"Всеки може да вдъхнови промяна, като мечтае силно, върви уверено нагоре, вдъхновява останалите", споделя Мария Грашнова, която е и следващият гост на Бисер Кунчев в рубриката "HR Guest".

Коя е тя?

Мария Грашнова е главен изпълнителен директор на комуникационната група dentsu за Югоизточна Европа. Нейната успешна кариера в компанията започва през 2012 г., когато се присъединява официално към групата като управляващ директор на Карат България, а през 2015 г. заема поста на главен изпълнителен директор на dentsu България и поема отговорност за развитието на афилиейт пазарите на групата за Балканите. Пет години по-късно тя поема допълнителна отговорност като главен изпълнителен директор на dentsu Хърватия, а през 2021 г. - и на dentsu Румъния. Днес Мария Грашнова е отговорна за работата и развитието на общо 10 пазара в Югоизточна Европа - България, Румъния, Хърватия, Словения, Сърбия, Черна гора, Македония, Албания, Босна и Херцеговина и Косово.

Има ли неудобни и задължителни въпроси по време на интервю и каква продължителност е критерии за проявен интерес към кандидата?

Всяко интервю малко или много прилича на "сляпа среща" - подготвяш се внимателно, изчисляваш всеки детайл, който може да ти попречи да направиш добро впечатление, в главата си имаш сценарий какво искаш да кажеш и какво искаш да разбереш. Но когато срещата е факт, химията е тази, която реално започва да води диалога. Ако това, което чуваш ти е интересно, последващите въпроси изникват сами, ако не е - се опитваш да отведеш диалога в интересна посока, ако и това не стане - си стискате ръцете и срещата видимо приключва и за двете страни още преди да сте стигнали до основното ястие. В този смисъл неудобни и задължителни въпроси няма - има чути отговори и осъзнати избори. Колкото до продължителността на интервютата - в зависимост от позицията и броя на хората поканени да се присъединят, времетраенето може да е и половин и един час, но критерият, че кандидатът споделя същата визия и ценности, става ясен в момента, в който видиш че времето изтича, а искаш разговора да продължи.

Кои са най-ценните съвети, които бихте дали на човек, който отива на интервю? Възможен ли е според вас подход, в който изпращате онлайн съветите си към кандидатите предварително за най-важното и през време на самото интервю да видите как се е подготвил наистина?

В общия случай и кандидатът, и работодателят имат едни и същи интереси и ако се замислите - те са много прости: опознай човека отсреща, улесни го в решението му, засвидетелствай му внимание, накарай го да се почувства ценен, покажи визия извън финансовата рамка. Това са най-ценните съвети, които бих дала. И на двете страни. Защото основните неща, които иска работодателят почти винаги се препокриват с това, което искат и кандидатите. А в крайна сметка - това което искат всички хора в едни нормални взаимоотношения е доверие, внимание, респект.

Колко важно е първото впечатление, когато видите един кандидат, още преди да сте задали въпроси и какви кандидати предпочитате: по-настъпателни или по-спокойни в подхода? Как отчитате фактора моментно Ваше и на кандидата настроение и как това се отразява в процеса на водене на интервю и изводите от него?

Първото впечатление неминуемо носи най-силен ефект. И за двете страни. Работодателят в случая обаче носи по-голямата отговорност - защото кандидатът за работа не е задължен, но ние сме длъжни да пристъпваме към всеки с необременено съзнание и да избягваме дори т. нар. "несъзнателни пристрастия". Така че, за мен лично първото впечатление е най-силно като ефект. Но начинът, по-който реагираме на него в процеса на разговор е по-важният фактор и е това, който ни определя като приобщаващ и успешен работодател. В този смисъл всеки от нас е подвластен на моментни състояния, но като лице на компанията, която представлявам, трябва да бъда съпричастна към всеки от кандидатите, без аз самата да допусна те да ми повлияят. Това е отговорност, не право.

Вижте всички актуални обяви за стаж:
https://www.idealcandidate.bg/stajove

Кое е надделявало досега в опита Ви при избор на кандидат - възнаграждението или желанието за развитие в компанията? Бихте ли назначили кандидат, ако не отговаря на много от условията ви, но виждате сериозен потенциал да навакса и развие липсващото?

Възнаграждението може да надделее при избора на компания от страна на кандидата, но една компания, която търси правилния си кандидат трябва да е уверена в едно - дали има нужните умения и дали този кандидат се вписва в културата на компанията. Именно културата и начина, по който се грижим за своя екип са градивните елементи, които биха позволили на един човек да се развие в дадена среда, да говори откровено за развитието си, да пожелае да остане в тежък момент - или най-просто казано - да приеме компанията като своя.

Как изглежда идеалният кандидат за работа във вашите очи и разбирания? Кои са трите най-ценни качества, които биха ви впечатлили? В какви корпоративни ценности възпитавате служителите си?

Агенцията ни носи в сърцето си източната философия и съзнанието, че "ние" е по-важно от "аз", а разбирането на хората - по-важно от технологиите. Това е основата на осемте пътя, които определят ценностите, на които се гради нашата философия. Вярваме, че всеки може да бъде лидер, всеки може да води и да влияе върху крайния резултат. Вярваме, че всеки може да вдъхнови промяна, като мечтае силно, върви уверено нагоре, вдъхновява останалите. Вярваме, че екипната работа без граници превръща нещата в реалност с крайната цел да бъдем мотор за смислен прогрес за всеки член на обществото, в което работим. Личната ми професионална мисия е всеки от нас да изживява тези ценности - не само като ги предоставя на клиентите, на партньорите или на обществото, но и като сам се възползва от техния ефект върху себе си. Най-силният начин да почувстваш колко много даваш на другите е, като получиш същото отношение и обратна връзка. Затова ако трябва да опиша идеалните хора, които лесно биха се вписали в екипа на агенцията - то те са съпричастни, любопитни и отборни играчи - основата върху която се градят взаимоотношенията с нашата култура и мироглед.

Какви са впечатленията Ви от стажантските програми във вашата компания? Успявате ли да откриете достатъчно таланти, които да направят първите си кариерни крачки в нея? Какво мислите за новата вълна младежи, които идват от университетите?

Един на всеки двама стажанти, които започват своя кариерен път в агенцията остава. Към днешна дата мога смело да твърдя, че 80% от тях все още работят при нас и се развиват в компанията, в региона и на ниво Европа. Вярвам, че именно възможността, която dentsu дава за включване в международни екипи от експерти и трупането на опит, и то на съвсем ранен етап от кариерното развитие е нещото, което наистина амбицира младите хора и прави стажът им смислен.

Разкажете ни с няколко думи най-важните акценти от Вашите първи стъпки в кариерата. Ако се върнете назад във времето бихте ли променили нещо? Кой е най-важният момент, който предопределя Вашата кариера?

Започнах да се занимавам с медии и маркетинг съвсем млада и това продължава да е голямата ми професионална любов. Компанията, която създадох стана част голямата мрежа на японската комуникационна група dentsu. Днес аз отговарям освен за България - и за Румъния, Хърватия и още 7 държави на целия Балкански полуостров. Създаваме екипи без граници и маркетингови решения, които клиентите ни могат да използват независимо от местоположението на техния бизнес в целия регион. Философията на целия ни бизнес се крепи върху хората и желанието им за принадлежност към този екип и към този бизнес. Всеки ден работя за това те да се чувстват щастливи, с това което правят и да виждат своето бъдеще с нас за дълги години напред.

По време на цялото това пътуване, разбира се, съм правила грешки - и малки и големи, но именно заради тях в никакъв случай не бих променила нещо, дори решенията, за които съжалявам през годините. Всяко едно от тях е било изпитание на устойчивостта ни като екип и трупане на безценен опит. Фактът че сме заедно и до днес говори много за нашата устойчивост.

Промениха ли се критериите ви за оценка на работата на настоящи и бъдещи служители в условията на Ковид? Какви политики водите за стиковане на колектива и позитивна работна атмосфера?

Компанията се трансформира на много нива, но това започна много преди COVID да наложи нуждата от подобни промени. Ние вече бяхме готови. Бяхме обединили компетенциите на всичките си брандове, за да може да предоставяме стратегически издържан продукт на своите клиенти, който ще работи не само за ефективност в медиите, но и съобразен с ефективността на творческата идея и новите платформи, които навлизат в употреба. Същото важеше и за екипите ни. Пандемията ни завари оптимизирани, ефективни и сплотени, с ясни правила и структура на работа. В този смисъл тя не промени критериите ни за оценка на работата, промени единствено начините на комуникация между нас. Единствената оценка за работата ни е била и винаги ще си остане - удовлетвореността на клиентите ни. Екипният дух и сплотеност ни помогна изключително много по време на кризисния период, защото в една несигурна среда ние успяхме да се докажем и да дадем на своите клиенти и партньори стабилността, която очакваха да намерят в наше лице. Колкото до позитивната работна атмосфера - нея я пазим с дневна доза хумор още от зори с всяко сутрешно кафе, на което по традиция се събираме - на живо или онлайн и със свободата, която даваме на всеки и овластяваме екипа си да взима решения, да прави грешки и да се учи от тях. Това носи невероятно усещане за широко отворени гърди и свеж въздух, който вярвам, че всеки от екипа оценява.

Кой работен модел предпочита вашата компания - работа в офис, в домашни условия или в зависимост от ангажиментите на всеки един? Очаквате ли след 2-3 години стандартното работно място да изглежда по различен начин?

Работата ни, какво вече споменах, е такава, че финалният резултат е този, който измерва ефективността, а пътят по-който е постигнат е отговорност на всеки един от нас - поотделно и като екип. Отново искам да подчертая, че свободата за нас е много важен елемент от цялата ни култура и това важи и за работния модел, който упражняваме. Офисът ни е оптимизиран откъм пространство и разполагаме с работни места и кътове за екипна работа - всеки от нас има свободата да прекарва от няколко дни, до цяла работна седмица в офиса. Може и да дойде само за среща или да използва пространството за да организира своя екип и задачи. Работата от вкъщи остава неотменна придобивка, тя е балансът който хората търсят между личния и професионалния живот. Вярвам, че когато човек разполага със свободата на избора - винаги успява да намери най-добрия баланс за себе си. В този смисъл - стандартното работно място вече е доста относително понятие и трудно може да влезе в определението "стандартно". Дори компании, чийто бизнес модел изисква 100% присъствие на място, създават допълнителни условия и договорят допълнителни придобивки, които да помогнат на служителите им да балансират между личния и професионалния живот. Промяната вече е на лице и е неизбежна. Начинът, по който се адаптираме към нея реално предопределя нашия успех. Той вече не е неизбежен, а въпрос на избор.