ЕК ни поряза за задължението на търговските вериги да продават българско
Брюксел не е доволен, че правителството ограничава свободата на търговците на дребно да избират своя асортимент и да определят подредбата на търговските си площи
Европейската комисия съобщи, че изпраща днес, 14 май, официално уведомително писмо (Letter of formal notice) с молба България да премахне "дискриминационните мерки, налагани на търговците на дребно, които ги задължават да имат по-благоприятно отношение към местните хранителни стоки".
Още по темата
С това писмо ЕК на практика стартира наказателна процедура срещу България (виж по-долу етапите й).
Отскоро търговски вериги с 10 и повече обекта в страната са задължени да предлагат регионална продукция. С Постановление на МС № 70 беше въведено изискване местата за продажба да са с площ - достатъчна за излагане и продажба на съответните хранителни продукти, както и да са обозначени по подходящ начин, от който да е видно, че предлаганите продукти са регионално производство.
Българското законодателство задължава търговците на дребно да излагат по виден начин и да осигуряват специални места за продажба за местните хранителни стоки, като мляко, риба, прясно месо и яйца, мед, плодове и зеленчуци, както и да купуват 90 на сто от млякото и млечните изделия от местните производители. Тези задължения ограничават свободното движение на стоки, залегнало в член 34 от Договора за функционирането на ЕС, тъй като създават по-благоприятни и по-конкурентни условия за предлагане на пазара за местните хранителни стоки и така дискриминира сходните вносни изделия, се казва в съобщението на ЕК.
Законодателството ограничава също свободата на установяване (по чл. 49 от ДФЕС), тъй като ограничава свободата на търговците на дребно да избират своя асортимент, да определят подредбата на търговските си площи и да пригодят веригата на своите доставки.
Такива ограничения могат да бъдат оправдани само със съображения от общ интерес, каквото е общественото здраве, и трябва да бъдат подходящи и необходими за постигането на тази цел.
Поради извънредните обстоятелства, свързани с пандемията от COVID-19 и отслабването на икономиките в ЕС, е абсолютно необходимо да се запазят свободното движение на стоки и свободата на установяване. Неоправданите пречки могат да подкопаят общите усилия за запазване на свободния и ефективен превоз на стоки в ЕС и възможностите за борба с тази безпрецедентна криза, в духа на европейската съпричастност, изтъква ЕК.
България разполага с един месец, за да отговори на опасенията на ЕК. Ако не получи задоволителен отговор, комисията може да реши да изпрати на България мотивирано становище, се пояснява в съобщението.
България, наред с други страни, получава още няколко уведомителни писма.
- за това че не предоставя и не използва услуги по линии за предаване на данни на всички оператори на въздухоплавателни средства, които изпълняват полети във въздушното пространство под тяхна отговорност и имат възможност да осъществяват комуникации по линия за предаване на данни;
- за неправилно прилагане на правилата за информацията за безопасността на движението по пътищата. Достъпът до тези данни е от ключово значение за подобряването на безопасността на европейските пътища и предоставянето на информационни услуги на участниците в пътното движение;
- с настояване да премахне (заедно с Полша) пречките пред достъпа до правосъдие във връзка с плановете за качество на въздуха. Нито една от двете държави не е направила така, че физическите или юридическите лица, пряко засегнати от превишаванията на пределно допустимите стойности на замърсяването на въздуха съгласно Директива 2008/50/ЕО за качеството на атмосферния въздух, да могат да сезират. националните съдилища.
Прекратена процедура
Наред с предупрежденията Европейската комисия съобщи, че е решила да прекрати производствата за установяване на нарушение срещу Италия и България за предоставянето на честоти за наземна цифрова телевизия (DTT). Страните са предприели действия в отговор на опасенията на ЕК, се пояснява в съобщението.
Какви са етапите на наказателната процедура
Най-напред се прави опит да се разреши спора на ранен етап. Ако открие евентуално нарушение на правото на ЕС или за такова ѝ бъде съобщено с жалба, ЕК се опитва бързо да разреши проблема със засегнатата страна членка, като води диалог с нея (нарича го структуриран диалог).
Страните членки могат да предоставят по-нататъшна фактическа или правна информация във връзка с евентуален случай на нарушение на правото на Съюза, като целта е намиране на бързо решение в съответствие с правото на ЕС и избягване на необходимостта от официална процедура за нарушение.
Явно ЕК държи на своето и ако страната членка не е съгласна или "не изпълни задължение да приложи мерки за коригиране на предполагаемото нарушение на правото на ЕС", може да започне официална процедура за нарушение. Тази процедура започва с официално уведомително писмо - с което ЕК иска от правителството на съответната страна да предостави становището си по проблема с неспазването на правото в рамките на 2 месеца.
Следва мотивирано становище. То се изпраща ако няма отговор от страната членка или пък отговорът е незадоволителен. Комисията посочва причините, поради които смята, че страната членка е нарушила правото на ЕС. Правителството разполага с 2 месеца или по-малко, за да изпълни изискванията.
Сезиране на Съда на ЕС. Продължава да няма отговор или полученият все още не задоволява ЕК. Тогава ЕК иска от Съда да започне съдебно производство.
До сезиране на Съда се стига рядко. През последните няколко години повече от 85% от случаите бяха разрешени преди етапа на съдебното производство, отбелязват от ЕК.
Още на този етап ЕК може да поиска от Съда на ЕС да наложи еднократно плащане и/или имуществена санкция. Това може да се случи ако една страна членка не изпълни задължението да оповести мерките за прилагане на дадена директива.
Решение на Съда. След средно 2 години Съдът на ЕС взема решение дали дадена страна членка е нарушила правото на Общността. Правителството на тази страна носи отговорност за привеждането в съответствие на нейните закони или практики и за максимално бързо разрешаване на първоначалния спор.
Като последна стъпка е посочено връщането на случая в Съда на ЕС. Това ще е възможно, ако страната членка продължава да не спазва правото на ЕС. Тогава ЕК изпраща още едно официално уведомително писмо. Ако страната не даде отговор или пък даде, но той не задоволи, ЕК може да върне случая в Съда и да предложи плащане на еднократно платима сума и/или имуществена санкция.