Не трябва да тръгваме на работа с нагласата, че е скучна и мъчителна

Да имаме отворени обятия към света - и за доброто, и за лошото

Снимка: Личен архив

Не трябва да тръгваме на работа с нагласата, че е скучна и мъчителна

Да имаме отворени обятия към света - и за доброто, и за лошото

07:16 | 6 юли 2022 | Автор: Бисер Кунчев 0 1912 Снимка: Личен архив

Имам удоволствието да ви представя поредният участник в платформата на Дир.бг за търсене и предлагане на студентски стажове "Идеалният кандидат".

"Идеалният кандидат" представя...

"Според мен най-важно е да не се тръгва с нагласата, че работата е нещо, което ще е мъчително, скучно и безсмислено", споделя Златара Чакърова, следващият гост на автора на платформата Бисер Кунчев в рубриката "Идеалният кандидат" представя..

Кой е тя?

Казвам се Златара Чакърова. На 20 години, от Бургас. Уча в Американския университет в Благоевград, ще бъда втора година. Уча журналистика, литература и психология.

Откъде научи за платформата на Дир.бг за търсене и предлагане на студентски стажове "Идеалният кандидат"? Какво най-много те впечатли в проекта?

Чиста случайност.

Сподели ни твоето лично виждане - от кой курс един студент трябва да започне активно да търси стаж и защо? Провеждала ли си други стажове досега?

Не знам. Смятам, че това е индивидуален избор, защото зависи от прекалено много неща. Зависи от специалността, от възможностите и желанията на студента, а и от плановете му за бъдещето му или липсата на такива. Някои са много амбициозни, други все още не знаят къде се намират след като завършат. Аз съм някъде по средата. Който когато.

Вижте всички актуални обяви за стаж:
https://www.idealcandidate.bg/stajove

Какви са обичайните проблеми, с които един студент се сблъсква, когато узрее за идеята и вече е активно търсещ възможности за стаж?

Предстои да се разбере.

Как си представящ идеалния стаж? Какво очакваш да се случи във времевите му рамки, което ще ти донесе необходимия опит, с който да се реализираш по-успешно в бъдеще?

За момента мисля, че от голямо значение е свободният график. Това дава възможност да се занимаваш и с други проекти и все пак да се развиваш в дадената сфера. Нямам особени очаквания, защото човек винаги научава нещо ново и се развива стига само да не спира да се движи.

Нека си представим, че ти си на мястото на отдела "Човешки ресурси" на дадена компания. Кои са съществените опорни точки, които би структурирала и предала в обявата, за да стигне до съзнанието на младите таланти, които биха провели стаж в нея?

Възможност за онлайн стаж, проекти с крайни срокове, а не определено работно време. Свобода за креативност, но и адекватна критика. Спокойна и динамична атмосфера, ако тези двете са съвместими.

Колко важни са за теб първите стъпки в кариерата и защо?

Зависи каква е кариерата. Според мен най-важно е да не се тръгва с нагласата, че работата е нещо, което ще е мъчително, скучно и безсмислено. Някои имат късмет да се развиват в сферата, в която искат, други не. Така или иначе ще прекараме огромна част от живота си работейки, по-добре от по-рано да започнем да търсим начин да намерим смисъл в това, което правим. Тогава няма значение чистач ли си, или мултимилионер.

Дават ли университетите необходимото ниво на подготовка, за да възпитат професионалисти? Доколко е намесена практиката, в това което учите?

Мисля, че това е въпрос, на които можем да си отговорим чак след като напуснем университета.

Каква е значимостта на семейството ни, за да бъдем успешни?

За мен е огромна.

Какво е влиянието на приятелите ни върху бъдещите ни идеи за кариерно развитие? Успяваш ли да разграничиш личния живот и забавленията, така че да се съсредоточиш достатъчно върху обучението и придобиването на умения?

Не знам. Често приятелите ни са от сферата, в която искаме да се развиваме. Най-важното е искрено да те покрепят и искрено да те критикуват.

Къде би желала да развиеш кариерата си - България или чужбина?

Днес е България, утре не знам.

Какъв съвет би дала на всички хора на твоята възраст, за да ги мотивираш да обърнат сериозно внимание на старта на професионалния си път?

Да започнат отнякъде, без значение откъде. Дори и да се занимават с нещо, което знаят, че е само временно и не това, което искат да правят. Вратички има навсякъде и ако вървим само в посоката, която си мислим, че ще ни отведе там, където искаме да бъдем, като че ли по-често се оказваме на грешното място. Отворени обятия към света - и за доброто, и за лошото.

ИЗБРАНО