Китай, Индонезия и Саудитска Арабия искат от Европейския съюз да се откаже да конфискува замразените активи на Русия, съобщи европейското издание на "Политико", като се позовава на свои източници.

ЕС смята да използва приходите, които носят замразените руски активи, а не самите активи. Изчисленията показват, че става дума за около 4 млрд. евро годишно.

Тези три държави, пише "Политико", което БТА цитира, са се обърнали в частен порядък, към представители на ЕС с молба "да не се поддават на натиска на САЩ и Великобритания", които настояват за конфискация на руски активи на стойност около 200 млрд. евро.

"Тези страни са много скептични към подобна идея", посочва неназованият събеседник на изданието. Според него Китай, Индонезия и Саудитска Арабия се притесняват, че подобен ход ще "създаде прецедент" за конфискация на активи на други държави в бъдеще.

Както предполага един високопоставен дипломат от страна извън ЕС, "Русия може да е помолила приятелите си да организират това".

Опитите на Китай, Индонезия и Саудитска Арабия да предотвратят конфискацията на активи може да са свързани и с опасенията, че конфликтът в Украйна ще се проточи и те ще трябва "да вземат страна против волята си", отбелязва "Политико". Освен това, според медията, те може би се притесняват от възможността Русия да поиска от приятелски държави да конфискуват западни активи на тяхна територия в отговор, а това "ще накърни репутацията им в очите на международните инвеститори".

В същото време държавите от Европейския съюз все повече сближават позициите си, когато става въпрос за използване на финансови средства от замразените руски активи във връзка с войната в Украйна.

"Моето впечатление е, че постепенно постигаме консенсус", каза нидерландският премиер в оставка Марк Рюте в края на първия ден от европейската среща на върха - 22 март.

"Беше договорено Европейската комисия да доразвие плана и беше важно да можем да направим тази стъпка сега", каза премиерът в оставка, цитиран от Националната информационна агенция на Нидерландия АНП и БТА. Според Рюте от стотиците милиарди евро замразени руски активи в ЕС могат да се извличат около 3-4 милиарда евро годишно.

Тези средства скоро ще трябва да бъдат използвани до голяма степен за военна помощ за Украйна. Но все още не всички 27 държави членки са съгласни с това. Австрия и Унгария, наред с други, посочват, че имат затруднения с това. Близък източник до унгарския премиер Виктор Орбан каза, че страната му изобщо не иска да участва в плана. Австрийският канцлер Карл Нехамер пък е категоричен, че приходите от замразените руски активи в ЕС трябва да бъдат използвани за възстановяване на Украйна, а не за нейното въоръжаване.

За да бъдат склонени тези държави, планът е 10 процента от печалбите да се използват за невоенна помощ, а останалите 90% да се изразходват за закупуване на оръжия за Украйна чрез фонда на Европейския механизъм за подкрепа на мира. Идеята е, че по този начин противниците на плана все пак могат да бъдат убедени.

Запорираното руско имущество в ЕС е два вида - частно, на руски олигарси, възлизащо на около 25 милиарда евро, и резерви на Руската централна банка, поясни преди месец еврокомисарят по правосъдието Дидие Рейндерс. Според него при определени обстоятелства частните средства може да бъдат отнети, например при опити за заобикаляне на санкциите на ЕС. Резервите на Руската централна банка, държани в ЕС, са около 208 милиарда евро. Обичайно приходите от облагането на тези средства постъпват в националния бюджет, каза еврокомисарят. Рейндерс изрази очакване скоро да се постигне споразумение на европейско равнище по въпроса за използването на приходите от данъците върху резервите на РЦБ. По неговите думи по-нататък предстои решение как да се постъпи със самите резерви (главниците на средствата), държани в ЕС от Русия.

Около 70% от всички блокирани руски активи от Запада се съхраняват в централния депозитар на ценни книжа "Юроклиър" (Euroclear), базиран в Брюксел.

"Печалбите, за които говорим принадлежат на Euroclear, а той е европейска институция. Все пак това са извънредни печалби и единствената причина Euroclear да ги държи са санкциите срещу Русия заради агресията й срещу Украйна". Това каза за програма "Хоризонт" на БНР Даниел Франкини от Центъра за международно и европейско право в Шефилдския университет.