Бюджет 2023 е разработен при параметри в рамките на Маастрихтските критерии, с което правителството изпълнява един от основните си приоритети да осигури на държавата редовен бюджет за 2023 г. с дефицит до 3 на сто от БВП, при допускания да не се увеличават данъците, да не се ограничават социалните плащания.

Прогнозите

Макроикономическата прогноза на Министерството на финансите предвижда през 2023 г. растеж на БВП от 1.8% и достигане на размер от 184.5 млрд. лв. През 2024 г. растежът на БВП ще се ускори до 3.3%, а през 2025 г. се очаква да бъде 3.2%.

Очакванията са в края на 2023 г. инфлацията да се понижи до 5.6%, а средногодишната да бъде 8.7%, което да се дължи на значително намаление на приносите на групите храни и енергийни стоки, при които се очаква да имат лек спад в края на годината.

През 2024 г. прогнозата е инфлацията да продължи да се забавя, като в края на годината ще достигне 3.2%, а средногодишната - 3.8%.

През 2025 г. средногодишната инфлация ще продължи да се забавя, съответно до 2.8%. Цените на енергийните стоки ще имат спад до края на прогнозния хоризонт.

Кои сектори и социални групи обаче ще бъдат най-облагодетелствани от новия бюджет?

Пенсионерите

Пенсионната политика се базира на допусканията за осъвременяване на всички размери на пенсиите съгласно действащото законодателство с 12 на сто за 2023 г., като в резултат на това за 2023 г. разходите за пенсии по бюджета на ДОО нарастват с 3.65 млрд. лв. спрямо закона за 2022 г.

През 2024 г. и 2025 г. тези ръстовете спрямо предходната година са съответно 2.146 млрд. лв. и 1.8 млрд. лв.

Днес в България има над 2 милиона пенсионера, като именно част от тях са хората у нас, живеещи с най-ниски доходи.

Дали повишението на пенсиите ще успее да компенсира инфлацията от последната година? Според пенсионерите - сигурно това няма как да се случи, но едва ли може да се предложи по-висок ръст на пенсиите в този момент.

Все пак дупката заради увеличените разходи за пенсии в следващите години може да се компенсира по няколко начина - с по-висока събираемост на приходите, увеличение на данъци и/или осигуровки и заеми.

Учители

Учителските заплати ще бъдат в размер на 125% от средната заплата за страната. Въпреки това увеличение, все повече училища, дори и в столицата и големите градове изпитват остра нужда от преподаватели.

Стига се дотам, най-вече заради преминаването на част от тях в сферата на частното образование, днес на децата ни да преподават учители в пенсионна възраст (бел. ред. по информация на Dir.bg в столичното 126-о училище има учител на 73-годишна възраст).

За да се подобри качеството на образованието у нас, заплатите на учителите следва да е доста по-висока от настоящите. Това би насочило все повече хора към изучаването на "Педагогика", за да може да има млади, знаещи и иновативни учители в следващите години. Защото именно те подготвят бъдещето на нацията.

Лекари

Недостигът на кадри в здравеопазването също е наболяла тема. Повечето от лекарите и сестрите днес работят и допълнителни дейности (най-вече в частни болници и клиники), за да попълват семейния си бюджет.

Въпреки повишението на заплатите, които се очаква да нараснат до минимум 1 500 лева за сестрите и 2 000 лева за лекарите, болниците у нас имат сериозна конкуренция от чужбина. Именно чужди болници предлагат масово договори за работа на завършилите студенти у нас.

Въпросът остава - кой ще ни лекува след 5 или 10 години? А след 20?

Ваксини

Общо 140 млн. лева ще се насочат за купуването на ваксини против Covid-19. Този разход буди леко недоумение, след като само преди дни северната ни съседка Румъния обяви официално край на пандемията.

Дали част от тези средства не можеше да се насочат към по-нуждаещите се групи?

Майките

Втората година от майчинството ще бъде платена от 780 лева месечно от 1 януари. Тъй като в момента майките получават 710 лева, е осигурен механизъм през социалното министерство те да получат разликата със задна дата.

Увеличението от под 10% едва ли ще компенсира нарасналите разходи за отглеждане на дете у нас.

От една страна - майките може да са недоволни, тъй като основните бебешки храни, памперси и дрехи за най-малките са поскъпнали с над 50% в последната година.

От друга страна - България е една от малкото държави в ЕС, които дават двегодишен срок на майчинството. В голяма част от развитите държави този срок е между 3 и 6 месеца, най-много 9 месеца, като това насърчава жените да се върнат на работа по-бързо. Въпросът е къде да учат децата ни, тъй като проблемите с детските градини в големите градове са повече от сериозни.

300 лева за ученици

До този момент от помощта се възползваха учащите в първи и осми клас, но с промените 300 лева ще получат и семействата с деца във втори, трети и четвърти клас.

Макар и малка - сумата може и да се окаже достатъчна, за да помогнем да детето ни да се подготви за началото на новата учебна година.

Детски градини, училища и спортни площадки

Общо 80 млн. лева ще бъдат насочени за строителството на нови детски градини (изграждане, пристрояване, надстрояване и реконструкция), в т. ч. дофинансиране на ремонт на училищата по Оперативна програма "Региони в растеж".

Други 5 млн. лв. ще се изразходват за нови и ремонт на съществуващи спортни площадки в училищата.

Сумите са крайно недостатъчни, за да се финансира ремонта на остарялата материална база у нас.

Извод:

Новият бюджет се очаква да влезе в сила от 1 август, т.е. ще е в сила само 5 месеца. Паралелно с това ще започне работа и по Бюджет 2024.

Именно от следващата година може да се очаква и повишение на минималната заплата, което ще облагодетелства допълнително милиони българи.

Днес нетната минимална заплата у нас е едва 605 лева, които със сигурност не са достатъчни за добър живот дори и в малките населени места.

Дали обаче инфлацията ще слезе под планираните нива, за да може работещите у нас с най-ниски доходи да усетят промяната?

Предстои да видим, дали работа, работа, работа ще доведе до промяна, промяна, промяна.