Формулата за успешна кариера на Наталия Тодорова
Все по-важна за мен е темата за финансовата грамотност на децата
Първите стъпки в кариерата, които всеки трябва да извърви са изключително важни. Затова са студентските стажове, които стават все по-актуални и все по-търсени от бизнеса в България. Преди малко повече от година и половина Dir.bg стартира своята платформа "Идеалният кандидат", която улеснява процеса на търсене и предлагане на стажове. Заедно с нейното начало, поставихме старт и на специалната ни рубрика "Формулата за успешна кариера", в която разговаряме с популярни, интересни и успешни личности, които вдъхновено разказват за своя кариерен старт.
"За поколението на нашите родители е проповядвана тезата, че ученето е най-важното и то ти отваря врати. Завършиш ли университет и престижна специалност, имаш място в редиците по онова време на държавни структури и предприятия, сигурна работа и стабилен доход.
Нашето поколение трябваше бързо и донякъде болезнено да разбере, че нещата не стоят така. Който е лежал на студентската скамейка 4-5 години в блажено безвремие, с дипломата се събужда, за да осъзнае, че останалите са няколко обиколки напред и наваксването ще изисква изключителни усилия и талант. Настоящите студенти срещат ново предизвикателство. Вече е нормално в рамките на кариерата си да се налага да се преквалифицираме и сменяме не работодателя, а даже сектора и сферата на дейност. Предизвикателството е и пред работодателите, защото все повече на дневен ред стоят въпросите за гъвкавостта и свободата, за мениджмънта на работното и свободното време. Все по-важен за служителите е имиджът на компанията, ценностите, които тя проповядва и с които те търсят да се асоциират. В такава среда стажът дава много възможности за взаимно опознаване и напасване на очакванията", споделя Наталия Тодорова, следващият гост на Бисер Кунчев в рубриката "Формулата за успешна кариера".
Завършила съм Математическа гимназия в Плевен. Висшето ми образование премина през Журналистика в Софийския университет, Бранд мениджмънт в НБУ и Маркетинг в УНСС. Професоналният ми път стартира с ПР, комуникации и събитиен мениджмънт в публични структури, за да продължи в сферата на инвестициите. Имам над 10 години опит във финансовата и инвестиционната сфера, в които научих много за инвестициите, финансовите рискове и навиците на богатите. Доскоро заемах позицията директор връзки с клиенти и член на Борда на една от най-големите компании за управление на активи у нас - Експат Асет Мениджмънт. А от есента съм част от екипа на Morningside Hill - компания, занимаваща се с дялови инвестиции и рисков капитал. В последните години все по-важна за мен е и темата за финансовата грамотност на децата. Сблъсквайки се ежедневно в работата си с грешките, страховете и липсата на достатъчна информираност при възрастните, си дадох сметка колко важно е да развиваме умения в тази посока при най-малките. Започнах да задълбочавам своите познания по отношение на формирането на финансови навици и поставянето на темата при децата. Автор съм на образователния проект "Финансова грамотност за деца" на издателство Carrot. Водя лекции и обучения за родители за това как да говорим с децата си за пари и лични финанси и споделям мисли по темата в блога The Little Chief.
Разкажете ни за първите стъпки във Вашата кариера. Кога, къде и как се случиха те?
Бях първокурсник във Факултета по журналистика на Софийския университет. Когато не учехме за изпити, с колегите обикаляхме по телевизиите да се молим за стаж. Един ден ми се обади приятелка, която беше PR на тогавашния министър на труда - предложи ми да отида на интервю за позиция в Пресцентъра на министерството. Работата ми започваше в 6-7 сутринта с преглед на печата. Тогава още нямаше агенции, които да събират и систематизират най-важното от медиите, правеха го специалистите по пресцентровете. Всеки ден прелиствах купища вестници, пръстите ми попиваха цялото мастило на новините, а в главата ми се блъскаха политически анализи и икономически прогнози. До 9 трябваше да съм изчела и обобщила всичко за министъра и кабинета. А, след това започваше истинският работен ден - с пресконференции, събития, пътувания и много писане. Колегите ми състуденти се впечатляваха от ангажираността ми, а мен ме беше срам каква смешна заплата получавах, която не стигаше за нищо.
Как си представяхте тогава Вашата кариера 10 години по-късно?
Когато си първи курс ТВ журналистика, винаги си представяш как ще си следващият водещ на вечерните новини или ще имаш собствено предаване. В началото приемах PR-а като временна станция за трупане на опит. Навлизайки все по-дълбоко в дебритe на публичните комуникации си казах - хей, аз мога да създавам новините и дневния ред. Ако тогава някой ми беше казал, че всъщност кариерният ми път ще скочи в още по-далечна посока във финансовата сфера, изобщо нямаше да повярвам.
Успяхте ли да сбъднете мечтите си? Достигнахте или ги надминахте?
Мечтите се променят заедно с нас. Стискат силно ръката ни до следващия стръмен склон, после ни поема друга мечта. В човешката ни природа е винаги да сме мъничко недоволни - това ни държи мотивирани да се развиваме и да искаме още, да растем заедно с мечтите си.
Ако трябва да отговоря конкретно - наскоро се замислих как в последните години животът пак ме завъртя към журналистиката, но вече като хоби. Поддържам два блога, пиша за различни издания. Ето, от тази година и с dir.bg стартирахме рубриката #СемейниФинанси, където представям въпроси, касаещи личните и семейните финанси, както и финансовото образование на децата.
Има ли нещо, което бихте променила тогава, ако можеше да се върнете в тези години?
Бих потърсила възможности за работа и стаж в чужбина. Никога не съм искала да живея извън България, а кариерата от ранна възраст бързо ме увлече с интензивността и разнообразието от теми и проекти и това изобщо не стоеше на дневен ред, дори като идея. Но, докато е още млад и няма семейство, е моментът човек да попътува повече, да тества талантите си на чужда територия, да опознае различни нрави. И да се върне!
Какво е мнението Ви за стажовете? Колко важни са те за един млад човек?
Стажът безспорно е много полезен опит - особено за студентите. От една страна, помага на младия човек да си свери часовника с бизнеса - кои са знанията и уменията, които се търсят, на какво обръщат внимание работодателите. От друга страна, помага за кариернто ориентиране - за да се увери, че е избрал правилната за себе си насока на развитие или да опита различни области, преди да се насочи към специализация.
Стажът е шанс да впечатлиш, когато очакванията към теб са ниски. Комплексни са качествата, които един работодател търси. Със сигурност стажантите се сблъскват с необходимостта да работят в екип и да комуникират успешно и трябва да демонстрират такива умения още на интервюто. Отговорността към задачите и ангажираността към ценностите на компанията също е много важна. Но, усилията на студента да впечатлява не свършват с поканата за стаж - всъщност тъкмо там започват. Един стаж може много лесно да премине в преместване на папки и шляене из социалните мрежи, ако самият кандидат не е инициативен. Съветът ми към младите хора е да подхождат към това време като към изпитателен срок за постоянна работа. Бъдете инициативни, четете, помагайте, създавайте контакти - правете всичко онова, което бихте правили, ако имахте постоянен договор с компанията. При така преминат стаж в голям процент от случаите договорът идва. А, за останалите проценти идват още успешни възможности за трупане на опит и знания в нова среда.
Какви са трудностите, които според вас срещат студентите при избора и откриването на подходящия стаж?
Много често стажовете са неплатени, което ги прави неатрактивни за студентите. Разбирам позицията на работодателите - стажът е по-полезен за стажанта, отколкото за компанията, поне краткосрочно. Но и самите участници трябва да подходят с правилната нагласа към стажа. Няма по-подходящ момент в кариерата ни от тези първи години, в които можем да си позволим да работим за малко или без пари, защото добре платените позиции след това изискват умения и знания, които не се придобиват в университета. Мотивацията или по-скоро липсата й е онова, което често проваля студентите. Трябва да търсиш стаж, защото искаш да научиш още за избраната професия, да станеш по-добър, а не защото университетът или родителите те карат. На стажа трябва да се гледа като на безплатен практически курс, в който от първа ръка можеш да получиш полезна информация и умения. Или като на по-продължително интервю за работа - много от големите корпорации използват именно стажовете като начин да отсеят и привлекат най-добрите кандидати за постоянна позиция. Често срещана грешка е студентите да се осланят единствено на публично достъпната информация. Преглеждат обявите за работа и казват - ето, няма стажове за мен. А много компании нямат официално обявени стажантски програми, но с радост биха приели в екипа си млад и ентусиазиран специалист. Затова съветът ми към студентите е и в тази насока да бъдат инициативни - вместо да гледат какво пазарът предлага, да помислят къде биха искали реализация и директно да търсят контакт с тези фирми и екипи. Нетуъркингът също не бива да се подценява. У нас доскоро с неприязън го наричахме "връзкарство". Е, връзкарството работи навсякъде по света и съвсем не е нещо негативно. Да съумееш да направиш контакт с правилните хора, да ги впечатлиш, така че с радост да те пепоръчат, да знаеш как да влезеш в професионалните среди на твоя бранш - това са толкова ценни умения както за един млад професионалист, така и за утвърдените имена. Мрежата от контакти в днешно време е много ценен актив.
Българското висше образование, като че ли все още няма достатъчно тясна връзка с бизнеса. Но виждам много инициативи в правилната посока. Като успешен модел в България мога да посоча ВУЗФ, където се създават кадри, които бизнесът веднага "лапва". Отделен е въпросът, че в България има повече университети от необходимото. Бих посъветвала самите студенти да гледат по-практично на своето образование - това са 4 години от живота им, не бива да ги пропиляват самоцелно, а да се насочат към знания и опит, които ще са им полезни. Наличието на тапия по специалност, която не ни интересува, само за да се похвали с "висше", е изгубено време. А документ от университет с репутация на закупени дипломи за един добър работодател просто няма стойност. Въпросът за образованието е много по-динамичен днес и не работи правилото "един университет, една специалност". Полезно за кариерното ни развитие е да насочим усилия към допълнителни курсове, стажове, дистанционни обучения и пр., които фокусирано да развият у нас уменията, от които нашият идеален работодател би имал нужда.
Каква е рецептата за кариерен успех на Наталия Тодорова?
Когато ме покани за тази рубрика, си казах - леле, това е доста претенциозно. Дали кариерата ми е успешна? Още не знам. Не мисля и, че има универсални формули и рецепти, алхимията не съществува, а аз определено не се чувствам в ролята на алхимика. Ако кажем, че образованието е важно, със сигурност ще сме прави, но историята на смели предприемачи, едва завършили гимназия и основали компании-еднорози, веднага ще ни обори... Стажовете и последователното катерене по корпоративната стълбица са класическия модел за успех, но романтичните разкази за това как едни от най-влиятелните хора в света като млади са били отхвърляни от работодатели и инвеститори, разбиват тази теория. Общото в биографиите на световноизвестните лидери е, че те са успешни, защото обичат това, което вършат. Дори не го наричат работа. За тях то е призвание, страст. С каквото и да се захванем, каквито и да са разбиранията ни за "стълбицата на успеха", трябва да влагаме душата си. И да се заредим с много търпение и дисциплина, защото успехът идва с постоянство. Е, винаги е полезна и доза късмет.
Ако трябва да дефинирате Вашата кариера до момента с 3 думи, кои ще са те?
Опитвам се да си повтарям тези три думи: Винаги се развивай!
Съпругът ми е моят най-доверен съветник, който никога не пести нито критики, нито похвали. Любимият ми съвет от него е: "Скачай!" Каже ли ми: "Давай, скачай, не се колебай!" - знам, че нещата просто ще се получат. Винаги е важно някой да те мотивира, да валидира мечтите ти - дори когато те се сгромолясат накрая.
За поколението на нашите родители е проповядвана тезата, че ученето е най-важното и то ти отваря врати. Завършиш ли университет и престижна специалност, имаш място в редиците по онова време на държавни структури и предприятия, сигурна работа и стабилен доход.
Нашето поколение трябваше бързо и донякъде болезнено да разбере, че нещата не стоят така. Който е лежал на студентската скамейка 4-5 години в блажено безвремие, с дипломата се събужда, за да осъзнае, че останалите са няколко обиколки напред и наваксването ще изисква изключителни усилия и талант. Настоящите студенти срещат ново предизвикателство. Вече е нормално в рамките на кариерата си да се налага да се преквалифицираме и сменяме не работодателя, а даже сектора и сферата на дейност. Предизвикателството е и пред работодателите, защото все повече на дневен ред стоят въпросите за гъвкавостта и свободата, за мениджмънта на работното и свободното време. Все по-важен за служителите е имиджът на компанията, ценностите, които тя проповядва и с които те търсят да се асоциират. В такава среда стажът дава много възможности за взаимно опознаване и напасване на очакванията.
Тук бих споделила едно ценно издание за всички ученици и студенти, които отрано търсят правилните стъпки за своето кариерно развитие. Книгата "Кариера или не" на Николай Василев, на която съм редактор, дава много полезни съвети по отношение на стажовете и как да подходим към тях.
Коя е добрата новина, която искате да прочетете един ден и се е случила с Вас и близките Ви хора?
Новината, че в българското училище вече има предмет "Финансова грамотност" - и то от началните класове. Темата за финансовото ограмотяване на децата съм възприела като моя лична кауза и се надявам все повече хора да осъзнават нейното значение в живота на зрелия човек. За това как правилното отношение към личните финанси от детството определя финансовата ни свобода като възрастни. Защото независимо дали децата ни ще изберат да се развиват в областта на медицината, спорта, изкуството, хуманитарните или точните науки, фундаменталното знание за парите и инвестициите ще им бъде необходимо навсякъде. Съвременният свят изисква от нас и от следващото поколение нови умения и знания и образованието трябва да се напасне към тези потребности. Този важен въпрос ме интригува непрестанно и ме кара да уча и споделям знанията си. А, като човек на словото се старая да ги предавам по увлекателен, разбираем и интригуващ начин.
НАЙ
Колко внасят и получават държавите от бюджета на ЕС?
ЕК: Разследването на споразуменията с "Боташ" е приключило, няма нарушения
Със заплати от 10 000 лв. магистратите настигат най-високопроизводителните и иновативни сектори
Франция присъедини ядрен реактор към електропреносната си мрежа за пръв път от 25 г.
Колко внасят и получават държавите от бюджета на ЕС?
ЕК: Разследването на споразуменията с "Боташ" е приключило, няма нарушения
Франция присъедини ядрен реактор към електропреносната си мрежа за пръв път от 25 г.
Със заплати от 10 000 лв. магистратите настигат най-високопроизводителните и иновативни сектори