Франция, която е ротационен председател на Съвета на ЕС, обяви, че Европейският съюз твърдо ще подкрепи членката си Литва във водената срещу нея търговска война от страна на Китай.

Френският министър по външната търговия и привличането на чужди инвестиции Франк Ристер заяви пред АФП, че неговите колеги, които заседават (от вчера - бел. ред.) във френския пристанищен град Марсилия, са категорични, че малката балтийска страна е жертва на натиск от страна на Пекин и ЕС ще ускори плановете, които биха могли да дадат на Европа нови правомощия за реципрочни мерки.

Отношенията между Брюксел и Пекин са "в ниска точка", след като неуспехът да се ратифицира дълго договаряната инвестиционна сделка бе последван от кръг от взаимни санкции, предизвикани от безпокойството на Европа за тежкото положение на уйгурското малцинство в Китай.

"Това, което Китай прави с Литва, очевидно е принуда. Китайците използват търговски и икономически оръжия, за да окажат политически натиск върху нас", каза Ристер, преди търговските министри на ЕС да обсъдят въпроса.

Спорът на Литва с Китай започна, след като Тайван откри свое официално представителство във Вилнюс.

В отговор Пекин понижи дипломатическите си отношения с балтийската държава и започна да спира вноса на литовски стоки - месо, млечни продукти, бира.

Европейската комисия, която се занимава с търговската политика за 27-те държави членки, вече сезира по случая Световната търговска организация, но този процес може да отнеме месеци или години.

Все повече държави искат да се присъединят към жалбата на ЕС. На 10 февруари 2022 г. Канада заяви, че иска да участва в консултациите на СТО по спора, свързан с откриването на дипломатическа служба на Тайван в страната-членка на ЕС.

ЕС заяви, че се стреми и към дипломатическо решение, но Ристер каза, че се подготвя предложение за европейски механизъм за борба с принудата.

Инструментът може да включва замразяване на достъпа до обществени поръчки, блокиране на издаването на разрешителни за безопасност на определени продукти или забрани за финансирани от ЕС научноизследователски проекти.

Ристер отбеляза още, че по-строгата стратегия спрямо Китай и други "нелоялни" участници е част от "промяна на парадигмата" в търговската политика на ЕС, която твърде дълго разглежда свободната търговия и отварянето на нови пазари като самоцел.