ЕС не може да изчисли ползата от милиардите евро за енергийна ефективност
Проверка в пет страни, сред които и България, показала, че парите отиват за изолация, дограма, системи за следене на температурата и подобряване на отоплителните системи
Разходната ефективност не е водеща при използването на средства от ЕС за саниране на сградите. Това се посочва в доклад на Европейската сметна палата, представен днес, цитиран от БТА.
Още по темата
Финансираните от ЕС проекти не преследват максималното спестяване на енергия. Не може да се определи цялостният принос на финансирането от ЕС за постигане на целите за енергийна ефективност, се допълва в доклада.
От използваната в ЕС енергия най-голямо количество се отделя за отоплението и охлаждането на сградите. От 2014 до 2020 г. ЕС е отпуснал около 14 млрд. евро за подобряване на тяхната енергийна ефективност. От тази сума 4,6 млрд. евро са били предоставени за жилищни сгради. Държавите в ЕС са предвидили в бюджетите си 5,4 млрд. евро национално съфинансиране за санирането на всички сгради, като два милиарда евро са насочени за жилищни сгради, отбелязва палатата.
В доклада се посочва, че държавите не са предоставили средства за сградите, където може да се постигне най-голямо спестяване на енергия. Повечето държави са предоставили пълна безвъзмездна финансова помощ за саниране, независимо от очаквания размер на спестена енергия. За някои проекти е било използвано финансиране от ЕС за обикновени подобрения (светодиодно осветление), за което не е била необходима подкрепа от общия бюджет, отчита палатата.
Допълва се, че държавите изискват проверки и удостоверения за енергийното състояние на сградите, за които се търси финансиране за саниране. Тези оценки не се използват при подбора на проектите, които ще бъдат финансирани, установява палатата. В повечето случаи изборът на проекти се съобразява с времето на подаване на заявките, без оценка за разходи и ползи.
Тъй като не се измерва разходната ефективност, не е възможно да се изчисли колко енергия ще се спести с влагането на общо 6,6 млрд. евро бюджетни средства за санирането на жилищни сгради в ЕС от 2014 до 2020 г., се посочва в доклада.
Отбелязва се, че палатата е проверила финансирани от ЕС програми в пет държави (България, Чехия, Ирландия, Италия и Литва), които общо са разпределили 2,9 млрд. евро за саниране на сгради. Най-често средствата са били използвани за допълнителна изолация на сградите, енергийно ефективни прозорци, системи за следене на температурата и подобряване на отоплителните системи.
Как решават проблема с енергийната ефективност във Виена
В бъдеще всички сгради, които се строят във Виена, ще бъдат оборудвани задължително със слънчеви панели. Допълнението към строителните разпоредби е внесено за експертно одобрение, съобщи специално за БТА Цветана Делибалтова.
В момента задължителното проектиране на слънчеви инсталации се отнася единствено за промишлени сгради.
В съобщение за медиите на градската служба по въпросите на строителството се казва, че задължителният капацитет се изчислява така, че произвежданият ток да се ползва непосредствено за потребление в сградата, например за нуждите на общите части.
Ако нов промишлен обект не може да бъде проектиран със слънчева инсталация по юридически, технически и икономически причини, инвеститорът се задължава да инсталира слънчеви панели на друго място, за да изпълни задължението си.