От 1 януари 2024 г. бизнесът ще плаща само първите два дни от болничните. Сега според Кодекса за социално осигуряване работодателя заплаща първите три дни от временната неработоспособност в размер на 70% от среднодневното брутно трудово възнаграждение. Условието е да са плащани социално-осигурителни вноски за предходните 18 месеца. След 3-ия ден 80% се поемат от държавата (НОИ). Това стана ясно по време на обсъждането в Националния съвет за тристранно сътрудничество (НСТС) на проектобюджета за 2023 г. на ДОО. Тристранният съвет се събра извънредно, за да обсъди трите проектобюджета - на НЗОК, ДОО и на държавата. Заседанието беше ръководено от вицепремиера Мария Габриел, като започна в присъствието на премиера акад. Николай Денков.

Като цяло Тристранният съвет не прие проектобюджета на ДОО заради несъгласието на КТ "Подкрепа" и АИКБ, не бе постигнато съгласие и по бюджета на НЗОК.

Мярката първите три дни от болничния да се поемат от работодателя беше въведена през 2010 г. и оттогава действието й не е променено въпреки настояванията на работодателите, че плащат за обезщетение, което се поема от осигуровките. Още през декември 2022 г. от "Продължаваме промяната" загатнаха, че могат да възстановят практиката от преди 2010 г.

Днес министърът на финансите Асен Василев каза, че в проектобюджета на ДОО за т.г. не присъства мярка за намаляване на болничните, които се заплащат от работодателя от три дни на два дни, защото отсъства възможността в Националната агенция по приходите да започне да събира информация за доходите на лицата. От септември тази информация започна да се събира, започнаха да се интегрират системите и очакваме в края на 2023 г. да имаме пълния набор от данни, което ще позволи по-диференциран подход при формиране на бюджета на ДОО от 2024 г., припомни Асен Василев, цитиран от БТА.

Той съобщи, че към момента, с увеличението от 1 юли (на всички пенсии с 12%), минималната пенсия се вдига над линията на бедност, макар и само с 18 лв., но това позволява на около 1 милион пенсионери на минимална пенсия да са над линията за бедност (504 лв.). От 2024 г. ще има възможност тази помощ да бъде по-таргетирана, съответно по-адекватна и по-голяма, тъй като ще има информационната база данни, на която да се стъпи (предвижда се линията на бедност през 2024 г. да стигне 526 лв.).

Президентът на КТ "Подкрепа" Димитър Манолов упрекна, че в бюджета няма съществено повишаване на обезщетенията. В писмено становище преди дни от синдиката отбелязаха, че разликата с предходния проект на бюджет на ДОО е единствено увеличеното обезщетение за отглеждане на дете до 2-годишна възраст до размера на минималната работна заплата.

Васил Велев от Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) подчерта, че няма да подкрепят бюджета на ДОО, в който няма реформи, не насърчава труда, а по-скоро сивия сектор. Според него това именно забавя развитието на страната. АИКБ смята, че не е направено необходимото и за злоупотребите с инвалидни пенсии. От асоциацията изразиха критика и за запазването на допълнителното възнаграждение за прослужено време.

Друг минус е задържането на втората година при майчинството вкъщи, вместо връщането на работа с повишаването на обезщетението, каза също Велев.

От БСК дадоха принципна подкрепа за бюджета на ДОО. Мария Минчева каза, че единствената причина за тази подкрепа е "моментът, в който се намираме". В средата на годината по-голямата част от разходите са направени, решенията са взети, така че е необходимо да се подаде сигнал за предвидимост и сигурност за всички, които внасят в и получават средства от осигурителната система, посочи Минчева. Цветан Симеонов каза, че Българската търговско-промишлена палата (БТПП) подкрепа бюджета на ДОО.

В предварителното си становище БСК заявиха, че са налице тревожни тенденции, в резултат от политически решения, които се отклоняват от принципите, върху които е изградена осигурителната система. С проекта за Закон за бюджета на ДОО за 2023 г. се създават условия за постепенно увеличаване на дефицита през следващите години, без да се предвижда реформа на системата, която да гарантира финансовата й устойчивост. Наложителен е дебат за дългосрочното устойчиво финансиране на пенсионната система, с оглед предвидимост за осигурените лица и повишаване на доверието в нея.

В предварителното си становище и АИКБ се въздържа от подкрепа на проекта на Закона за бюджета на ДОО за 2023 г. В становището си Асоциацията посочва, че през последните години политическите партии, водени от политически популизъм и търсейки бърза и пряка политическа и електорална изгода, са приели решения и са извършили действия и бездействия, които разрушават пенсионноосигурителния модел в България. Предложеният законопроект затвърждава това наше становище - защото предлага продължаване на политики и мерки, които не подкрепяме, се казва още в становището на работодателската организация.

Асия Гонева от Конфедерацията на независимите синдикати в България (КНСБ) смята, че бюджетът на ДОО се обсъжда в безпрецедентна обстановка и това налага социалните партньори да са "по-снизходителни", но все пак критични. Тя посочи, че приходите в бюджета не са достатъчно амбициозни. По думите ѝ "златното ключе" за стабилна система са доходите.

Проектът за бюджет на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) за 2023 година получи подкрепа, като такава се въздържаха да дадат само от БТПП.

Министерството на здравеопазването (МЗ) приема бюджета на НЗОК, каза здравният министър Христо Хинков.

Васил Велев от Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) коментира, че се прави плах опит да се промени тенденцията при съставянето на бюджета на НЗОК. За първи път виждаме до 24% ръст на доболничната помощ и на профилактиката, отбеляза той. Досега никога АИКБ не е подкрепяла бюджета на здравната каса, но този път ще го подкрепи символично. Велев изрази удовлетвореност от въвеждането на електронната система в здравеопазването.

Българската стопанска камара (БСК) потвърди принципната си позиция за подкрепа на бюджета на НЗОК, каза Добри Митрев от БСК. Той посочи, че в проекта има положителни тенденции. За нас е по-важно в бюджета за 2024 г. тези тенденции да се изразят много по-ясно, каза Митрев. Той отбеляза, че публичните разходи за здравеопазване като дял от БВП продължават да са в диапазона около 4,6% в последните години. Това е наполовина по-ниско от средното за Европа - 7-11%, коментира Митрев.

Доплащанията са в размер на още едни допълнителни 48%, което прави колосална сума в здравеопазването. Разходите извън болничната помощ, за превенция, трябва да бъдат по-високи, каза още той. Не трябва да се допуска гражданите да стигат до болничните заведения, където лечението е много по-скъпо, трябва усилията да са насочени към превенцията, каза още Митрев.

Цветан Симеонов от БТПП обаче се въздържа от подкрепа. По думите му има неравномерно съотношение при средствата за профилактика и при лекарствата. Разчитаме на ръководството на МЗ за по-сериозен контрол при изразходване на средствата, коментира още той.

Деян Денев от КРИБ отбеляза като положително разчитането на повече средства за доболничната помощ и профилактиката.

От Съюза за стопанска инициатива посочиха, че предложеният бюджета на НЗОК ще осигури достъпна, качествена и своевременно медицинска помощ на всички здравноосигурени хора.

Пламен Радославов от КНСБ отбеляза като слабост в бюджета на НЗОК политиката за хората с нарушени здравноосигурителни права, които, по думите му, имат право само на спешна помощ.

Президентът на КТ "Подкрепа" Димитър Манолов заяви, че големият въпрос е за средствата за увеличение на доходите на работещите в здравеопазването. От КТ "Подкрепа" също подкрепят бюджета на НЗОК.