Европа без "дръпната ръчна спирачка": Кръговата икономика е не просто екология, а оцеляване
Как климатичните предизвикателства да се превърнат в реален бизнес потенциал, обсъдиха участниците в един от панелите от четвъртия ден на GTF 6.0
Кръговата икономика вече не е просто екологичен избор или морален дълг, а въпрос на стратегическа автономност, национална сигурност и икономическо оцеляване за Европа в свят на постоянни геополитически сътресения. Чрез водната устойчивост и затварянето на ресурсните цикли континентът може да запази своята конкурентоспособност и да превърне климатичните предизвикателства в реален бизнес потенциал.
Около тази ключова теза се обединиха участниците в панела "Кръгова индустрия, климатични действия и водна устойчивост - двигатели на конкурентния преход на Европа" на "Green Transition Forum 6.0" - най-голямата платформа в Централна и Източна Европа за дискусии по устойчиво развитие и икономическа трансформация.
GTF 6.0 е организиран от Dir.bg и се провежда от 1 до 5 юни в София. С годините той се утвърди като единствената конференция в източноевропейска столица, която събира на едно място световни лидери, водещи икономисти и представители на индустрията в контекста на необходимостта от дълбоки реформи.
Модератор на панела беше Цветелина Кузманова, ръководител на политиката за устойчиви финанси в CISL Europe, а участници - Йесика Русвал, европейски комисар по околната среда, водната устойчивост и конкурентоспособната кръгова икономика; Ката Туто, президент на Европейския комитет на регионите (КР / CoR); Росица Карамфилова, министър на околната среда и водите, Република България; Константин Стаменов, председател на Управителния съвет на Българската федерация на индустриалните енергийни консуматори (БФИЕК); Росен Папазов, изпълнителен директор на "Холсим България"; Джордж Кремлис, посланик на Европейската организация за публично право (EPLO) за България.
Дискусията, модерирана от Цветелина Кузманова, очерта стъпките, които институциите и бизнесът трябва да предприемат, за да превърнат стария континент в лидер на новата икономическа реалност.
Първа перспективата на европейските институции представи европейският комисар по околната среда, водната устойчивост и конкурентоспособната кръгова икономика Йесика Русвал, която очерта категорична картина на уязвимостите на континента.
"Поуката от всички кризи е една и съща: Европа остава твърде уязвима към сътресения, които не контролираме, и сме твърде зависими от страни, на които невинаги можем да се доверим", заяви тя, визирайки конфликтите в Украйна и Близкия изток.
Русвал смята, че кръговата икономика е ключов инструмент за намаляване на зависимостта от вносни суровини, ограничаване на отпадъците и по-ефективно използване на ресурсите, които вече се намират в европейската икономика. Според нея отговорът се крие в стратегическата автономия чрез кръговост.
Комисарят даде за пример иновативни български компании като "Кнауф България", "Свилоза" и "Насекомо", които вече доказват, че отпадъците могат да заменят вноса на суровини и торове, създавайки локални и напълно затворени вериги на доставки.
Специален акцент в нейната реч бе критичното състояние на водните ресурси. Тя анонсира предстояща Европейска стратегия за водна устойчивост, която ще превърне управлението на водата в икономически приоритет.
Визията ѝ за следващите години е тясно свързана с премахването на регулаторните пречки чрез нов Закон за кръговата икономика. "Въпреки че сме втората по големина икономика в света, по същество шофираме с дръпната ръчна спирачка. Правим този преход сега не защото е модерно, а защото е практично", категорична бе Йесика Русвал.
В заключение Русвал подчерта, че преходът към кръгова икономика вече не е въпрос на избор, а на икономическа необходимост. По думите ѝ кръговите модели повишават конкурентоспособността, намаляват уязвимостта на европейската икономика и създават условия за по-устойчиво и проспериращо развитие. "Въпросът не е дали ще се адаптираме към бъдещата конкуренция за ресурси и геополитическия натиск, а кога ще го направим - стратегически и навреме или по-късно и на по-висока цена", каза тя.
Надграждайки тази рамка на регионално ниво, президентът на Европейския комитет на регионите Ката Туто постави фокуса върху локалното измерение на големите европейски политики. Според нея около 70% от законодателството на ЕС трябва да бъде реализирано на местно ниво, което превръща градовете и регионите в реалните двигатели на зеления преход.
"Ежедневната ни работа е управление на промяната. Всеки, който е управлявал промяна, знае, че повечето хора не я обичат. Опитваме се да задържим Европа силна отвътре, защото за повечето наши граждани не става въпрос за геополитика, а за ежедневните сметки, работните места и публичните услуги", отбеляза Туто.
В контекста на дебатите за следващия бюджет на ЕС, тя отправи послание относно единния пазар и европейската солидарност. Според нея в един свободен пазар без държавни и европейски регулации "силните ще станат по-силни, а слабите по-слаби".
Затова тя защити категорично кохезионната политика, отбелязвайки нейната жизненоважна роля за Източна Европа.
"Тя не е благотворителен фонд, помощ, а постоянен механизъм за реинвестиране. Не е достатъчно Европа да расте средностатистически, това, което трябва да постигнем, е всеки отделен регион да има възможност да расте. Ние растем заедно", посочи Ката Туто.
Националната перспектива беше представена от министъра на околната среда и водите на България Росица Карамфилова, която очерта стратегическата рамка на правителството - адаптация към новите реалности и превръщането на предизвикателствата във възможности чрез екологична политика, която гарантира правото на живот в чиста и здравословна среда, като същевременно създава баланс между устойчивото развитие на бизнеса и опазването на природата.
Тя подчерта, че екологията трябва да бъде стимул, а не спирачка за индустрията, и че "успешният зелен преход не може да бъде постигнат чрез противопоставяне между икономика и опазване на околната среда".
Министърът посочи преминаването от "управление на отпадъци към управление на ресурси" като водещ национален приоритет. Сред основните цели на ведомството е въвеждането на справедлива и ефективна депозитна система за опаковки, която да осигури прозрачност и висока събираемост в цялата страна.
Карамфилова постави върховенството на закона в основата на зеления преход. "Всички ние се нуждаем от институции, които работят професионално, последователно и предвидимо. Това означава ясни правила, справедливи санкции при нарушения и отговорно действие или бездействие от страна на администрацията", категорична беше тя.
За да облекчи бизнеса, тя анонсира планове за дигитализация и ускоряване на административните услуги чрез единен инвестиционен портал, допълвайки, че дългосрочната трансформация "изисква лидерство, експертност, доверие, ясна визия и най-вече воля".
Според Карамфилова кръговата икономика е и ключов инструмент за повишаване на конкурентоспособността на българската икономика.
Карамфилова подчерта, че зеленият преход не е еднократен процес, а дългосрочна трансформация, която изисква лидерство, експертност, доверие, ясна визия и политическа воля.
Целта е изграждането на предвидима, справедлива и ефективна екологична политика, която гарантира чиста и здравословна околна среда, създава условия за силна и конкурентоспособна икономика и допринася за възстановяването и опазването на природния капитал в полза на бъдещите поколения, каза още министърът.
От страна на бизнеса, изпълнителният директор на "Холсим България" Росен Папазов представи перспективата на тежката индустрия, като разби мита, че тя е единствено замърсител. Той подчерта, че циментовата промишленост реално е ключов играч в кръговата икономика - в затварянето на цикъла на отпадъците и декарбонизацията.
"Ние сме най-устойчивият партньор на завода за преработка на отпадъци близо до Гара Яна. На годишна база използваме над 80 000 тона алтернативни горива. Представете си една планина от отпадъци, която всяка година би се депонирала около София, ако не се оползотворяваше в нашата циментова пещ", даде като пример Папазов.
Той добави, че освен битови, компанията преработва и над 70 000 тона строителни отпадъци, с което спасява природата от незаконни сметища. Резултатът е над 90% независимост от изкопаеми горива за завода във Враца и производство на нисковъглеродни продукти като цимента "ECOPlanet" и бетона "ECOPact".
Папазов се обърна директно към държавната администрация с призив за активно партньорство:
"Решението вече съществува. От нас зависи да го направим в мащаб и да превърнем тази кръговост в двигател за икономиката ни."
Темата за нуждите и трудностите пред бизнеса продължи председателят на Управителния съвет на Българската федерация на индустриалните енергийни консуматори Константин Стаменов. Той предупреди за сериозните препятствия пред конкурентоспособността на родните предприятия, посочвайки, че бавните административни процедури буквално задушават иновациите.
"Не може да чакаме едно екологично разрешително повече от две години, докато междувременно строителното ни разрешително изтича", аргументира се Стаменов.
Той алармира и за липсата на реална физическа интеграция на европейския енергиен пазар, заради което енергоинтензивната индустрия е платила 300 милиона евро повече спрямо западните си конкуренти само за изминалата година.
Стаменов подчерта, че новите технологии изискват огромни капиталови разходи, а зелените продукти често са по-скъпи, поради което държавата трябва да се намеси.
"Няма как една строителна компания да тръгне да използва нисковъглероден цимент или желязо, ако няма политика, задължаваща в обществените поръчки да се поставят минимални изисквания за такива продукти", категоричен бе той, призовавайки Европа да защити своите ресурси, като ограничи износа на ключови суровини като металния скрап.
Като своеобразно обобщение на необходимостта от синергия между държавите и индустрията посланикът на Европейската организация за публично право за България Джордж Кремлис внесе ключова експертиза по отношение на управлението на водите и регионалната индустриална симбиоза.
Той остро разкритикува практиката пречистените комунални води да се изливат директно в моретата. "Това е разхищение на ресурс. Отпадъчната вода е ценност. В Гърция имаме най-голямата пречиствателна станция в Европа, която излива до 1 милион кубични метра дневно в морето, вместо тази така наречена сива вода да се върне за селското стопанство или за индустриално охлаждане", посочи Кремлис.
Той даде отличен пример за успешна регионална кръгова икономика между България и Гърция. Тъй като южната ни съседка не разполага със заводи за рециклиране на стъкло, суровината се транспортира и преработва в четирите модерни завода у нас, след което се връща обратно като напълно нов продукт.
За да се ускори мащабно този преход, Кремлис предложи въвеждането на конкретни стимули.
"Трябва да имаме зелен етикет за кръгова икономика и бърза писта при издаването на екологични разрешителни. Ако компаниите искат да станат зелени, те не трябва да чакат с години, а да бъдат приоритизирани от институциите", заключи той.
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
Вашето дарение от всякакъв размер и по всяко време означава много за нас.
Скъпи читатели,
Днес, повече от всякога, независимата журналистика има нужда от вас.В мисията си да предоставяме обективни, достоверни и навременни новини разчитаме на вашата подкрепа.
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
Вашето дарение от всякакъв размер и по всяко време означава много за нас.
Скъпи читатели,
Днес, повече от всякога, независимата журналистика има нужда от вас.В мисията си да предоставяме обективни, достоверни и навременни новини разчитаме на вашата подкрепа.
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}