България ще въведе въглероден данък върху вноса на редица енергоемки стоки от страни извън ЕС. На първо четене в парламента в сряда минаха промени в Закона за ограничаване изменението на климата, които уреждат национален компетентен орган по функционирането на европейски Механизъм за корекция на въглеродните емисии по границите (МКВЕГ). Според предложението, този орган ще е изпълнителният директор на Изпълнителната агенция по околната среда.

В мотивите към законопроекта, внесен от Станислав Анастасов (ДПС), Младен Шишков (ГЕРБ-СДС) и Татяна Султанова - "Продължаваме промяната-Демократична България" (ПП-ДБ), се казва, че с Регламент (ЕС) 2023/956 на Европейския парламент и на Съвета от 10 май 2023 г. се въвежда европейски Механизъм за корекция на въглеродните емисии по границите. Този регламент предвижда въглеродна такса на границата на вноса на определени продукти от трети страни - стомана, желязо, цимент, електричество, изкуствени торове, алуминий, водород и други производни на тях, произхождащи от трети страни, под формата на закупуване на сертификати за емисии.

Митническите органи не следва да допускат внос на стоки от лица, които не са одобрени декларатори по МКВЕГ.

Механизмът се основава на система за деклариране, при която одобрен декларатор, подава всяка година декларация за съпътстващите емисии на стоките, внасяни на митническата територия на Съюза, и връща съответстващи на тези декларирани и верифицирани емисии брой сертификати.

След приемането на закона предстои описването на процедурите по изпълнение на МКВЕГ на национално ниво - на реда за подаване и разглеждане на заявление за получаване на статус на одобрен декларатор, както и ще се определи компетентният орган, който одобрява или отнема статуса на одобрен декларатор при условията на регламента.

С предложения законопроект се въвеждат също изискванията на регламента за деклариране на общите верифицирани емисии на внесените стоки. Въвеждат се имуществени санкции, когато неодобрен декларатор внася стоки на територията на България, без да спазва задълженията си по регламента, в случаите на неподаване на декларации и невръщане на сертификати.

Не е уточнено как ще се налагат санкциите, коментира Искра Михайлова от "Възраждане", цитирана от БТА. Според нея ситуацията е патова, защото, ако не се приеме предложението, страдат производителите, ако се приеме - потребителите. От "Възраждане" смятат, че трябва да отпаднат регулациите за бизнеса.

Станислав Анастасов, един от авторите на проекта и председател на комисията по околната среда, обясни, че това е европейско законодателство, то действа и, ако не го приемем, се отказваме от възможността да контролираме какво се случва по българските граници. Става дума за въвеждане на механизма за ограничаване на въглеродните емисии по границите, подчерта депутатът.

С този законопроект, регламент, се цели да бъде запазено българското, родното производство, защото у нас се произвеждат и електроенергия, и цимент, и стомана, подкрепи го Младен Шишков от ГЕРБ-СДС, съвносител на текстовете. Защитаваме българския производител, не му пречим, подчерта той.

Протекционизъм и защита на родното производства не са измислени сега, коментира Андрей Чорбанов от "Има такъв народ". Чудесно е да защитим родното производство дори с налагане на такси за страни, извън от ЕС, но защо да бъде през закона за климата, попита той.