17-11-2017 20-11-2018

Начална дата Крайна дата

Формулата за успешна кариера на Наталия Тодорова

Все по-важна за мен е темата за финансовата грамотност на децата

Снимка: Иван Вандов

Формулата за успешна кариера на Наталия Тодорова

Все по-важна за мен е темата за финансовата грамотност на децата

07:12 | 16 декември 2022 | Автор : Бисер Кунчев 0 2894 Снимка: Иван Вандов

Първите стъпки в кариерата, които всеки трябва да извърви са изключително важни. Затова са студентските стажове, които стават все по-актуални и все по-търсени от бизнеса в България. Преди малко повече от година и половина Dir.bg стартира своята платформа "Идеалният кандидат", която улеснява процеса на търсене и предлагане на стажове. Заедно с нейното начало, поставихме старт и на специалната ни рубрика "Формулата за успешна кариера", в която разговаряме с популярни, интересни и успешни личности, които вдъхновено разказват за своя кариерен старт.

Формулата за успешна кариера

"За поколението на нашите родители е проповядвана тезата, че ученето е най-важното и то ти отваря врати. Завършиш ли университет и престижна специалност, имаш място в редиците по онова време на държавни структури и предприятия, сигурна работа и стабилен доход.

Нашето поколение трябваше бързо и донякъде болезнено да разбере, че нещата не стоят така. Който е лежал на студентската скамейка 4-5 години в блажено безвремие, с дипломата се събужда, за да осъзнае, че останалите са няколко обиколки напред и наваксването ще изисква изключителни усилия и талант. Настоящите студенти срещат ново предизвикателство. Вече е нормално в рамките на кариерата си да се налага да се преквалифицираме и сменяме не работодателя, а даже сектора и сферата на дейност. Предизвикателството е и пред работодателите, защото все повече на дневен ред стоят въпросите за гъвкавостта и свободата, за мениджмънта на работното и свободното време. Все по-важен за служителите е имиджът на компанията, ценностите, които тя проповядва и с които те търсят да се асоциират. В такава среда стажът дава много възможности за взаимно опознаване и напасване на очакванията", споделя Наталия Тодорова, следващият гост на Бисер Кунчев в рубриката "Формулата за успешна кариера".

Завършила съм Математическа гимназия в Плевен. Висшето ми образование премина през Журналистика в Софийския университет, Бранд мениджмънт в НБУ и Маркетинг в УНСС. Професоналният ми път стартира с ПР, комуникации и събитиен мениджмънт в публични структури, за да продължи в сферата на инвестициите. Имам над 10 години опит във финансовата и инвестиционната сфера, в които научих много за инвестициите, финансовите рискове и навиците на богатите. Доскоро заемах позицията директор връзки с клиенти и член на Борда на една от най-големите компании за управление на активи у нас - Експат Асет Мениджмънт. А от есента съм част от екипа на Morningside Hill - компания, занимаваща се с дялови инвестиции и рисков капитал. В последните години все по-важна за мен е и темата за финансовата грамотност на децата. Сблъсквайки се ежедневно в работата си с грешките, страховете и липсата на достатъчна информираност при възрастните, си дадох сметка колко важно е да развиваме умения в тази посока при най-малките. Започнах да задълбочавам своите познания по отношение на формирането на финансови навици и поставянето на темата при децата. Автор съм на образователния проект "Финансова грамотност за деца" на издателство Carrot. Водя лекции и обучения за родители за това как да говорим с децата си за пари и лични финанси и споделям мисли по темата в блога The Little Chief.

Разкажете ни за първите стъпки във Вашата кариера. Кога, къде и как се случиха те?

Бях първокурсник във Факултета по журналистика на Софийския университет. Когато не учехме за изпити, с колегите обикаляхме по телевизиите да се молим за стаж. Един ден ми се обади приятелка, която беше PR на тогавашния министър на труда - предложи ми да отида на интервю за позиция в Пресцентъра на министерството. Работата ми започваше в 6-7 сутринта с преглед на печата. Тогава още нямаше агенции, които да събират и систематизират най-важното от медиите, правеха го специалистите по пресцентровете. Всеки ден прелиствах купища вестници, пръстите ми попиваха цялото мастило на новините, а в главата ми се блъскаха политически анализи и икономически прогнози. До 9 трябваше да съм изчела и обобщила всичко за министъра и кабинета. А, след това започваше истинският работен ден - с пресконференции, събития, пътувания и много писане. Колегите ми състуденти се впечатляваха от ангажираността ми, а мен ме беше срам каква смешна заплата получавах, която не стигаше за нищо.

Как си представяхте тогава Вашата кариера 10 години по-късно?

Когато си първи курс ТВ журналистика, винаги си представяш как ще си следващият водещ на вечерните новини или ще имаш собствено предаване. В началото приемах PR-а като временна станция за трупане на опит. Навлизайки все по-дълбоко в дебритe на публичните комуникации си казах - хей, аз мога да създавам новините и дневния ред. Ако тогава някой ми беше казал, че всъщност кариерният ми път ще скочи в още по-далечна посока във финансовата сфера, изобщо нямаше да повярвам.

Успяхте ли да сбъднете мечтите си? Достигнахте или ги надминахте?

Мечтите се променят заедно с нас. Стискат силно ръката ни до следващия стръмен склон, после ни поема друга мечта. В човешката ни природа е винаги да сме мъничко недоволни - това ни държи мотивирани да се развиваме и да искаме още, да растем заедно с мечтите си.

Вижте всички актуални обяви за стаж:
https://www.idealcandidate.bg/stajove

Ако трябва да отговоря конкретно - наскоро се замислих как в последните години животът пак ме завъртя към журналистиката, но вече като хоби. Поддържам два блога, пиша за различни издания. Ето, от тази година и с dir.bg стартирахме рубриката #СемейниФинанси, където представям въпроси, касаещи личните и семейните финанси, както и финансовото образование на децата.

Има ли нещо, което бихте променила тогава, ако можеше да се върнете в тези години?

Бих потърсила възможности за работа и стаж в чужбина. Никога не съм искала да живея извън България, а кариерата от ранна възраст бързо ме увлече с интензивността и разнообразието от теми и проекти и това изобщо не стоеше на дневен ред, дори като идея. Но, докато е още млад и няма семейство, е моментът човек да попътува повече, да тества талантите си на чужда територия, да опознае различни нрави. И да се върне!

Какво е мнението Ви за стажовете? Колко важни са те за един млад човек?

Стажът безспорно е много полезен опит - особено за студентите. От една страна, помага на младия човек да си свери часовника с бизнеса - кои са знанията и уменията, които се търсят, на какво обръщат внимание работодателите. От друга страна, помага за кариернто ориентиране - за да се увери, че е избрал правилната за себе си насока на развитие или да опита различни области, преди да се насочи към специализация.

Преди малко повече от година Dir.bg стартира своя платформа за студентски стажове, която нарече "Идеалният кандидат". Според Вас какви качества трябва да притежава идеалният кандидат в студентските години, за да впечатли компаниите и да го поканят на стаж?

Стажът е шанс да впечатлиш, когато очакванията към теб са ниски. Комплексни са качествата, които един работодател търси. Със сигурност стажантите се сблъскват с необходимостта да работят в екип и да комуникират успешно и трябва да демонстрират такива умения още на интервюто. Отговорността към задачите и ангажираността към ценностите на компанията също е много важна. Но, усилията на студента да впечатлява не свършват с поканата за стаж - всъщност тъкмо там започват. Един стаж може много лесно да премине в преместване на папки и шляене из социалните мрежи, ако самият кандидат не е инициативен. Съветът ми към младите хора е да подхождат към това време като към изпитателен срок за постоянна работа. Бъдете инициативни, четете, помагайте, създавайте контакти - правете всичко онова, което бихте правили, ако имахте постоянен договор с компанията. При така преминат стаж в голям процент от случаите договорът идва. А, за останалите проценти идват още успешни възможности за трупане на опит и знания в нова среда.

Какви са трудностите, които според вас срещат студентите при избора и откриването на подходящия стаж?

Много често стажовете са неплатени, което ги прави неатрактивни за студентите. Разбирам позицията на работодателите - стажът е по-полезен за стажанта, отколкото за компанията, поне краткосрочно. Но и самите участници трябва да подходят с правилната нагласа към стажа. Няма по-подходящ момент в кариерата ни от тези първи години, в които можем да си позволим да работим за малко или без пари, защото добре платените позиции след това изискват умения и знания, които не се придобиват в университета. Мотивацията или по-скоро липсата й е онова, което често проваля студентите. Трябва да търсиш стаж, защото искаш да научиш още за избраната професия, да станеш по-добър, а не защото университетът или родителите те карат. На стажа трябва да се гледа като на безплатен практически курс, в който от първа ръка можеш да получиш полезна информация и умения. Или като на по-продължително интервю за работа - много от големите корпорации използват именно стажовете като начин да отсеят и привлекат най-добрите кандидати за постоянна позиция. Често срещана грешка е студентите да се осланят единствено на публично достъпната информация. Преглеждат обявите за работа и казват - ето, няма стажове за мен. А много компании нямат официално обявени стажантски програми, но с радост биха приели в екипа си млад и ентусиазиран специалист. Затова съветът ми към студентите е и в тази насока да бъдат инициативни - вместо да гледат какво пазарът предлага, да помислят къде биха искали реализация и директно да търсят контакт с тези фирми и екипи. Нетуъркингът също не бива да се подценява. У нас доскоро с неприязън го наричахме "връзкарство". Е, връзкарството работи навсякъде по света и съвсем не е нещо негативно. Да съумееш да направиш контакт с правилните хора, да ги впечатлиш, така че с радост да те пепоръчат, да знаеш как да влезеш в професионалните среди на твоя бранш - това са толкова ценни умения както за един млад професионалист, така и за утвърдените имена. Мрежата от контакти в днешно време е много ценен актив.

Достатъчно ли е нивото на подготовка, което дават университетите в България? Какви са акцентите, с които бихте подкрепили или не българската образователна система?

Българското висше образование, като че ли все още няма достатъчно тясна връзка с бизнеса. Но виждам много инициативи в правилната посока. Като успешен модел в България мога да посоча ВУЗФ, където се създават кадри, които бизнесът веднага "лапва". Отделен е въпросът, че в България има повече университети от необходимото. Бих посъветвала самите студенти да гледат по-практично на своето образование - това са 4 години от живота им, не бива да ги пропиляват самоцелно, а да се насочат към знания и опит, които ще са им полезни. Наличието на тапия по специалност, която не ни интересува, само за да се похвали с "висше", е изгубено време. А документ от университет с репутация на закупени дипломи за един добър работодател просто няма стойност. Въпросът за образованието е много по-динамичен днес и не работи правилото "един университет, една специалност". Полезно за кариерното ни развитие е да насочим усилия към допълнителни курсове, стажове, дистанционни обучения и пр., които фокусирано да развият у нас уменията, от които нашият идеален работодател би имал нужда.

Каква е рецептата за кариерен успех на Наталия Тодорова?

Когато ме покани за тази рубрика, си казах - леле, това е доста претенциозно. Дали кариерата ми е успешна? Още не знам. Не мисля и, че има универсални формули и рецепти, алхимията не съществува, а аз определено не се чувствам в ролята на алхимика. Ако кажем, че образованието е важно, със сигурност ще сме прави, но историята на смели предприемачи, едва завършили гимназия и основали компании-еднорози, веднага ще ни обори... Стажовете и последователното катерене по корпоративната стълбица са класическия модел за успех, но романтичните разкази за това как едни от най-влиятелните хора в света като млади са били отхвърляни от работодатели и инвеститори, разбиват тази теория. Общото в биографиите на световноизвестните лидери е, че те са успешни, защото обичат това, което вършат. Дори не го наричат работа. За тях то е призвание, страст. С каквото и да се захванем, каквито и да са разбиранията ни за "стълбицата на успеха", трябва да влагаме душата си. И да се заредим с много търпение и дисциплина, защото успехът идва с постоянство. Е, винаги е полезна и доза късмет.

Ако трябва да дефинирате Вашата кариера до момента с 3 думи, кои ще са те?

Опитвам се да си повтарям тези три думи: Винаги се развивай!

Случващото се и реализацията Ви към момента са повод за лична и на близките Ви гордост. Какви съвети получавате именно от тях?

Съпругът ми е моят най-доверен съветник, който никога не пести нито критики, нито похвали. Любимият ми съвет от него е: "Скачай!" Каже ли ми: "Давай, скачай, не се колебай!" - знам, че нещата просто ще се получат. Винаги е важно някой да те мотивира, да валидира мечтите ти - дори когато те се сгромолясат накрая.

А какви са Вашите съвети към младите хора в страната? Ако зависеше от Вас, как бихте ги мотивирали да проведат стаж и да се развиват кариерно?

За поколението на нашите родители е проповядвана тезата, че ученето е най-важното и то ти отваря врати. Завършиш ли университет и престижна специалност, имаш място в редиците по онова време на държавни структури и предприятия, сигурна работа и стабилен доход.

Тук бих споделила едно ценно издание за всички ученици и студенти, които отрано търсят правилните стъпки за своето кариерно развитие. Книгата "Кариера или не" на Николай Василев, на която съм редактор, дава много полезни съвети по отношение на стажовете и как да подходим към тях.

Коя е добрата новина, която искате да прочетете един ден и се е случила с Вас и близките Ви хора?

Новината, че в българското училище вече има предмет "Финансова грамотност" - и то от началните класове. Темата за финансовото ограмотяване на децата съм възприела като моя лична кауза и се надявам все повече хора да осъзнават нейното значение в живота на зрелия човек. За това как правилното отношение към личните финанси от детството определя финансовата ни свобода като възрастни. Защото независимо дали децата ни ще изберат да се развиват в областта на медицината, спорта, изкуството, хуманитарните или точните науки, фундаменталното знание за парите и инвестициите ще им бъде необходимо навсякъде. Съвременният свят изисква от нас и от следващото поколение нови умения и знания и образованието трябва да се напасне към тези потребности. Този важен въпрос ме интригува непрестанно и ме кара да уча и споделям знанията си. А, като човек на словото се старая да ги предавам по увлекателен, разбираем и интригуващ начин.

ИЗБРАНО