17-11-2017 20-11-2018

Само КТ "Подкрепа" отхвърли Бюджет '2023: Големият залог е дефицитът от 3%

Ваня Григорова и Асен Василев размениха остри реплики, което наложи помирителната намеса на Мария Габриел

Снимка: БТА

Само КТ "Подкрепа" отхвърли Бюджет '2023: Големият залог е дефицитът от 3%

Ваня Григорова и Асен Василев размениха остри реплики, което наложи помирителната намеса на Мария Габриел

17:17 | 3 юли 2023 34 3063 Снимка: БТА

Проектът на Закон за държавния бюджет за 2023 г. беше подкрепен от всички организации, с изключение на КТ "Подкрепа". Това обяви на брифинг в Министерския съвет вицепремиерът Мария Габриел след края на извънредното заседание на Националния съвет за тристранно сътрудничество (НСТС), на което бяха обсъдени трите проекта за държавен бюджет за 2023 г., за бюджет на здравната каса за 2023 г. и на държавното обществено осигуряване за 2023 г.

Ротационно правителство

Икономическият експерт на КТ "Подкрепа" (и възможен кандидат на БСП за кмет на София) Ваня Григорова и финансовият министър Асен Василев размениха остри реплики по въпроса за бюджетния дефицит, което наложи намесата на председателстващия НСТС Мария Габриел, предаде БТА. Вицепремиерът призова за спазване на добрия тон и продължаване на разискванията. По-късно Василев се извини, но не прие становището на Григорова.

Проектът за бюджет на здравната каса не постигна единодушна подкрепа, като от Българската търговско промишлена палата (БТПП) се въздържаха. Единодушна подкрепа не постигна и проектът за бюджет за държавното обществено осигуряване. НСТС подкрепи, макар и не единодушно, и трите бюджета, каза Асен Василев.

Намерението е държавният бюджет да бъде приет през юли и да влезе в сила от 1 август. Като ключово министърът на финансите посочи спазването на 3% дефицит от БВП, като се залага на повишаване на събираемостта в приходната част. В разходната част са включени политиките по доходите (социалните плащания), заложени от служебния кабинет, заяви Василев.

Той отбеляза също, че държавата е заложила да събере 100% от дивидента на държавните дружества, мярка, която по думите на министъра е събудила обществено внимание. Според проекта на служебното правителство в хазната трябваше да постъпват 50% от дивидента на тези дружества.

Работодателските организации

Васил Велев каза, че Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) подкрeпя проекта. Наш първи приоритет са членството в еврозоната, Шенген и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие. 3% дефицит, без да се променя данъчната система, е много важен механизъм за постигането на тези членства, коментира Велев.

Един от рисковете, според АИКБ, ако трите процента дефицит не се изпълняват, е да се източи ликвидността от икономиката, което не бива да се прави в никакъв случай. Вторият риск е в стремежа да се увеличи събираемостта, да се увеличи административната тежест, считат от асоциацията. Размерът на "кухите" касови наличности е намален значително, проблемът се решава добре с досегашните налични инструменти, каза също Велев.

В закона е заложено фирмите да обявяват касовите си наличности задно с подаването на месечната справка-декларация по ДДС.

Виж още Изплащането на дивидентите ще става само по банков път

Българската стопанска камара (БСК) също подкрепи проекта на Бюджет '2023. Оттам посочиха като положително 3-процентния дефицит, както и запазването на данъчноосигурителната ни система особено при предстоящото членство на България в еврозоната. БСК очаква в бюджета за догодина да се финансират проектите и системите, които още извършват реформи.

Цветан Симеонов от Българската търговско-промишлена палата (БТПП) каза, че подкрепят проекта за бюджет. От Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ) и Съюза за стопанска инициатива (ССИ) също подкрепиха проектобюджета.

Синдикатите

Синдикатите поставиха въпроса за необходимостта от увеличаване на минималната работна заплата. Те наблегнаха на високата инфлация.

Виж още Бюджет 2023 – пари има, но за кого?

Всяко увеличение на доходите на хората е догонващо, каза президентът на Конфедерацията на независимите синдикати в България (КНСБ) Пламен Димитров. Той допълни, че КНСБ подкрепя бюджета, но под условие.

Преди седмица КНСБ представи главните си искания: ръст на минималната работна заплата от 1 юли т.г. от 780 лв. на 850 лв., връщане на 20 на сто ДДС за хляба, брашното и ресторантьорските услуги, увеличаване на заплатите на педагогическия персонал за т.г., гарантиращ ниво на заплатите от поне 125% от средната работна заплата, ръст на пенсиите от 1 юли т.г. Президентът на синдиката Пламен Димитров смята, че Бюджет' 2023 трябва да компенсира инфлацията за две години назад и да има не по-малко от 10% допълнително за компенсация на инфлацията за тази година.

Три процента дефицит се постига не през увеличаване на приходите, а през редуциране на разходите, смята Ваня Григорова, икономически съветник на президента на КТ "Подкрепа". На това възрази Асен Василев, който отхвърли критиката, че 3% дефицит се получава чрез липса на увеличение на приходите.

Виж още Тошко Йорданов вижда в бюджета на Асен Василев раздути приходи на хартия

Ваня Григорова и Асен Василев размениха остри реплики, което наложи намесата на председателстващия НСТС Мария Габриел, която призова за спазване на добрия тон и продължаване на разискванията. По-късно Василев се извини.

На страницата на КТ "Подкрепа" може да се прочете лаконичното становище на Ваня Григорова: "За да няма дефицит от 6.4% както е заложен от служебното правителство, трябва да се приложи данъкът върху свръхпечалбите, както и да се увеличи корпоративният данък за част от компаниите, които генерираха огромни печалби именно през кризата".

Както стана ясно по-горе, работодателските организации приветстваха запазването на данъчната система.

КТ "Подкрепа" също така са съгласни с изземването 100% дивидент от държавните предприятия, защото според тях това ще декапитализира предприятията.

Изплащането на 100% дивидент към хазната от страна на държавните компании няма да доведе до проблем в енергетиката, каза в отговор Василев. Основните притеснения са, че мярката ще засегне най-силно държавните енергийни компании. "БЕХ и дъщерните дружества по сметки в момента имат поне три пъти повече средства от дивидента, който се опитвахме да получим."

Синдикатът не приема и замразяването на минималната работна заплата. В проекта се предвижда запазване на МРЗ от 780 лева.

ИЗБРАНО