„Залитане, а не давене“: Русия издържа на натиска на санкциите - засега
Москва се опитва да се приспособи в лицето на порой от международни санкции, наложени от Запада в отговор на войната в Украйна
Икономиката на Русия се сви през второто тримесечие - първите пълни три месеца от нахлуването й в Украйна - и икономистите са разделени по въпроса дали може да продължи да устоява на натиска на международните санкции в дългосрочен план.
Още по темата
Така започва статията на Елиът Смит в CNBC, която поместваме с незначителни промени.
Руската икономика се сви с 4% на годишна база през второто тримесечие, въпреки че анализаторите очакваха малко по-голям спад от 5%. Централната банка на Русия прогнозира задълбочаване на спада през следващите тримесечия, достигайки най-ниската си точка през първата половина на 2023 г.
в същото време Москва се опитва да прекалибрира икономиката си изправена пред порой от санкции, наложени от Запада, които нарушиха търговските вериги и почти изгониха Русия от глобалната финансова система.
Лиъм Пийч, старши икономист за нововъзникващи пазари в Capital Economics, отбеляза, че има признаци на стабилизиране в много сектори през последните месец-два, но прогнозира, че икономиката ще стагнира след второто тримесечие на 2023 г.
Непосредственото въздействие на санкциите беше смекчено от бързите действия на Банката на Русия, която въведе мерки за контрол на капиталите и рязко повиши лихвените проценти. Вътрешните пазари се стабилизираха, дори рублата се превърна в една от най-добре представящите се валути в света тази година.
Впоследствие бяха приложени мерки за фискално стимулиране, а лихвените проценти бяха значително намалени, притъпявайки краткосрочното въздействие на санкциите. В края на миналия месец централната банка шокира с намаление със 150 базисни пункта на основния лихвен процент на Русия, като го сви до 8% и отбеляза петото поредно намаление, откакто го изстреля нагоре с 9,5% до 20% в края на февруари.
Изглежда също така, че устойчивостта на руския енергиен сектор е смекчила въздействието на западните санкции, добави Пийч.
Междувременно санкциите засегнаха силно някои области на икономиката, като преработвателната продукция спадна с 4% на тримесечна база, а производството в секторите, зависими от вноса, се сви с повече от 10%. Потребителското търсене също рязко отслабна; продажбите на дребно се понижиха с 11% на тримесечна база след бруталния инфлационен шок през март, докато доверието на потребителите се срина и паричните условия се затегнаха.
Третото тримесечие вероятно също ще бъде слабо, макар и с по-малък спад, отколкото през второто тримесечие. Смекчиха се спадовете в продажбите на дребно и в производството, инфлацията намаля и условията за парична размяна бяха разхлабени, коментира Пийч.
"Въпреки това, икономиката все още е изправена пред сериозни затруднения, включително ограничен достъп до западни технологии и задаваща се забрана за застраховане на транспорта на руски петрол, което според нас ще доведе до спад на добива с 10% през следващата година."
Залитане, а не давене
На 24 август ще се навършат шест месеца, откакто Западът наложи първия пакет санкции на Русия в отговор на нейното нахлуване в Украйна на 24 февруари. Сега действат над 11 000 международни санкции срещу страната.
Много икономисти залагат на дългосрочните структурни заплахи за руската икономика - на които правителството и централната банка се опитват да противодействат - но по-непосредственият срив, прогнозиран от някои, не се осъществи.
"Въпреки натиска на санкциите и прогнозите на много наблюдатели, икономиката на Русия не се е сринала и, въпреки че е изправена пред свиване от 5-6% тази година, няма опасност от колапс или да изпадне в някаква форма на икономическа или финансова криза", каза Крис Уифър, главен изпълнителен директор на базираната в Москва Macro-Advisory.
"Русия обаче е изправена пред 5-7 тримесечия на нисък едноцифрен спад и дълъг списък от предизвикателства, които, ако не бъдат адресирани ефективно, ще поддържат растежа близо до стагнация в продължение на много години."
Уифър изрази предположение, че руската икономика "залита, а не се дави".
Macro-Advisory изчислява, че руската държава произвежда повече от 60% от БВП, докато малките и средните предприятия - по-малко от 25%. Този дисбаланс ограничава растежа в нормални времена, но също така изолира икономиката по време на криза.
"Правителството, компаниите и отделните граждани са свикнали с икономически кризи (това е петата от 1991 г. насам), а структурите за подкрепа на работодателите и в социалните сфери са добре развити", каза Уифър.
Междувременно бизнес доверието, след рязък спад през март и април, се върна към дългосрочните средни стойности както за производството, така и за услугите.
Уифър също така изрази несъгласие с неотдавнашните оценки, че икономиката е на дълъг път към "забравата", твърдейки, че масовото изтегляне на западни компании от Русия няма да бъде толкова пагубно, колкото се предполага.
"Повечето от тези, които напускат, са или малки компании (като в областта на търговията на дребно), или са продали бизнеса на местни купувачи. От топ 50 чуждестранно контролирани компании само три са затворили напълно", каза той.
"Други трима са продали бизнеса на местни купувачи, други 10 са заявили, че планират да го направят. Останалите остават. Ние изчисляваме удара от оттеглянето върху БВП на по-малко от 1%, тъй като оперативните активи ще останат в страната."
Този извод е в рязък контраст с "катастрофалния" удар, прогнозиран от проучване на Университета в Йейл, публикувано миналия месец. Авторите на изследването твърдят, че санкциите и изтеглянето на повече от 1000 глобални компании "осакатяват" руската икономика.
Уифър констатира, че "има голяма доза скептицизъм към т.нар. устойчивост и способност на Русия, дори желание, да инвестира в локализация, особено като се има предвид колко малко е направено в области като технологии, инженерство и специализирани услуги през последните двадесет години".
"Но както показаха предишни кризи, Русия обикновено се занимава с подобни проблеми, когато не й е оставен друг избор и обикновено само тогава."