилване само веднъж – за убиеца на баща ми Днес
Йотова: Отказах да поема отговорност за помилване само веднъж – за убиеца на баща ми
17005
Как един тромав лекар се превърна в брутален диктатор? Лайф
Как един тромав лекар се превърна в брутален диктатор?
7849
Технически проблеми пратиха Цолов на последното място в Мадрид Корнер
Технически проблеми пратиха Цолов на последното място в Мадрид
4115
Как новите руски дронове променят хода на въздушната война IT
Как новите руски дронове променят хода на въздушната война
9130
10 класически рок песни, които звучат щастливо, докато не се заслушаш в текста Impressio
10 класически рок песни, които звучат щастливо, докато не се заслушаш в текста
6633
Защо бедствието в Непал е само началото на една нова трагедия Trip
Защо бедствието в Непал е само началото на една нова трагедия
6407
Тирамису манията превзе 2026-а Вкусотии
Тирамису манията превзе 2026-а
9074