Служебният премиер Димитър Главчев заяви, че правителството му няма да предлага удължителен проектозакон за бюджета, защото ако го направи, би нарушило закона.

Миналата седмица съпредседателят на "Продължаваме промяната" (ПП) и бивш министър на финансите Асен Василев настоя Министерският съвет да внесе удължителен закон за държавния бюджет, който да влезе в сила от 1 януари 2025 година. 

"Първите уверения бяха, че до 23 декември ще работи Народното събрание, за да приемат бюджета. След титанични мъки беше избран председател на Народно събрание. Първата заявка беше, че бюджетът ще бъде приет до Нова година. След това започна критика, основателна или не. Приемаме, че е основателна. Това, което можеха да направят народните представители, е да отхвърлят бюджета, за да може правителството да внесе нов законопроект за удължаване на стария бюджет. Нищо от това не се случи и ние няма как да внесем закон за удължаване на стария бюджет, защото ще нарушим закона", каза Димитър Главчев, цитиран от БТА.

Заради отказа на Министерството на финансите да внесе удължаване на бюджета за 2024 г., държавата ще започне новата година без бюджет, заявиха в прессъобщение от "Продължаваме промяната".

Дали Министерският съвет ще внесе в Народното събрание удължителен бюджет е решение на правителството, но няма пречка на първото заседание на бюджетната комисия (ако има такъв) той да бъде разгледан. Имаме добра комуникация с премиера и с финансовия министър. Това каза в предаването "Политически НЕкоректно" по БНР в събота председателят на Народното събрание Наталия Киселова.

ПП изразиха очакването си председателят на НС да насрочи заседание веднага след парламентарната ваканция (до 5 януари включително). По разписание проектобюджетите на държавата, на ДОО и на НЗОК трябва да бъдат обсъдени в бюджетната комисия на 7 януари. 

Държавата ще продължи да функционира нормално и без парламентът да гласува бюджет или удължителен закон, отбеляза  Институтът за пазарна иконономика (ИПИ).

В чл. 87 от Закона за публичните финанси (ЗПФ) се урежда автоматичното удължаване на Закона за държавния бюджет. Според текста в случай че до началото на бюджетната година държавният бюджет не бъде приет от Народното събрание, приходите на бюджета се събират в съответствие с действащите закони, а извършването на разходите и предоставянето на трансфери е в размер не по-голям от размера им за същия период на предходната година, до размера на постъпилите приходи, помощи и дарения, като се отчитат влезли в сила актове на Народното събрание и на Министерския съвет, които предвиждат допълнителни или намалени бюджетни средства, и при спазване на фискалните правила по този закон и одобрените от Министерския съвет със средносрочната бюджетна прогноза фискални цели.

Икономистите на ИПИ посочват, че в случая се отчитат влезли в сила актове на НС и МС, тоест запазва се размерът на основните плащания, спазват се фискалните правила и съответно фискалната стабилност и плащанията са до размера на приходите, които номинално ще се увеличат (ръст на обороти и възнаграждения в икономиката) и без депутатите да предприемат някакви действия. В този смисъл не говорим за бюджет 1/12, а за нормално функциониране на бюджетните сфери в началото на годината, посочват експертите.

Служебният премиер Главчев днес заяви също така, че е спокоен за разходната част на бюджета. "Колкото до приходната - нормално е да се търсят източници как да се спази разходната част, така че да не се изпадне в свръхдефицит и ние сме се ръководили от това да се запасят всички доходи, постигнати през годините, и всички обещания, давани от други, не от нас, да намерим източник за тяхното покриване в приходната част и аз смятам, че такъв е намерен." Изказването си той направи от площадката на ПАВЕЦ "Чаира". 

Законопроектът за държавен бюджет за 2025 г., внесен от служебния кабинет, включва редица мерки както в приходната, така и в разходната част с цел запазване на нивото на дефицита под изискуемия праг, необходим за членство в еврозоната.