17-11-2017 20-11-2018

Ивайло Шотев за Бюджет 2023: Няма да вдигаме данъците поне още три години

Време е бизнесът и гражданите да получат от държавата спокойствие, устойчива и предвидима среда, каза пред Dir.bg депутатът от ПП-ДБ

Снимка: BulFoto

Ивайло Шотев за Бюджет 2023: Няма да вдигаме данъците поне още три години

12:03 | 6 юли 2023 | Автор : Виктор Стефанов 9 1856 Снимка: BulFoto

Бюджет' 2023 е дългоочакван, но и критикуван. Пред Dir.bg депутатът от ПП-ДБ Ивайло Шотев представя най-важните параметри, които правят проектобюджета на правителството по-добър спрямо предложената преди няколко месеца от служебното правителство план сметка.

Парламентът

"Най-важното в Бюджет' 2023 е, че не се предвижда изменение на данъчните ставки както за бизнеса, така и за гражданите, запазвайки основния принцип при бюджетирането, а именно да не се правят промени по средата на годината, които рязко да променят данъчния календар. В допълнение, Бюджет' 2023 гарантира социалните плащания, като се побира в така нужния ни 3% дефицит на годишна база, с оглед предстоящото ни членство в eврозоната. На места дори е постигнато повишаване на доходите - например при медицинските сестри минималната заплата е 1500 лв., а при лекарите 2000 лв. Възрастните хора също ще получат увеличение на пенсиите с 12%, което ще им позволи по-леко да покриват ежедневните си нужди. Считам, че може да се води отговорна социална политика, без да се застрашава финансовата стабилност на страната", коментира Ивайло Шотев.

Г-н Шотев, бюджетът отговаря ли на критериите за членството в еврозоната? Ще успее ли да се вмести в 3% дефицит?

- Проектът за държавен бюджет за 2023 г. е разчетен при 3% дефицит на начислена основа и 2,5% на касова основа. Целта на Бюджет' 2023 и заложения дефицит от 3% е да придвижи страната ни още по-близо до пълноправно членство в еврозоната. След приемането му от Народното събрание, България ще е в изпълнение на Маастрихстките критерии по отношение на дълг и дефицит, с изключение на нивата на инфлация, които не успяваме да покрием към момента, но там се наблюдава обръщане на тенденцията и постепенно охлаждане на инфлационния натиск.

- Политици и експерти твърдят в свои изказвания, че приходите в Бюджет' 2023 са раздути и има опасност да не се реализират. Така ли е?

- Разбира се, няма как да е абсолютно сигурно, но моята прогноза е, че българската икономика ще расте над очакваното от заложените +1,8% в бюджета. Сигналите, които правителството изпраща към бизнеса, се приемат положително, а именно, че е ясно какво точно ще се случи в законодателството. Заявката за запазване на данъчната база в средносрочен към дългосрочен план 2024-2026 е факт и ще даде нужното спокойствие бизнесът да разгърне активност.

- Ако това се случи, означава ли, че разходите ще са повече от приходите? Ще се наложи ли да теглим нови дългове и за какво?

- Да, очакванията са, че е налице превишение на разходите над приходите, което ще доведе до необходимостта от осигуряване на дългово финансиране, за да се покрие заложеният дефицит от 3%. Водещите западни икономики гонят 2%, ние с 3% сме малко над тях, но пак в рамка, защото целта е да се приближаваме към тях. Относно съотношението на държавния дълг към БВП - очаква се да достигне до 22,0% в края на 2023 г., като съотношението му към БВП се запазва съществено под горния праг на Маастрихтския критерий за конвергенция от 60%.

Виж още Бюджет' 2024: Бизнесът ще плаща само първите 2 дни от болничните

- Въпреки че годишният бюджет се приема в средата на годината, ще осигурите ли предвидимост на бизнеса и гражданите. Има ли вероятност да се стигне ли до увеличаване на данъците?

- Време е бизнесът и гражданите да получат така нужното им спокойствие от страна на държавата. Тя трябва да изпълнява своята главна роля да осигурява устойчива и предвидима бизнес среда, в която икономиката да се развива без поднасянето на неприятни изненади по средата на годината, на които бяхме свидетели по време на управлението на служебния кабинет.

Ивайло Шотев, депутат от ПП-ДБ

Снимка: BulFoto

Данъчното облагане има централна роля за постигането на справедливо общество и силна икономика. В този смисъл, не се предвижда увеличаване на данъците, като се запазва принципът да не се приемат данъчни промени по средата на годината, за да се даде на бизнеса така нужната законова стабилност и предвидимост. Очакванията са да няма промени и в средносрочната прогноза 2024-2026.

Виж още Изплащането на дивидентите ще става само по банков път

- В рамките на годината няма да има увеличение на минималната работна заплата. Очаква ли се да се случи замразяване и на социалните плащания?

- По отношение на политиката по доходите в бюджета за 2023 г. е отразено увеличението на размера на минималната работна заплата от 1 януари 2023 г. - от 710 лв. на 780 лв., като ефектите от размера на прогнозната минимална работна заплата за 2024 г. и 2025 г. са разчетени в индикативен размер, в съответствие с разпоредбите на Кодекса на труда.

Дългосрочните политики, отразени в проектобюджета, са свързани с това, минималната работна заплата да стане 50% от средната работна заплата, като това е финансово обезпечено в тригодишната бюджетна прогноза. Очакванията ми са, че до започването на подготовката на проекта на Закон за държавния бюджет за 2024 г., да има по-пълни разчети по политиките на правителството, с цел финансовото им обезпечение, включително и политиката по доходите.

Виж още Проектобюджетът' 2023 гарантирал на общините оцеляване, но нищо повече

- В представянето на бюджета министър Василев каза, че капиталовите разходи са прецизирани. За какво са предвидени?

- Капиталовите разходи са прецизирани на принципа инвестиционната дейност да продължава, като проектите, които имат избрани изпълнители и започната дейност, се изпълняват по план, а тези, по които не се очаква да започнат дейности и разплащания до края на 2023 г., не са бюджетирани. Така капиталовата програма намалява с 1,9 млрд. лв., но въпреки това достига рекордното ниво от общо 8,2 млрд. лв.

Въпреки прецизирането на капиталовите разходи, в бюджета са заложени над 8,2 млрд. лв. капиталови инвестиции - това са проекти с проведени процедури по възлагане на обществени поръчки или такива със започнати дейности. Искрено се надявам капиталовата програма да се реализира в тези мащаби.

Виж още Консолидираният бюджет излиза на плюс за полугодието, благодарение на добрия юни

Всички сме свидетели как в годините назад капиталовата програма, заложена в бюджета, не се изпълнява, а в дългосрочен план това е пагубно за държавата, защото необходимите инвестиции не се реализират и обричат България на бедност и лоша инфраструктура.

- Няколко думи за инфлацията. Какви са очакванията ви за нея спрямо предложените параметри в бюджета?

- Годишният темп на инфлация в страната следваше тенденция на ускорение до септември 2022 г., когато беше отчетена най-високата стойност на инфлация от 15,6% на годишна база. Като водещ фактор за това може да се посочи същественото поскъпване на суровините на международните пазари, и най-вече на енергоносителите, и техните преки и косвени ефекти. От последното тримесечие на 2022 г. се наблюдаваше забавяне на инфлационните процеси в страната, като инфлацията в края на годината се понижи до 14,3%, а средногодишната ѝ стойност бе 13,0%.

Депутатите от ПП-ДБ Венко Сабрутев, Венеция Ненова Ангова, Ивайло Шотев по време на заседание на бюджетната комисия в парламента

Снимка: БТА

Темпът на поскъпване на потребителските цени продължи да се забавя и през първите пет месеца на 2023 г. до 8,6% през май. То се дължи в най-голяма степен на понижението на международните цени на енергийните стоки и другите суровини, както и на ефект от по-високата база през предходната година.

Виж още Бюджет 2023 – пари има, но за кого?

В този смисъл, тенденцията в инфлационния натиск се обръща. Очакванията са в края на 2023 г. инфлацията да се понижи до 5,6%, а средногодишната да бъде 8,7%, което да се дължи на значително намаление на приносите на групите храни и енергийни стоки, при които се очаква да имат лек спад в края на годината. През 2024 г. прогнозата е инфлацията да продължи да се забавя, като в края на годината ще достигне 3,2%, а средногодишната - 3,8%. През 2025 г. средногодишната инфлация ще продължи да се забавя, съответно до 2,8%.

- И не на последно място - линията на бедност тази година е 504 лв. Ще има ли хора, които ще продължат да живеят под нея?

Линията на бедност тази година е 504 лв., като с увеличението на пенсиите от 1 юли 2023 г. минималната пенсия ще достигне 512-513 лв. - това означава, че ще имаме минимална пенсия, която ще е над линията на бедност.

Виж още Асен Василев представи бюджета за 2023 г.: на какво залага в прогнозата си министърът

Кой е Ивайло Шотев

Ивайло Шотев е народен представител в 49 Народно събрание от "Продължаваме Промяната-Демократична България".

Член е на Комисията по бюджет и финанси в 47, 48 и 49 Народно събрание.

Ивайло Шотев е икономист по образование. Завършил е Икономика и Бизнес, насочени към Източна Европа в UCL, Лондон - един от топ 20 университетите в света. Продължава следването си в МГИМО, Москва, където защитава магистърска степен по Политика и Икономика, насочена към Евразия.

В професионален план и преди политиката Ивайло Шотев е управител на фармацевтична компания в Област Пазарджик, като за няколко години успява да я стабилизира и превърне в една от най-бързо развиващите се в сектора. По-рано е бил директор в българска компания за производство на вино, като участва и развива проекти в сферата на международната търговия, отваряйки нови пазари в Европа, Китай, САЩ, Африка.

ИЗБРАНО