България е сред държавите, които отчитат последователен и измерим напредък в енергийния си преход през последните шест години наред с Аржентина, Китай, Чехия,  Индия, Ирландия, Италия, Унгария, Кения и др. Това посочва днес Световният икономически форум (СИФ) в годишния доклад за енергия преход (Energy Transition Index 2020).

Кои са отличниците

За трета поредна година отличници в композитния индекс за енергиен преход (ETI) са Швеция (1), следвана от Швейцария (2) и Финландия (3). Франция (8) и Обединеното кралство (7) са единствените държави от Г-20 в топ 10. Те споделят общи принципи, като например ограничаване на енергийните субсидии, намаляване на зависимостта от вноса (така се работи за подобряване на енергийната сигурност), постигайки напредък в енергоемкостта на БВП, и увеличаване на политическите ангажименти в преследване на амбициозни цели в енергийния преход и борбата с климатичните промени.

Къде са най-големите

Смесено е представянето на останалите страни от Г-20. Индия (74) и Китай (78) положиха последователни усилия за подобряване, що се отнася до политическите ангажименти, ангажираността на потребителите, инвестициите, иновациите и инфраструктурата.

В случая с Китай проблемите със замърсяването на въздуха доведоха до политики за контрол на емисиите, електрифициране на превозни средства и развиване на най-големия капацитет в света за слънчеви фотоволтаици и наземни вятърни централи. За Индия напредъкът идва от правителствената програма за разширяване на добива на енергия от възобновяеми източници - увеличение до 275 GW до 2027 г. Индия също така постигна значителни постижения в енергийната ефективност чрез масово закупуване на LED крушки, интелигентни измервателни системи и програми за етикетиране на уреди. Подобни мерки се експериментират за намаляване на разходите на електрифицирани превозни средства.

Междувременно тенденцията е умерено положителна в Германия (20), Япония (22) и Южна Корея (48) и Русия (80).

Германия демонстрира силна ангажираност за прекратяване на използването на въглища и декарбонизация на промишлеността чрез чист водород, но достъпът до енергийните услуги беше предизвикателство.

И Япония, и Южна Корея са изправени пред недостатъка да бъдат нетни вносители на енергия. Иновативната бизнес среда, развитието на инфраструктурата и политическата ангажираност обаче остават ключови фактори в двете страни.

В Русия енергийният сектор остава силен стълб на икономиката и продължава да води в световен мащаб по отношение на енергийната сигурност, въпреки че напредъкът в устойчивостта на околната среда е умерен.

От друга страна, оценките на ETI за Съединените щати (32), Канада (28), Бразилия (47) и Австралия (36) или са в застой, или намаляват. Предизвикателствата потвърждават сложността на компромисите, присъщи на енергийния преход. В Съединените щати насрещните ветрове са свързани най-вече с политическата среда, докато за Канада и Австралия предизвикателствата се крият в балансирането на енергийния преход с икономическия растеж, като се има предвид ролята на енергийния сектор в техните икономики.

Кои се изкачват постоянно нагоре

Фактът, че само 11 от 115 държави са постигнали стабилни подобрения в оценките на ETI от 2015 г. насам, показва сложността на енергийния преход. Аржентина (56), Китай (78), Индия (74) и Италия (26) са сред основните държави с постоянни годишни подобрения.

Други като Бангладеш (87), България (61), Чехия (42), Унгария (31), Кения (79) и Оман (73) също са постигнали значителен напредък във времето.

Кои потъват

От друга страна, оценките за Канада (28), Чили (29), Ливан (114), Малайзия (38), Нигерия (113) и Турция (67) са се влошили от 2015 г. насам.

САЩ се нареждат извън първите 25 за първи път, главно поради несигурната регулаторна перспектива за енергиен преход.

Какви са заключенията

Повече от 80% от държавите са подобрили работата си по отношение на достъпа до енергия и сигурността от 2015 г. насам, но напредъкът в развиващите се страни в Азия и Африка остава предизвикателство. Програмите за достъп до енергия в тези региони трябва да дават приоритет на обществените услуги, като улично осветление, централно отопление и охлаждане, хладилно съхранение на храни и лекарства, градска канализация и управление на движението.

В развитите икономики "нарастването" се определя от достъпността. Сметките за комунални услуги представляват увеличаващ се дял от разходите на домакинствата -  предизвикателство, което може да бъде засилено от икономическата несигурност, причинена от COVID-19. Освен това енергийната сигурност е все по-уязвима от екстремни метеорологични събития като урагани, наводнения и пожари - които се увеличават по честота и интензивност, и кибератаки.

"Пандемията на коронавируса предлага възможност да се обмислят нетрадиционни мерки на енергийните пазари и глобално сътрудничество в подкрепа на възстановяването, което ускорява енергийния преход, след като острата криза отшуми", заяви Роберто Бока, ръководител на Световния икономически форум за енергетика и материали.

"Това гигантско нулиране ни предоставя възможността да стартираме агресивни, перспективни и дългосрочни стратегии, водещи до диверсифицирана, сигурна и надеждна енергийна система, която в крайна сметка ще подкрепи бъдещия растеж на световната икономика по устойчив и справедлив начин", подчерта Бока.